2019 – краят на мониторинга от Брюксел

На 13-ата година от еврочленството на България наблюдението от Брюксел върху съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност ще отпадне. В оповестения във вторник 12-и годишен мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка се казва, че ако страната ни продължи да изпълнява 17-те препоръки, които ни бяха дадени от ЕС през януари 2017 г., наблюдението ще отпадне преди края на мандата на настоящата Европейска комисия, т.е. последният, 13-и доклад ще излезе най-късно през октомври. Механизмът за сътрудничество и проверка бе създаден специално за България и Румъния след приемането им в ЕС през 2007 г. като страни със сериозни проблеми в съдебната система и с тежка корупция и организирана престъпност.

„Механизмът може да отпадне още напролет. Тогава се очаква и да има развитие от Съвета на министрите по отношение на приемането ни в Шенген“, коментира пред „Икономист“ евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев.

Три от шестте показателя в мониторинга - независимост на съдебната власт, нормативна уредба и организирана престъпност, са изпълнени и наблюдението от Брюксел по тях е временно прекратено (окончателно щe приключи, когато изобщо отпадне мониторингът). В другите три области е отчетен напредък - продължаване на съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите.

Докладът за България и Румъния преобръща ролите – вече България е похвалената, а Румъния - порицаната.

Напредък и очаквания
В доклада се отчита, че България продължава да отбелязва стабилен напредък в изпълнението на окончателните препоръки от януари 2017 г. Тези реформи са необходими за ефективната борба с корупцията и организираната престъпност. „Убеден съм, че ако настоящата положителна тенденция продължи и ако напредъкът се запази трайно и необратимо, процесът по Механизма за сътрудничество и проверка за България може да бъде приключен преди края на мандата на настоящата Комисия“, заяви първият зам.-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс при представянето на доклада във вторник. Според ЕК временно се прекратява наблюдението над показателя независимост на съдебната власт, защото новият Висш съдебен съвет управлява съдебната система професионално и в добро сътрудничество, избягвайки политическата конфронтация, каквато имаше в предишния ВСС. В подкрепа на тази констатация членове на ВСС заявиха пред „Икономист“, че са „замразили“ засега намеренията на част от колегите на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов той да бъде изслушан от съвета за данъчните проверки, които установиха разминаване в подаваните от него декларации. Панов е обект на проверка от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която бе сезирана от агенцията за приходите за неплатени данъци. В този ВСС няма словесни сблъсъци между политическата и професионалната квота, каквито имаше в предишното правителство на съдебната власт. Дали тази позитивна тенденция на работата на ВСС ще се запази, ще стане ясно от три ключови избора - на председател на Софийския градски съд, на председател на Специализирания наказателен съд и на главен прокурор. „Особено важното значение на институцията на главния прокурор в българската система допълнително засилва необходимостта от прозрачен и основан на заслуги процес“, се констатира в доклада.



ЕК отбелязва и напредък по нормативната уредба с приетите промени в Наказателния кодекс, които улесняват наказателното преследване на корупционни престъпления в публичния и в частния сектор. В него не е отбелязано, че преследването на корупцията в частния сектор предизвика спорове и той бе приет на първо четене с тенденцията да не бъде гласуван на второ. В доклада се казва, че България е постигнала значителен напредък за подобряване на нормативната уредба.

Напредък се отчита и по отношение на организираната престъпност със създаването на прозрачност при докладването на напредъка при борбата с нея. Укрепвали се специализираните прокуратура и съд, преразгледано е законодателството по конфискацията за незаконно придобито имущество.

Отворен остава показателят продължаване на съдебната реформа, по който сме постигнали напредък, защото има текущ проект, който да реши проблема с натовареността на съдилищата, а прокуратурата вече изпълнява такъв. Като положителна крачка е отбелязано и разтоварването на дела от най-натоварените съдилища, каквито са Върховният административен съд, Софийският градски съд и Софийският районен съд.



По другите две мерки - борбата с корупцията по високите етажи на властта и корупцията по места и по границата, като ключов проблем се изтъква липсата на трайни резултати, особено що се отнася до окончателни присъди. Безспорно призната е активността на Специализираната прокуратура и на новата агенция за борба с корупцията. За тази констатация антикорупционните органи сериозно се постараха. В рамките на три месеца бяха арестувани бизнесмените Миньо Стайков и Николай Банев, а Ветко Арабаджиев беше обявен за издирване. Арабаджиев и Стайков бяха обвинени за пране на пари и укриване на данъци, а Банев - за източването на завода „Полимери“-Девня. Сред висшите служители на държавната власт председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев бе обвинен за продажба на български паспорти на чужденци. А главният прокурор Сотир Цацаров поиска да падне имунитетът на шестима народни представители - трима от „Воля“, двама от БСП и един от ГЕРБ. От ЕК препоръчват по тези две мерки да продължи да се подобрява разследването и наказателното преследване на корупцията, за да има конкретни резултати в продължителен период от време.

