Какво се случи с бюджетната дисциплина в ЕС в кризата

Въпреки че се ползват от вече почти 30 години, настоящата криза може да сложи край на критериите от Маастрихт в настоящия им вид

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 07 November 2021 14:49 >
Какво се случи с бюджетната дисциплина в ЕС в кризата
Източник: Shutterstock
Автори: Адриан Николов и Иво Трифонов/ИПИ*
 
В кризисната 2020 г. фокусът на публичните политики беше навременната подкрепа за икономиките, поставени под неочаквания натиск на прекъснатите вериги на доставки, ограниченията и свитото търсене. На този фон, бюджетната дисциплина остана на заден план, като това личи ясно в бюджетните показатели на страните членки на ЕС.

Съобразяването поне с основни правила на бюджетната дисциплина традиционно е сред крайъгълните камъни на политиката на ЕС. За тази цел служат критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт), които налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Въведени първоначално като механизъм за спазване на бюджетна дисциплина в ЕС, те по-късно стават и основни критерии за присъединяването към единната валута.
Критериите включват пет основни изисквания:

1) Инфлация според хармонизирания индекс на потребителски цени – инфлацията в страните членки не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит – дефицитът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.

3) Държавен дълг – дългът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 60%. В случай на низходящ тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.

4) Дългосрочни лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации) – дългосрочните лихви не бива да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото – правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите; валутата на страната-кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.

В периода преди настоящата криза тенденцията беше към постепенно съобразяване на все повече държави с критериите, особено що се отнася до дефицита и инфлацията, а България, Балтийските и Централноевропейските страни бяха сред онези, които най-често отговаряха на всички изисквания.

От гледна точка на инфлацията според хармонизирания индекс на потребителски цени, през 2020 г. почти всички страни членки на ЕС са отговаряли на заложения критерий. Въпреки че при трите страни с най-нисък общ индекс на инфлация през годината – Гърция, Кипър и Естония – се наблюдава дори спад в кризисната година, единствено Словакия, Чехия, Полша, Румъния и Унгария надхвърлят с повече от 1,5 пункта средната им стойност. Трябва да имаме предвид обаче значителните повишения на потребителските цени през 2021 г., които най-вероятно ще поставят доста повече държави отвъд правилото за инфлация.


Дефицитът реагира най-бързо в ситуация на криза, тъй като отразява текущото състояние на публичните разходи в конкретната година. По тази причина през 2020 г. има само две страни – Швеция и Дания – които се вместват в рамките на 3%, а такива с бюджетен излишък липсват. Обратно, държавите членки, които имаха най-големи проблеми в хода на предишната криза, срещат значителни проблеми и в тази, като дефицитът на Испания през 2020 г. е бил -11%, на Гърция - -10,1%, на Италия - -9,6%. За сравнение, в предкризисната 2019 г. 17 от 27-те страни в ЕС са били с бюджет на излишък, а в нарушение на правилото са били единствено Франция и Румъния.

Що се отнася до държавния дълг, 2020 г. разделя ЕС наполовина, като под границата от 60% от БВП остават 14 страни, над нея – 13. И при този показател няма нито една държава, която да е успяла да свие дълга си през кризисната година, като повишението на дълга варира от 1,2 пр. п. в Ирландия до 26 пр.п. в Гърция. Показателно е също, че страните с най-висок дълг в годините преди кризата – Гърция, Испания, Кипър, Италия най-бързо акумулират нов дълг през 2020 г., като при тях повишението на дълга е между 20 и 25 пр.п. от БВП в рамките на годината. Новият дълг, поет през 2020 г., е прехвърлил над критерия само две страни – Австрия и Румъния.

Дългосрочните лихвени проценти и стабилността на курса на националната валута към еврото са от значение най-вече за страните, поели по пътя към еврозоната, и затова не се спираме на тях в подробности. Що се отнася до България, подобно на повечето страни, най-видимият ефект от кризата е в рязкото покачване на бюджетния дефицит, с над 6 пр. п. в рамките на една година. Значително отражение има и върху държавния дълг, където ръстът е с почти 5 процента от БВП. Въпреки това, в сравнение с динамиката в повечето страни от ЕС влошаването на индикаторите на България е относително леко.

Въпреки че се ползват от вече почти 30 години, настоящата криза може да сложи край на критериите в настоящия им вид. Публикуван в края на октомври анализ на Европейския механизъм за стабилност в частност сочи, че спазването на ограничението за дълга може да се окаже невъзможно за много от страните членки в средносрочен план и се предлага сценарий, в който то бива повишено до 100% от БВП от настоящите 60%. По тази причина далеч не е изключено правилата за бюджетната дисциплина да заемат важно място в дебата за начина на функциониране на ЕС след пандемията

*Материалът е препачатан от блога на ИПИ

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