И в антична Тракия, и сега спортът е бизнес

Дни преди реалното начало на активния сезон за археологически проучвания учените от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН имат два повода да са във водещите новини. Преди седмица там бе открита първата по рода си у нас изложба „Спортът в антична Тракия”, представяща бижута, монети, скулптури, керамични и метални предмети с изображения на спортисти, както и прибори, използвани от тях по време на състезания. По същото време нашумя и случаят с огромното римско селище, разкрито от екипа на доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ по трасето на автомагистрала „Струма” и за което се предполага, че е Скаптопара, предшественикът на днешен Благоевград. За коментар по двете теми „Икономист” потърси директора на музея доц. д-р Людмил Вагалински:

- Доц. Вагалински, археологическото лято едва започва, а вече има проблем – Скаптопара. Каква ще е съдбата на разкритото римско селище?

– Все още не е сигурно, че е Скаптопара. Една от двете новоразкрити зидани късноримски (ІІІ век) гробници би могла да бъде преместена в село Покровник или в Благоевград, ако Общината, Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство реагират заедно и бързо. Здравината и степента на запазеност на повечето от досега разкритите градежи на това късноантично селище (ІІІ – VІ в.) не би трябвало да налагат промяна на трасето на АМ „Струма”, което е в твърде напреднала фаза на строителство. Дигитална 3D възстановка на археологическия обект би дала по-добра и по-атрактивна представа за него.

– Това е вторият случай от този мащаб (след неолитното селище край Мурсалево) по трасето на строящата се магистрала. Кое е най-доброто решение, за да се намери баланс между съхраняването на следите от миналото и необходимостта от добри магистрали днес?

– Миналата година приключихме проучването на огромно праисторическо селище (VІ – ІV хил. пр. Хр.) и на най-ранния за територията на България (първата половина на І век) римски чифлик (вила рустика) край село Дамяница, община Сандански ‒ пак на АМ „Струма”. Благодарение именно на такива големи инфраструктурни проекти българската археология има златната възможност през последните 20 години да обогати значително историята на земята ни. От 2011 г. насам с Наредбата за теренни археологически проучвания бе постигнат баланс между нуждите на настоящето и пълноценното извличане на историческа информация от богатото ни археологическо наследство чрез спасителни археологически проучвания. Българското законодателство в това отношение е сред най-добрите не само в Европа.

– Ръководителят на разкопките край село Покровник, доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ, разказа пред медии за многобройните находки, намерени там, и за вероятността те да бъдат представени в Нощта на музеите на 19 май. Ще се случи ли и къде – в София или в Благоевград?

– Благоевград е подходящото място.

– А Националният археологически музей с какво ще изненада посетителите?

– Със сигурност най-новата ни изложба „Спортът в антична Тракия” ще впечатли и новите, и постоянните посетители на музея ни. Едни хора се радват на златния пръстен от V в. пр. Хр. с прекрасно изображение на почиващ копиехвъргач, други се задържат пред рисуваните съдове с атлетически сюжети. Аз предпочитам изразителната мраморна главичка на уморен тежкоатлет от Алмус/Лом, създадена около 200 година сл. Хр.

– Преди откриването на експозицията се пошегувахте, че нищо не се е променило през изминалите хилядолетия, когато става дума за спорт – защо?

– Има исторически извори и археологически данни, които подкрепят тази теза. Имало го е и го има възхищението от силата, ловкостта и бързината, както и тясното преплитане между силна воля за победа и стремеж към материални блага. Спортистите винаги се състезават за награда, самата дума аплауз означава награда. И тези от гръко-римския свят със сигурност щяха да ни се смеят на идеята, че участието е по-важно от победата. Няма такова нещо, те се борят за пари и за награди, заради които са си харчили здравето. Днес се дават медали, но зад тях стоят пари, привилегии. Някои от победителите стават политици, други – бизнесмени.

И преди, и сега атлетите използват обществото, а то (особено политиците) – тях. Спортът винаги е бил бизнес – едни правят пари от това занимание, други използват спортистите за политическо влияние. Впрочем в античността, ако имаш високи постижения, получаваш пожизнена пенсия и е възможно дори да я продадеш на човек, който няма нищо общо със спорта. Да, в днешно време чак дотам не се стига, но приликите са много, спортистите са на почит, честват ги и т.н.

Разликата е в начина, по който се упражнява спортът в античността – доста брутален, най-популярни са силовите дисциплини като борба и бокс, а атлетите са голи и без предпазни мерки, резултатът от което виждаме върху скулптурите на деформирани глави. Впрочем и тогава, и сега богатите не отиват да си трошат телата, за да спечелят пари. Правят го хора от по-ниско потекло, които не могат по друг начин да израснат в обществото. А колкото до голотата им, не всички са я приемали. Цицерон например казва, че „да се съблечеш гол и да се покажеш пред гражданите е начало на порока”. А философът Диоген Киника (ІV в. пр. Хр.) е още по-краен: „Тези шкембести мъже по-скоро трябва да бъдат принесени в жертва, нарязани и сервирани на угощение, защото имат прекалено много плът”. Доста крайно звучи, но е своеобразен вопъл на интелектуалеца, възмутен от преднамереното трупане на мускули. Има данни, че още тогава диетата с прясно сирене е била заменена с месо – още една прилика със съвременните протеинови хранителни режими.

– Да се върнем към археологическото лято на 2018 – кои са важните обекти, които ще проучват екипите на НАИМ, и има ли достатъчно средства за разкопки?

– Трябва да се справим качествено и в срок със спасителни археологически проучвания по АМ „Струма”, по газовите трасета (напр. връзката Стара Загора – Комотини) и други големи инфраструктурни проекти. Миналата година парите за редовни археологически проучвания, заделени от правителството чрез Министерството на културата, стигнаха за половината от подадените проекти от цялата страна, и то по-силно занижени спрямо представените план-сметки. Сега, до 20 май, ще разберем по-добро ли е финансирането тази година. Инвестирането в българската археология е вложение не само в националното ни самочувствие, но и в културния туризъм, и в стопанството ни като цяло, защото наемаме много работници, земекопна техника, транспорт и квартири.

– Вие кои обекти ще проучвате?

– С екипа ми ще работя в най-стария римски град на България – Деултум (основан в 70 г. сл. Хр.) край с. Дебелт до Бургас, и в града на древните македонски царе Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Чрез летни разкопки ще проверим пролетните ни тежки (заради снега и калта), но успешни, недеструктивни проучвания (геофизични, ГИС издирване) край с. Новград, община Ценово, в рамките на нов интердисциплинарен българско-немски археологически проект.