Да подредим пъзела

Текстът е публикуван в бр. 6 (22) на сп. Business Global

Саввас Карафилидис,
председател на Българо-гръцката търговско-промишлена палата

Гърция и България са две съседни държави и като такива икономическото им сътрудничество винаги е било и ще бъде на високо равнище. Двете страни имат много общо помежду си. Те са членки на Европейския съюз, но също така са две държави, чиито икономики в недалечното минало са били подложени на изпитания. 

Българската икономика преживя труден период през 90-те години на миналия век при преминаването от социализъм към пазарна икономика, а Гърция има пресни спомени от икономическата криза, през която мина след 2010 година. И двете страни успяха да се измъкнат от кризите, но белезите все още са явни. България постигна напредък, нормализира икономическите си показатели след 2000 г. и беше приета в Европейския съюз през 2007 г. – събитие, което даде тласък на икономиката ѝ. Тя приложи простичка и функционална данъчна система с цел да осигури благодатна почва за инвестиции от чужбина. И наистина резултатите бяха положителни – голям брой инвеститори от различни европейски страни, много от тях и от Гърция, се установиха тук и продължават да разширяват дейността си, привлечени от 10-те процента данъчна ставка. Благодатна данъчна почва, която примамва.

Да не забравяме, че икономиката на България в сравнение с други страни, членки на Варшавския договор, като например Унгария, Чехия и Полша, беше в по-неизгодно положение заради това, че те се придвижиха до максималните граници на икономическия растеж по време на периода преди смяната на режима и впоследствие бяха по-подготвени за идеята за свободен пазар и вече имаха необходимата инфраструктура. България трябваше да направи смели стъпки, за 

да навакса пропуснатото 

Привлекателният данъчен режим беше една от тях и може би най-съществената. 

От своя страна, за да излезе от кризата, Гърция използва „тежката си артилерия“ – туризма. Всъщност от сегашния туристически сезон се очакват рекордни приходи от порядъка на €20 милиарда, което съответства на над 20% от БВП на страната.

Обаче и за двете страни става наложително да направят още стъпки, за да оставят в миналото болезнените процеси, през които са минали. Не е възможно туризмът да увеличава непрекъснато степента на развитие, нито пък е възможно една благодатна данъчна система да поддържа цялата икономика. Нужни са и други действия, за да бъде подреден пъзелът.

България спешно трябва да се довери на хора, които да съставят дългосрочен и конкретен план за развитие, който да спазват почтено и да контролират стриктно осъществяването му. Трябва да се постави акцент върху социалната политика – има пропуски и проблеми както в областта на образованието, така и в здравната система. Корупцията в обществения и в държавния сектор е трън в очите, който се е превърнал в хронична болест. Нужно е да бъде изграден 

независим орган за контрол на обществения сектор 

състоящ се от технократи отвъд каквито и да било политически убеждения.

 Политиката на банковата система трябва да бъде променена из основи. Част от банковите резерви трябва веднага да бъдат влени в пазара под формата на заеми за бизнеса, така че малките и средните предприятия да се развият и умножат. Липсата на движение на капиталите не носи развитие, напротив – носи застой. Ролята на банките трябва да е по-активна, но разбира се, винаги под надзора на държавния регулатор, защото здравата банкова система е най-важният катализатор за развитието на икономиката. 

Приемането на България в Единния валутен съюз, което се подготвя от години, изисква това. За постигане на тази цел не са достатъчни само икономическите фактори, трябва да бъде създаден и стабилен финансов фон, който да поеме първите трусове, които ще настъпят в икономическата среда на страната в началните месеци след приемането ѝ.

Всички тези реформи ще доведат почти веднага до икономически резултати в такава степен, че няма да е нужно местното население да емигрира в чужбина. Същевременно ще върнат обратно и квалифицираната работна ръка, чиято липса е толкова осезаема.

От друга страна 

Гърция трябва да подобри фискалната си политика 

където е концентриран най-големият ѝ проблем. Бюрокрацията в обществения сектор е непоносима и създава сериозни пречки пред решението на чуждите компании да инвестират. През последните години чрез опит за електронизация бяха направени стъпки към напредък, но те не са достатъчни. Също така трябва да бъде изготвен сериозен план за постепенно намаляване на данъчното облагане на предприятията и той да бъде спазван коректно. Да бъдат намалени косвените данъци и като цяло да се опрости колкото се може повече данъчната система, така че да се създаде благоприятна икономическа основа за по-нататъшно развитие.

Необходимите реформи и в двете страни стават по-трудни за осъществяване заради световната икономическа рецесия, последвала здравната криза през последните две години. Сякаш това не стигаше, но и избухна войната в съседна Украйна, което предизвиква енергийна криза главно в Европа, последствията от която ще усетим по-силно следващата зима. Увеличаването на цените на енергията води до поскъпване на стоките и до ръст на инфлацията, който разклаща баланса на вътрешния пазар на страните.

Историята и на двете държави е доказала, че са преминали през много трудни ситуации, но са се справяли. Така се очаква да стане и сега. България и Гърция са призвани да преодоляват несгодите и да го постигнат, защото притежават търпение и исторически опит. B

---

Саввас Карафилидис е роден в Александруполис, Гърция, през 1971 г. Идва в България през 1989 г. и завършва международни икономически отношения в УНСС с дипломна работа върху европейските средиземноморски програми. През 2010 г. създава тук фирмата си „Юнион Балканс Бизнес“, която е с предмет на дейност счетоводно,  правно и административно обслужване на юридически лица. Кантората му помага за реализирането на стотици проекти от чуждестранни инвеститори в страната всяка година. 

През март 2019 г. заедно с гръцки и български предприемачи основава Българо-гръцката търговско-промишлена камара (БГТПК), на която е председател. Камарата има над петстотин членове и не събира членски внос, нейният екип работи доброволно. БГТПК цели сътрудничество главно между малки и средни фирми и предприемачи от двете страни и осигурява контакти на бизнесмени от България, които искат да инвестират в Гърция, и обратното.