Текстът е публикуван в бр. 11/2021 г. на сп. Business Global. 
Д-р Дейвид ЕвЪнс е президент на Американския университет в България от 2019 г. Преди това е бил президент на Southern Vermont College (2015 – 2019 г.), вицепрезидент по академични въпроси и декан на преподавателите в Buena Vista University (2008 – 2014), декан на Petree College of Arts and Sciences в Oklahoma City University (2005 – 2008). Бил е преподавател по английски език и председател на катедра в Georgia College & State University и в Cornell College. Бил е член на борда на Националната асоциация на независимите колежи и университети (NAICU), за да представлява Североизточния регион през 2016 г., и служи като председател на комисията за анализ на политиките и връзки с обществеността до заминаването си за България. Бакалавър от Pomona College и магистър и доктор от Вирджинския университет в специалност „Английски език“. Вече втора учебна година ковид-пандемията променя и формите на обучение във висшите училища. Как във вашия университет балансирате между присъствено и онлайн обучение?Като цяло предпочитаме присъственото обучение, тъй като тясната връзка между преподавателите и студентите във и извън класната стая е една от отличителните характеристики на обучението в Американския университет в България (АУБ). По време на пандемията начинът на преподаване на нашите курсове варира от изцяло онлайн до хибридно онлайн/присъствено, в зависимост от обстоятелствата и текущите заповеди от министерствата на здравеопазването и образованието. И миналата есен, и тази есен постигнахме успех с хибридна стратегия, която позволи социално дистанциране в класните стаи и в същото време даде възможност за пълноценно участие както на студентите, така и на преподавателите, за които беше необходимо да са изцяло онлайн. Правилата се промениха по средата на двата семестъра, но за щастие системата, която разработихме, позволи обучението да продължи в съответствие с правителствените заповеди. В дългосрочен план обаче се надяваме, че ще можем да възобновим основната мисия на университета, която е интензивното, пряко общуване между преподаватели и студенти. От пролетта ще въведем изискването за зелен сертификат за студентите, които искат да учат присъствено. Това трябва да върне усещането за нормалност, но ще продължим да позволяваме на студентите да посещават лекциите изцяло онлайн, ако личните им обстоятелства изискват това, поне за момента.
Има ли и ползи от ковид-ограниченията? Например преподавателите да са повишили дигитално-комуникационните си умения, а студентите да ценят много повече лекциите и семинарните занятия на живо.И двете предположения са верни. Нашите преподаватели научиха много за дистанционното и хибридното преподаване, внимателното, гъвкаво планиране на лекциите и как да ангажират студентите в различни режими на обучение едновременно. Нашите студенти бяха страхотни — въпреки че повечето от тях очевидно биха предпочели традиционния ни начин на присъствено обучение, те бяха отговорни и разумни в отговорите си, тъй като от март 2020 г. се налагаше да променяме подходите си многократно. След като се върнем към по-стабилно усещане за „новото нормално“, каквото и да е то, ние ще бъдем много добре подготвени да се възползваме от уроците от последните няколко години, за да увеличим нашия обхват и да позволим на повече студенти да имат достъп до нашите образователни курсове в зависимост от техните специфични нужди.
Ковид-ограниченията нанесоха ли финансов ущърб на вашия университет? Какво е финансовото му състояние в момента?Имахме късмет финансовото ни положение да е стабилно през последните две години. Записването на нови студенти се увеличи леко през последните два есенни семестъра и макар да загубихме някои приходи от спомагателни услуги (предимно от общежитията и местата за хранене), сме планирали бюджета консервативно, за да можем да посрещнем този спад. Успяхме да намалим някои очевидни разходи, като например пътни разходи, което също беше полезно. През всяка от последните две фискални години постигнахме положителен баланс и планираме да го направим отново тази година. Това, което обаче не успяхме да постигнем, е да направим значителни стратегически инвестиции в нови програми и инфраструктура, които обикновено биха били приоритет за нас, а такива инвестиции са ключова част от настоящия ни процес на стратегическо планиране. Очакваме с нетърпение да имаме повече финансова гъвкавост в бъдеще, за да направим тези инвестиции по отговорен и фискално стабилен начин.
