Текстът е публикуван в бр. 11 (27) на сп. Business Global.Димитър Димитров49. Толкова са държавите, създали специална виза за дигиталните номади, които сами избират „нация без държава“ като мото за общността си. През последните няколко години все повече от тях припознават България като една от атрактивните дестинации за временна дистанционна работа. Бързият интернет, ниските данъци и разходи, удивителната природа и вкусната храна са само част от конкурентните предимства на страната ни в сравнение с Германия, Естония и Малта например. За съжаление, България все още не е въвела документа, който би улеснил десетки хиляди граждани на държави извън Европейския съюз, макар въпросът да е обсъждан между висши представители на изпълнителната и законодателната власт през 2022 година.
Днес споделяме историите на четирима вдъхновяващи номади от България, Израел и Канада с надеждата потенциалът за дигитално номадство у нас тепърва да се развива в подкрепа на икономиката ни.
Гергана Мановски: Бургас е особено приветлив за чужденциГергана е основна фигура в hi-tech компания, която е глобален работодател на дигитални номади. В Work Nomads няма позиции, а титли – тази на Гергана е Universe Booster.
Компанията е основана в България преди година от белгийски собственици, според които най-добрата инвестиция е да закупят мястото, където ще се работи, и да го превърнат в хъб за цяла Европа. Избират България, защото тук е най-евтино, и купуват хотел в столичния Студентски град. Преименуват го на WN LAB Hotel, където предлагат coworking и coliving пространства, както и обновен ресторант.
Work Nomads стартира с едва четирима души, впоследствие стават 50 и продължават да се разрастват стремглаво. Редица компании искат да си партнират с тях. Ако някой от партньорите им търси висококвалифициран hi-tech професионалист, Work Nomads му предлагат да се премести в България и да поработи минимум шест месеца тук, преди да може да сключи трудов договор. Някои договори са по-кратки, други – безсрочни. Има номади, които вече девет месеца са в WN LAB Hotel и нямат никакво намерение да си тръгват.
В компанията търсят предимно инженери и дивелъпъри, но в момента разширяват портфолиото си, защото много дигитални номади са фрийлансъри в криейтив сферата и се занимават с дигитален маркетинг, социални медии – половината номади в Бали са ангажирани именно с това. Една от целите на Work Nomads за 2023-та е да привлече повече номади с такъв профил.
WN LAB Hotel предлага и само хотелски услуги за много хора от популярната номадска платформа co-living.com. Минималната продължителност на престоя е един месец, а обитателите от Аржентина, Бразилия, Италия, Турция и куп други държави намират всичко в България за много евтино.
Ако Work Nomads разшири развитието си към нови дестинации, Гергана и семейството ѝ са готови да се установят в някоя от тях.„Едно от най-големите номадски общества в България е в Банско заради възможностите за нетуъркинг. При по-младите номади освен парите сериозен фактор е и начинът на живот. Повечето от тях са доста отворени и търсят нови, различни преживявания в атрактивни източноевропейски дестинации”, споделя Гергана. „Има номади, които не изкарват много пари. Много от тях са между 25 и 35 годишни, но има и немалко по-възрастни семейни номади, които пътуват навсякъде с децата си. Те не ходят на училище, а се обучават дистанционно от вкъщи. Да пътуваш и да се установяваш в различни държави, е много по-голямо училище за най-малките деца, отколкото да ги затваряш от сутрин до вечер в ясли, където никой не им обръща внимание. Това е бъдещето.“
Самата Гергана е живяла една година в Меделин, Колумбия, където се е чувствала отлично. Причината да се завърне в България със съпруга е избухването на пандемията от COVID-19 и неспазването на дистанция в южноамериканската страна. Ако Work Nomads разшири развитието си към нови дестинации, Гергана и семейството ѝ са готови да се установят в някоя от тях. „Такава перспектива изобщо не ни пречи. Тъкмо напротив – отваря съзнанието ни“, подчертава тя. Мечтаните ѝ дестинации включват по-малко известни азиатски държави, където би могла да се слее с местната култура и общество.
