„Можем да кажем, че сирийското правителство стои зад тази атака. Знаем, че именно химическо оръжие е било употребено в Сирия, но какъв точно вид или комбинация – все още проучваме. Това засега е класифицирана информация!”
„Разполагаме с неопровержими доказателства, че става въпрос за постановка с участието на специалните служби на държава, която в момента се мъчи да е в предната линия на русофобска кампания!”
Преведени на езика на махалата, тия две приказки означават едно-единствено нещо: някой лъже! (Всъщност и двете страни лъжат, но това е друга тема.)
Обаче на високомерния език на влъхвите от Брюксел не е така. Според тях едното представлява дезинформация, а другото – фейк нюз.
Няма да се плашите – не е сложно!
Ето:
„Ние нямаме обща дефиниция за дезинформация онлайн.”
И освен това:
„Изразът „фалшиви новини“ не дава представа за мащабите на феномена дезинформация онлайн – това е всяка информация, която има явно намерение да нанесе политическа, икономическа или обществена вреда – тя е фалшива, тя е неточна.”
Тук не се разбира каква точно е разликата между „дезинформация онлайн” и „фалшива новина” и защо терминът „фалшиви новини” не изчерпва вредата от „дезинформацията”, но с брюкселската стилистика е така. В тази стилистика уж всяка дума е ясна, уж понякога тя дори стои на правилното си място в изречението, а като цяло – мъгла. На някой по-прост човек ще му е лесно: термина „фалшива новина” ще си го преведе като „менте”, „дезинформация” като „партенка” – и хайде готово! Нашето момиче Мария Габриел обаче е овладяло перфектно брюкселския жаргон, който жаргон не е прост като брюкселско зеле, а се плете като софистицирана брюкселска дантела и е важна предпоставка за кариерно развитие на всеки евродепутат или еврокомисар.
Инак госпожа Габриел е права, сериозно ви казвам!
Да вземем например онзи незнаен българин, който твърди, че е упражнил сексуален тормоз над сестрата на комшията си. (Абе уж я бил таковал! – така разправя тоя келеш.)
Това е fake news. И тази fake news наистина не дава представа за мащабите на феномена disinformation online. Просто защото премълчава известния в цялата махала факт, че комшията няма сестра.
Толкоз! Нищо сложно.
(По-сложно става, ако аз изкопая дупка, провикна се в нея: „Цар Траян има магарешки уши!” – заровя дупката, но после от нея поникнат свирки, които пеят: „Цар Траян има магарешки уши!...”. Не е нито фейк, нито дезинформация, но ГДБОП праща кварталното ченге да ме респектира... – какво правим в този случай, госпожо Габриел?! Добре, добре – това е друга тема, знам!)
У нас дезинформацията стана популярна в началото на 90-те, когато премиерският съветник Константин Мишев творчески я обогати с термина „контрадезинформация”. Почти съм сигурен, че щеше да продължи и с „реконтрадезинформация”, а може би и с „дабълреконтрадезинформация” и дори с „екстрадабълреконтрадезинформация”, но то пък правителството (което той съветваше), взе че падна. Кофти.
П.П.: Виж ти!... Според Уикипедията английската дума disinformation не се е появявала в речниците чак до края на 80-те години. А после чисто и просто взета от руското слово „дезинформация”. Още през 1923 г. един от бащите на ГПУ Йосиф Уншлихт (по-известен като Юровски) е предложил създаването на „специална дезинформационна служба за извършване на операции по активно разузнаване”. В англоезичния свят дезинформация си е имало – но още е нямало термин.
Страхотно! Не го знаех.
Сега остава само да разбера това fake news ли е, или disinformation. И
Текстът е публикуван в брой 16 / 2018 г на списание „Икономист“, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната от 21 април (събота). Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