Как университетът се адаптира към пазара на труда? Какви нови образователни програми предлагате?Поддържаме много тесни връзки с бизнес общността тук и в чужбина и имаме редовни контакти с нашите приятели и възпитаници в бизнеса, в неправителствените организации, в държавните служби и висшето образование. Следим отблизо процеса на търсене на работа от нашите студенти, за да определим тяхната конкурентоспособност и актуалност, и за щастие продължаваме да виждаме, че нашите възпитаници са много търсени във всички сектори. В момента разглеждаме редица нови програми за стратегически инвестиции, които ще помогнат на нашите възпитаници да отговарят напълно на нуждите на пазара на труда – това са курсове в областта на киберсигурността, дигиталния маркетинг, културното наследство и туризма и други области, в зависимост от нашата оценка за търсенето и способността ни да предлагаме висококачествени програми, съобразени с мисията на университета.
Как привличате повече чуждестранни студенти и преподаватели?Записването на нови международни студенти през последните няколко години, за съжаление, макар и предвидимо, донякъде намаля. В същото време студентите ни от България се увеличиха с приблизително същия брой. Това беше разбираем резултат от пандемията както поради официалните ограничения на пътуванията, така и със значително увеличените неудобства при преминаване на международни граници, да не говорим за тревогите на семействата, когато изпращат децата си да учат далеч от дома. По подобен начин възможността да набираме международни преподаватели беше нарушена от същите фактори, въпреки че ние все пак успяхме да привлечем няколко, които вече бяха разположени на места, позволяващи сравнително лесно пътуване до България за интервюта. (Например тази година имаме нов американски преподавател, който идва от Кипър.)
За да привлечем студенти и преподаватели от чужбина, ние наистина трябва да ги накараме да посетят нашия кампус или лично, или – като скромен заместител, чрез виртуални обиколки. Продължаваме да работим върху оптимизацията на преживяването, което предлагаме по време на онлайн дни на отворените врати, за да направим университета по-привлекателен за хората от чужбина, но това е непрекъснат процес и целият свят все още се адаптира към новия начин на правене на бизнес.
Важни ли са за вашия ВУЗ международните рейтинги и класации? С какво се гордеете?Основно предизвикателство за АУБ е, че повечето международни класации и рейтинги се базират предимно на изследователската дейност на университетите, и тъй като АУБ е малък и основно ориентиран към обучението на студенти, този наш фокус всъщност работи срещу нас в тези класации и рейтинги. (Сравнима е и ситуацията дори с най-добрите колежи, които преподават по ситемата Liberal arts в Съединените щати – университети, които са високо класирани от уважавани институции като US News, защото използват различни фактори, но които всъщност не се появяват в международните класации.)
Често казвам, че истинският тест за качеството на една бакалавърска програма е успехът на нейните възпитаници, и по тази мярка АУБ очевидно е един изключителен университет. Ние сме малки и млади, но можем да се похвалим с реализацията на множество лидери във всички сектори, въпреки че най-възрастните ни възпитаници все още не са навършили 50 години. Само през последните няколко месеца два бизнеса, основани от наши възпитаници, бяха оценени на стотици милиони долари, а имаме и подобни успехи в сектори като политическо лидерство и социални организации. И така, това, с което най-много се гордея, са нашите невероятни възпитаници и нашите прекрасни настоящи студенти, които следват примера им в намирането на най-добрите места, за да станат лидери, предприемачи, социални иноватори и строители на своите страни и региона.
Кои са най-големите Ви притеснения за 2022 г. като мениджър на висше учебно заведение?Ковид-пандемията, разбира се, предизвика огромно напрежение сред всеки член на нашата общност. Както вече обясних, ние се справихме много добре с все още продължаващата криза, но има ограничение дори за способностите и на най-силната общност да издържа на непрекъснатата несигурност и чести, външно наложени промени в дейността и начина на работа. Надявам се, че повече хора ще се ваксинират и че вирусът най-малкото ще избледнее в нещо подобно на сезонния грип, с който живеем рутинно от много години. Каквото и да е „новото нормално“, в крайна сметка надявам се да стигнем до него по-рано, отколкото късно.