Едно от местата с най-богат потенциал и привлекателност за дигитални номади в България е Черноморието – по-конкретно Бургас, който според Гергана е особено приветлив за чужденци. „По принцип дигиталните номади бягат от времето. Когато в някоя държава е зима, те се спасяват на топло.“
Саманта Микити: В България почти всичко е чудесноСаманта е родом от Канада, но през последните седем години пребивава в Европа. Работи с криейтъри, на които помага да представят съдържанието си в дигиталното пространство, така че продуктите им да изглеждат добре и да се продават. Въпреки че е канадка, Саманта притежава британски паспорт, което улеснява визовия ѝ казус. Други дигитални номади от САЩ и Канада нямат нейния късмет и могат да останат в България едва няколко месеца. Няколко от близките ѝ са се опитали да си изкарат дългосрочни визи за престой у нас, но са срещнали огромни затруднения. Според Саманта визата за дигитални номади би улеснила значително процеса и непременно ще привлече много повече хора. „Познавам поне 20 души, които моментално биха се установили в България, ако държавата изработи механизъм, позволяващ дългосрочното им пребиваване.“
Саманта живее в България вече пет години и обожава страната, хората и храната ни. Харесва ѝ, че може да се пуска с борда по пистите през зимните утрини, а следобедите да работи. Наслаждава се и на летните си преходи из българските планини – покорила е Вихрен, Тодорка, Безбог, както и най-високия връх в Северна Македония и Албания – Кораб (2764 метра). Повечето си лета прекарва извън България. Дори разговорът ни я открива в Северна Македония, сред покоя и живописта на Охридското езеро. „Езерата са единственото нещо, което ми липсва в България“, споделя ни тя.
.jpg)
Любимото място на канадката Саманта (на преден план) у нас е Банско, където вече си е купила жилище. Любимото място на канадката у нас е Банско, където вече си е купила жилище. Влюбена е в лятна София и парковете ѝ, като често си подарява гастрономични уикенди в града. През зимата обаче в столицата никак не ѝ е забавно заради миризмата във въздуха и липсата на зеленина. Велико Търново допълва топ три на предпочитаните ѝ дестинации у нас, а плановете ѝ включват сдобиване с имот в Родопите – някъде край Смолян. „Всичко там просто е твърде прекрасно! Изобщо България е толкова чудесна, че почти не намирам нещо негативно тук.“
Единственото, което Саманта би променила у нас, е прибавянето на повече вегетариански опции в националното ни меню. „Никога няма да забравя един от първите пъти, в които отидох на скара-бира с приятел. Попитах къде са салатите и вегетарианските неща, а той отговори, че тук има само скара, и посочи една огромна чиния, пълна с месо.“ От наличните ни гозби любима ѝ е боб чорбата, също кашкавалът и пресните сирена, шопската салата, както и всички плодове и зеленчуци на грил в разгара на лятото.
Освен в Банско Саманта мечтае да поработи като номад в румънския град Сибиу и в Синеморец, където е открила уютен коуъркинг, но не и подходящо място за дългосрочно отсядане. Българската ѝ to-do листа включва и Бургас, а балканският ѝ фаворит несъмнено си остава Охрид, макар чужденците в Северна Македония да са значително по-малко от тези в България. „Надявам се номадската общност на Балканите тепърва да расте!“
Тали и Михаил Герон: Българите трябва да се гордеят със себе сиТали е relocation expert и частично работи в британска компания в сферата на глобалната мобилност. Вече четвърт век обикаля света със съпруга и семейството си. Номадството им тръгва от САЩ – Калифорния, Ню Йорк и Бостън. Следват Австралия, шест години у дома в Израел, четири години в Сингапур, още няколко в Хонконг, почти година в Белиз и от там насетне България. Михаил е tech executive и понастоящем менажира отдела „Северна Америка и Европа“ в технологична компания с фокус върху различни сектори и индустрии.
