Златна огърлица от некропола на Месамбрия, средата на ІІІ в. пр. Хр.
„Неизвестно местонахождение” – това е най-често изписваното словосъчетание в изложбата „Спасените съкровища на България”, открита в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Експозицията предизвиква и възхита, и гняв – експонатите са безценни, но без история, защото са изровени незаконно от иманяри и продадени за престъпен трафик. За щастие неуспешен – заловени са от органите на реда и макар безадресни, вече са притежание на български музеи. 18 от тях ги предоставят за изложбата в София (до 27 януари 2019 г.).
„Няма страна в света с такова мащабно иманярство като България – коментира директорът на НАИМ, доц. д-р Людмил Вагалински. – Изложбата е позакъсняла, но целта е да насочим вниманието към сериозен проблем: престъплението срещу националната памет. Обществото трябва да знае, че загубата на културно-историческото наследство не е само за музеите, а и за националната ни идентичност.”
„Ако държавата успее да се справи с иманярството и трафика на исторически ценности, това ще подобри и имиджа ѝ пред света. Навсякъде сме известни като най-голям износител на културно-историческо наследство и на ментета на артефакти”, допълни Ангел Папалезов, шеф на сектор „Трафик на културно-исторически ценности” в ГД „Национална полиция”.
Според официалната статистика активно действащите иманяри у нас са около 30 000. Средногодишно се завеждат 120 – 140 съдебни дела, броят на осъдените се увеличава, а иззетите експонати се присъждат в полза на музеите – за съжаление, лишени от история. Учените няма как да разберат в каква среда са намерени, не могат да направят своите анализи, защото е изгубена завинаги информацията за предметите. Затова в изложбата научаваме тяхната датировка, но не и точно местонахождение.
Представените експонати са от всички исторически периоди на днешните български земи и са „спасявани” от началото на 90-те години на ХХ век до наши дни (вкл. от крадци от действащи религиозни храмове). Специално са реставрирани за изложбата на НАИМ, което ще позволи на 18-те музея да обновят постоянните си експозиции след закриването ѝ.
Посетителите могат да видят няколко колективни находки: златни персийски (сасанидски), арабски, византийски и венециански монети с неустановен общ брой; най-голямата известна досега находка от медни брадви от втората половина на V хил. пр. Хр.; златни накити и бронзови предмети от средата на II хил. пр. Хр.; златни накити от некропола на Месамбрия от средата на III в. пр. Хр.; теракотени женски фигури от некропол от III – II в. пр. Хр.; 328 монети на тракийските владетели Реметалк I и Реметалк II от I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.; апликации за колесница от II в.; накити от благородни метали от XV – XVI в.; бронзови фигурки на конници (III – II в. пр. Хр. до III в. сл. Хр.) и др. Във витрините са още римска мраморна статуетка на Херакъл от II в., стъклен съд с форма на камила (VII – IX в.), икони от Тревненската школа и др.
„Тази изложба е сбъдната стара моя мечта”, сподели пред „Икономист” доц. Вагалински. Тя е и последната за двойния му мандат като директор на НАИМ, който приключва в края на ноември.
