Град на пчелите

Pollenity създава кошера на бъдещето с европейски партньори и подкрепя българските производители

Емил Петров
Емил Петров / 24 January 2022 12:20 >
Град на пчелите
Сергей Петров (в средата) с екипа на Pollenity.
Текстът е публикуван в бр. 10/2021 г. на сп. Business Global.

Преди няколко години българският стартъп „Бии Смарт текнолоджис“ и неговият създател Сергей Петров влязоха в международните новини с иновативния сензор Beebot, който дава ценна информация през безжична мрежа на пчеларя за това какво се случва в кошерите му. Днес с името Pollenity (ребрандира се през 2019 г.) компанията действа в няколко направления – производство на свързани устройства, подкрепа на пчеларите, научни изследвания, а целта на всички е създаването на решения за устойчивост в пчеларството.
                                                                              Сергей Петров е създател и мениджър на Pollenity. Той завършва авиационна техника и технологии в Техническия университет, след това и бизнес администрация в НБУ. Създава прототип на сензора Beebot, с който става стипендиант по програма за иновации и решаване на глобални проблеми към Singularity University/NASA Ames Research Park.
 
Най-известното изобретение на Pollenity e Beebot, или както го нарича Сергей Петров, „личният асистент на пчеларя“. Кутийката със сензори, микрокомпютър и батерия се поставя в кошера и отчита важни параметри, като температура и влажност, анализира звука в пчелното семейство. Пчелите имат свой език и жуженето е техният основен метод за комуникация. Софтуер анализира данните от сензора и разбира какво „говорят“ пчелите, като изпраща информацията на пчеларя. Така стопанинът може да бъде предупреден за опасни състояния вътре или да измери колко здрави и продуктивни са неговите питомци, без да отваря кошера и да нарушава неговия микроклимат.

Сред другите продукти са интелигентната везна hiveBase, която измерва теглото на кошера и също помага на пчеларя да следи развитието му от разстояние, както и двукорпусният кошер uHive с вграден смарт сензор Beebot.

Кауза вместо пауза

Производството на смарт устройствата на Pollenity в момента е „на пауза“ покрай глобалната криза за микропроцесори. Заради липсата на чипове компанията не може да произвежда своите продукти, но Сергей Петров вярва, че проблемът ще бъде решен. А през това време екипът му усъвършенства устройствата, така че те да станат по-достъпни.

Актуалната дейност е подкрепа на българските пчелари с инициативата „Осинови кошер“. „Това е нашата кауза, защото имаме проблем не толкова с пчелите, колкото с намаляването на пчеларите“, казва предприемачът. „А те изчезват заради лошата икономическа обстановка в техния бранш. Секторът се развива бавно и иновациите в него липсват. Няма добри учреждения и асоциации, които да помагат и да защитават интересите на хората, които се занимават с тази дейност. Икономическият смисъл от това да бъдеш пчелар става все по-илюзорен и те се отказват“, обобщава Сергей Петров.

Темповете на излизане от пазара са застрашителни – според него само за последните две години България е загубила 20 – 25% от пчеларите си.

„Продават се цели пчелини. Възрастните, за съжаление, си отиват от този свят, а млади не идват, защото не е модерно и не се вижда печалба. Мнозина се отказват, защото не могат да реализират продукцията си на достойна цена“, анализира Петров.

Чрез „Осинови кошер“ Pollenity не само помага на пчеларите, но и доставя на потребителите истински мед с гарантиран произход и качество, защото осигурява прозрачност и проследяемост в търговията с хранителен продукт, познат от зората на човечеството. „Медът е забравена суперхрана, с него хората могат да се лекуват, дневният му прием помага за поддържането на добра имунна система, с него можем да си добавим евтино и сладко витамините, които липсват на трапезата ни“, казва Сергей Петров.

В платформата срещу месечна такса клиентът избира пчелар, който иска да подкрепи, като може да получава не само от неговия мед, но и от продукцията на всички негови колеги. Също така може да посети на място кошера, да поговори със стопанина, да „изцапа“ ръцете си с мед, да покаже на децата си откъде идва този продукт.