Тали и Михаил обичат всеки един от пристаните си като дигитални номади. Споделят, че освен в Израел напълно у дома си са се чувствали още в Австралия, Сингапур и България. Огромното преимущество на престоя в Океания и на Балканите е създаването на близки местни приятели. „Чувстваме се наистина свързани с местните и способни да се сприятеляваме с тях. В други държави ни е било значително по-трудно. Австралия се приближава до това, но в България ни беше най-лесно да намерим приятели. Това е първото място, където наистина сме включени в местната общност.“
Единствената пречка пред „пълното им асимилиране“ по собствените им думи е невладеенето на български език. Най-голямото предизвикателство за живота им у нас са сблъсъците с бюрокрацията и неумението ѝ да се разбере с тях на английски език. Цялостните им впечатления от административните услуги са, че те са бързи, ефективни и добре организирани, но винаги им е необходим човек, който да превежда на място. „Може би е възможно правителствени агенции или дори банките да ангажират млади студенти като стажанти, за да улеснят комуникацията на място.“
За Тали и Михаил има нещо наистина специално във Витоша. Една от причините Тали и Михаил да изберат България още преди да се влюбят в нея, са бързите административни стъпки, необходими за стартиране на бизнес. „Всичко се случи бързо и учудващо лесно. Знаехме какво трябва да направим, за да започнем работа, и нямаше никакви неприятни изненади.“
„Витоша!“ в един глас гласи отговорът им на въпроса за най-любимо място в България. „Просто обичам тази планина, без да знам защо. Винаги се усмихвам, когато я видя“, пояснява Михаил. „Обиколили сме какви ли не невероятни кътчета в България. Царевец е едно от най-впечатляващите места в живота ми. Язовир „Голям Беглик“ в Родопите е невероятен. Видели сме такива красиви места у вас, но има нещо наистина специално във Витоша.“ Всяка разходка из полите ѝ е завръщане у дома за Тали и Михаил – двамата са родени в Хайфа, където се намира свещената планина Кармел. Казват, че изпитват същата силна привързаност и към Витоша. Друго общо между България и Израел откриват в кухнята предвид дългогодишното османско влияние. Любими у нас са им скарата, айрянът, шопската салата.
На този етап Тали и Михаил нямат планове за бъдещи дестинации. Във всяка от избраните държави прекарват поне няколко години, а в номадство се впускат, когато им се открие конкретна възможност. В България се чувстват отлично и не планират да се установяват другаде. По-приоритетно им е да опознаят културата ни, да открият повече вълшебни кътчета из страната и да станат по-вещи във владеенето на български. Първата им любима дума е „торбичка“, а понастоящем връх в речника им са „чакай, чакай“ и „ужас“.
Специално подчертават положителните си впечатления от българите. Първоначално израелците са останали особено приятно изненадани от топлия прием в обществото ни. Едва по-късно са си дали сметка, че в Израел има солидна общност с български корени. „Нейните представители са сред най-прекрасните хора в родината ни“, казват Тали и Михаил. Двамата считат българите за много по-любопитни спрямо чужди държави и култури в сравнение с опита им другаде, а София се превръща във все по-космополитен град пред очите им.
„Има разминаване между това, което ние виждаме в София, и начина, по който много българи възприемат себе си и държавата си. От една страна, ни се иска България да остане нашата най-добре пазена тайна, а от друга – да разкажем на повече хора колко прекрасно е всичко тук. Важно е хората тук да получат по-широко съзнание колко готина е страната им, вместо да се срамуват от родината си. Често други европейски държави подценяват България, а самите българи са развили своеобразен комплекс в сравнение с Германия например. Българите нямат от какво да се срамуват, а трябва да се гордеят със себе си. Тук можеш да откриеш всичко, което искаш. България може да предложи чудесни преживявания всекиму.“
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
