Първо и най-важно е държавата да спре да рекетира бизнеса

Текстът е публикуван в бр. 4 (8) на сп. Business Global

Димитър Чобанов е преподавател по финанси в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и изследовател в Института за икономика и политики към института. Има опит в изследванията с приложна икономическа и финансова насоченост.

Едва ли може да се постигне пълна ефективност в публичния сектор, г-н Чобанов, но все пак по приблизителни оценки каква част от сегашните публични разходи би могла да се спести, ако се вземат нужните мерки?

Зависи каква политика се провежда. Ако държавата разполага с нарастваща администрация на фона на свиващо се население, ще е знак за проблем. Навсякъде виждаме дигитализация и електронизация, а в България щатът на държавните служители се увеличава, както и заплатите им. 

Администрацията може да се пресее чрез изпит за компетентност и почтеност. Такъв вид атестиране може да послужи като обективен критерий за намаляване на числеността на заетите в публичната администрация. В тази област има трупани с години неефективности и те само пречат на икономиката, защото натоварват публичния сектор, а лишават частния от работна ръка, която отдавна не достига. Като се види, че има фискална възможност за вдигане на заплати, нека. Но не и преди това. И винаги трябва да се държи сметка дали се получава нещо повече, когато отделяният ресурс се увеличава.

Няколко политически партии, но и експертни кръгове предлагат да се намали облагането с корпоративен данък – по-специално да се освободят реинвестираните печалби, да се ускори данъчната амортизация на дълготрайните материални активи и т.н. Може ли България да си позволи загубата на подобни приходи?

Ако се очаква сериозна загуба на приходи, ще трябва да се намалят разходите. След това би могло да се отмени увеличението на заплатите, предприето от правителството през миналата година. Това увеличение на възнаграждението нямаше никаква икономическа или фискална логика и най-лесно ще се понесе, ако следващото правителство го премахне още в първите си дни на управление. Повишените заплати могат да останат за служителите, които покажат най-добри резултати в едно атестационно оценяване. Но само за тях. Това свиване на разходите може да осигури няколко стотици милиона лева. 

Как може да се гарантира, че политиките за стимулиране на предлагането, насочени към бизнеса, няма да мотивират още повече българи да емигрират?

Мерките за стимулиране на предлагането означават търсене на повече труд, а това стимулира формирането на по-високи заплати в реално изражение. Така че то ще бъде полезно за работниците.

Кои мерки може да подобрят бизнес средата?

Да се сложи нормално правителство, което да не притиска бизнеса. По-добър стимул на бизнес средата от това няма. Стига да не им се пречи, фирмите ще намерят начин да се приспособят. Използването на най-различни институции за натиск няма как да създаде благоприятна бизнес среда, която да включва национални и чуждестранни инвестиции.

Следваща мярка би било привличането на някой голям инвеститор. Това би привлякло внимание към страната и ще се отрази положително в имиджов план, евентуално ще даде увереност и на следващи инвеститори да погледнат към България. Ако успоредно с това държавата работи за повишаване на квалификацията на хората в работна възраст, чуждият инвеститор може дори да се изкуши да работи с местни доставчици и така ефектът от инвестицията му да се мултиплицира. 

Какво ниво на инвестиции може да се постигне?

Има възможности за увеличаване както на преките чуждестранни инвестиции, така и на местните инвестиции. В момента имаме излишък по текущата сметка, което означава, че се натрупва спестен ресурс, но няма в какво да се инвестира или собствениците на този ресурс не смеят да го инвестират. Това е ориентир за вътрешните източници на инвестиране.

А относно преките чуждестранни инвестиции, може да се привлекат поне три пъти повече от сегашното им равнище. Според мен е напълно реално те да се повишат с 4 – 6 процентни пункта спрямо сегашните равнища, което ще е нещо средно между нивото сега и предкризисното равнище. А това може да се постигне, като спреш да пречиш на бизнеса – Румъния показва, че е възможно.

Мерките за стимулиране на предлагането може да се финансират и с временно допускане на бюджетен дефицит, така че да не се случат за сметка на висока социална цена. Дали обаче това може да е удачно за срок например от един цял редовен парламентарен цикъл?

Зависи какво точно се предприема. Ако погледнем към Германия например, там фискалните правила първоначално позволяваха държавата да прави по-голям дефицит, когато става дума за капиталови разходи. В България обаче, като видим каква е ситуацията с капиталовите разходи, това няма да е добър подход. За частния сектор може да изглежда приемливо, но ако се стимулира предлагането под формата на намаление на данъци, по-скоро ще трябва да се предприема предпазливо. 

Във всеки случай по-добре е едновременно да се свият разходите, когато се намаляват приходите, за да е сигурно, че бюджетът няма да пострада. 

Как може да се осигури работна ръка за онези бизнеси, които се оплакват, че тя не достига и липсата им пречи да се разрастват? 

Като изключим държавните служители, които имат компетентност да изпълняват задачи и в частни фирми, но държат на сигурността в публичния сектор, както и българите в чужбина, трябва да се потърси онзи потенциал на трудовия пазар, за който в момента се приема, че не търси работа. Приобщаването на хора от малцинствата и от уязвимите групи на обществото е скрит потенциал на трудовия пазар. Това означава те да се върнат в училище под някаква форма, но да им бъде наистина полезно и след това да се ориентират към по-високоплатени длъжности. 

Споменахте българите в чужбина – какво може да се направи, за да стане България привлекателно място за завръщане на емигрантите?

Основен мотив те да си дойдат би било повишаването на доходите, но не става дума само за това. Въпросът опира и до сигурност. Трябва да се повиши личната сигурност, полицията да си върши работата. Образованието и здравеопазването са не по-малко важни и час по-скоро трябва да се работи предлаганите от тези системи услуги да стигнат нормално ниво на качество. Само така хората ще разберат, че макар и в редица държави доходите да са по-високи, то и в България е възможно да се живее добре и вероятно част от тях ще се откажат да емигрират. Или ще се върнат.

Може ли системите на здравеопазването и образованието да се подобрят в рамките на един управленски мандат?

За здравеопазване ще ми бъде трудно да говоря. При образованието нещата не могат да станат толкова бързо. Огромна част от днешните ученици са функционално неграмотни и не могат да осмислят текста, който четат, а други не могат дори и да го прочетат. Това са проблеми, които не се решават само с повишаване на учителските заплати. Необходимо е самите учители да бъдат обучени как да бъдат по-добри учители и да преподават по начин, който съответства на днешните времена. Това ще отнеме време, но не трябва да се отлага.