Медийната среда
В доклада се изтъква и значително влошаване на медийната среда в България, което изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация поради ограничения брой независими източници. „Способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от Механизма за сътрудничество и проверка, и като цяло е основа за по-добро управление“, се казва в документа. В него е подчертано, че медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. В последвалите реакции у нас депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че критиката в доклада за медиите нямало да я има, ако по-рано е бил приет законът „Пеевски” (приет на 1 ноември), който цели изсветляване на собствениците и финансирането на медиите. Премиерът Борисов пък заяви, че у нас няма информация, която не се огласява, че всеки ден има карикатури на президент и премиер, и че той никога не е ходил в медия, която подкрепя правителството.



Преди Румъния и заедно
с другите
Само преди две години Румъния беше давана за пример от ЕК в борбата с корупцията по високите етажи на властта и се говореше за отделянето ни от нея, за да не я дърпаме назад. В сегашния доклад се казва, че последните промени в законодателството и натискът върху независимостта на съдебната власт, по-специално върху Националната дирекция за борба с корупцията, са нулирали напредъка. Брюксел препоръчва незабавно да се прекратят процедурите по назначавене на прокурори и на шеф на антикорупционната комисия. В отговор румънският премиер Виорика Данчила обяви, че подобно искане нарушава суверенитета на страната, предаде румънското списание Global Reporter.

в деня, в който бе оповестен докладът, Европейският парламент също гласува резолюция, че е дълбоко обезпокоен от реформата в румънските съдебни и наказателни закони, защото тя може да навреди на разделението на властите и на борбата срещу корупцията, и порица действията на полицията по време на протестите в Букурещ през август, когато бяха ранени много хора. ЕП призова ЕК да поднови годишния си антикорупционен мониторинг във всички членки на ЕС и предложи система за стриктни индикатори, които да измерват нивото на корупцията във всяка страна и да оценяват антикорупционната й политика. Т.е. пак ще ни наблюдават, но заедно с всички останали, а не като изостанали ученици на поправителен.

Междувременно румънският министър по европейските въпроси, отговорен за подготовката на румънското председателство на ЕС от 1 януари, подаде оставка. Това увеличава тревогата на Брюксел за способността на Румъния да бъде успешен домакин на председателството. Финландският премиер Юха Сипила предложи страната му да си размени с Румъния председателството – по график Финландия председателства от 1 юли, но отговор от Букурещ засега няма.

Шапки с пера
Управляващите в лицето на ресорните по доклада министри, прокуратурата и евродепутатите от ГЕРБ определиха оценките в доклада като справедливи и не скриха задоволството си от него. Лидерите и евродепутатите от опозицията – БСП и ГЕРБ, не откриха в него нищо особено различно спрямо предишните доклади и смятат, че проблемите с корупцията и организираната престъпност си остават видими за Брюксел.

„Докладът напомня на аристократите във Франция преди революцията - като се наведат за поклон, дълго размахват шапка с пера“, коментира пред „Икономист“ проф. Георги Димитров, шеф на катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Според него Механизмът за сътрудничество и проверка, за съжаление, не работи, защото се използва за конюнктурни цели. „Положителният доклад е благодарност за относително доброто представяне на България като ротационен председател на Съвета на ЕС. Абсолютно сигурно е, че няма да има мониторинг догодина, но не защото България е помръднала в положителна посока по отношение на върховенството на правото и борбата с корупцията. В момента наблюдаваме поредното междуинституционално партньорство - ние ви потупваме по рамото, защото вие бяхте любезни към нас“, смята проф. Димитров. Според него това е двойна употреба на инструмент, който има други задачи. Преди две години ЕК каза, че Румъния има много сериозен напредък, а с днешна дата нещата са съвсем различни, т.е. може да каже каквото й хрумне според конюнктурата.

На мнение, че механизмът е изчерпан, е и шефът на ВКС Лозан Панов. Още преди година той заяви, че тези доклади дават препоръки, които или не се изпълняват, или се изпълняват половинчато, а дипломатичният език, на който са написани, се разбира погрешно. Бившият министър на правосъдието Христо Иванов смята, че Брюксел не може да промени правосъдната система у нас, защото този инструмент за натиск в посока на реформи не действа и е по-скоро политически. За Иванов докладът е гротеска.

Напред към Шенген

Докладът на ЕК, който е най-положителният от всички доклади до момента, отваря косвено вратите ни за нови преговори за приемането на страната ни в Шенген, смята евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. Той заяви пред „Икономист“, че очаква напролет да има раздвижване по въпроса в Европейския съвет и отделните държави да се обединят първо около частичното ни приемане в Шенген, а после и изцяло. „Най-вероятно първо ще влезем в шенгенската зона частично - по въздух и по вода, а впоследствие ще бъдат включени и сухопътните граници“, смята Ковачев. Въпросът обаче можело да се постави едва когато се постигне единодушие в Съвета, защото към момента Германия, Франция, Финландия и Холандия са срещу приемането ни в шенгенската зона. Частичното ни влизане в Шенген ще ни даде възможност за пътуване без паспортни проверки, каза Ковачев.

„Няма икономически измерител, който да каже какво печелим от влизането ни в Шенген, освен че ще кажем, че не сме различни от останалите в зоната“, смята проф. Георги Димитров.

Текстът е публикуван в брой 46 /2018 г. на списание "Икономист" от 16 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.