„Социалният аспект е, че изкупуваме меда задължително на висока пазарна цена в момента. Ако м.г. медът се изкупуваше масово на 3 – 3,20 лв., ние предлагахме минимална цена от 6 лв. на килограм. Тази година цената е още по-висока и за нас е важно да купуваме меда на висока цена, така че пчеларят да има не само икономически смисъл, но и възможност за разрастване“, казва Сергей Петров.

След зехтина и млякото медът е най-често фалшифицираната храна. Причината за това е, че лесно може да се наруши неговият състав и промяната може да се установи много трудно с органолептични методи – вкус, мирис. Дори и без да се разрежда с глюкоза или други сладки смеси, ако в хранилките на кошерите се сложи захарен сироп, пчелите ще го съберат и ще го превърнат в „мед“. Но дали това е истински мед?

През платформата вече са осиновени над 2500 кошера, като все по-голям интерес има от бизнеси, които, освен че искат да доставят хубав мед на служители и партньори, подкрепят тази  кауза, защото виждат нейния глобален смисъл.

Кошерът на бъдещето

Покрай кризата за чипове Pollenity поддържа своите клиенти и продължава да събира информация, защото тя е продуктът, който позволява на изследванията да вървят напред и да се усъвършенства анализът на данните. Чрез анализ на събраните данни нейният софтуер може да идентифицира болести и критични събития, като нападение от оси и стършели, както и желанието на една пчелна колония да се рои. При последното например софтуерът предупреждава до 6 дни преди настъпване на роенето и така пчеларят може да се подготви и да увеличи пчелните семейства, вместо да рискува да загуби рояка.

Но бъдещето е в 5-годишния проект HIVEOPOLIS, започнал през април 2019 г. и финансиран със €7 млн. по програмата „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия. В него Pollenity е единствената частна компания в консорциума HIVEOPOLIS с 6 европейски образователни институции, водени от университета в Грац, Австрия. Целта е да се създадат нови технологии, които да помогнат на пчеларите да управляват интелигентно и ефективно своите стопанства чрез „кошера на бъдещето“ – пчелна колония, свързана с различни електронни системи, включително и с използване на пчели-роботи.

В проекта HIVEOPOLIS отделните партньори изпълняват различни системи. Една от задачите на Pollenity е изработването и тестването на кошера, докато австрийският участник предлага различни нови материали и нов дизайн. Друга задача е т.нар. трафик контрол на входа на кошера. Чрез входен модул ще се броят полетите на пчелите навън и навътре и ще се идентифицира какво носят – дали е време за медосбор и носят нектар, дали носят прашец или вода. Може да се определи и полът им и така да се установи дали от кошера не е излетяла пчелата майка – така пчеларят ще има време да реагира, ако тя не се прибере и да спаси колонията с нова пчела майка.

Част от работата на екипа на Pollenity е създаването и на механизъм, с който медът ще може  да се извлича директно от кошера, без да се вадят питите.

В консорциума участват и партньори от Берлин, чиято задача е да създадат пчела робот, която с танц информира кошера за наличието на паша. Така пчелите могат да се насочат към конкретен участък с цел да събират мед само от определен цвят, или да избегнат терени, наскоро пръскани с пестициди.

Всичко, което се създава в рамките на консорциума, ще е с отворен код. Това означава, че резултатите и информацията, която се събере, ще бъдат публично известни. Патентите, които защитават интелектуалната собственост, също ще бъдат отворени. Така предприемачите ще могат да ги вкарат в серийно производство, а екипът ще верифицира технологията, по която се изработват. По този начин бизнесът ще спести инвестиции за изследвания и развитие на продукти, които не са никак малки. Сергей Петров дава пример с първия прототип на кошерите на Pollenity, който е излязъл около 25 000 лева. С влизане в серийно производство цената му е в пъти по-ниска.

„Европейската медоносна пчела е важна, защото сме центрирали цялата агроикономика около опрашването ѝ от нея. Но ако искаме да се грижим за биоразнообразието, трябва да се грижим за всички насекоми, за всички системи на природата, които работят в унисон“, казва Сергей Петров.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