Промяната 2.0: Как да станем иновативна нация

Нужни са среда, хора, капитали и знание – практическо и академично

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 04 January 2021 15:07 >
Промяната 2.0: Как да станем иновативна нация
Източник: Тони Тончев
Петър Иванов
Текстът е публикуван в бр. 3 на сп. Business Global.

Автор: Петър Т. Иванов

През последните години у нас говорим за иновациите, за това колко добри сме в България със стартъпите. Така е, но само ние го знаем и за мен това е реалността. Затова е нужна промяна, както са ни нужни иновации на много нива и в множество сектори.

Нека започна с мой спомен. Преди две години срещата на всички американски камари от Европа беше в Израел. Домакините ни заведоха в техния иновационен център, който служи само за рекламиране на Израел като Нация на иновации (Startup Nation). Някой от колегите попита:

„А как се става иновационна нация?“

Получихме отговор на „типичен израелски“, с чувство за хумор, но и с много истина в него: „Като за начало някой трябва да напише книга с това заглавие“.

Какви са фактите за България? Според последния доклад на Държавния департамент на САЩ България е на 40-о място по иновации от 129 държави. Това е сравнително добро постижение, като се има предвид, че по леснота на правене на бизнес сме на 61-во място от 190 страни (като докладът на Световната банка Doing Business 2020 показва, че падаме с 2 места за последната година). Също така се казва, че грамотността е 98% (данните са от преди 15 години) и че имаме добри инженери и лекари, но нямаме обучение по предприемачество. Известен факт още е, че имаме над 50 университета, но никой от тях не се нарежда сред челните 500 висши училища в света. Ще кажете: „А каква е връзката?“. Голяма, според мен. Иновациите се осъществяват, когато има държавна политика за създаване на екосистема за иновации. Нужна е среда, нужни са хора, нужни са капитали, нужно е знание – практическо и академично.

И тук трябва да спомена ролята на институциите. Преди няколко години, когато работех за една от най-големите технологични компании в света, у нас на посещение дойде един от нейните вицепрезиденти. Организирахме серия от срещи, като една от тях беше с високопоставен държавен служител. Той говореше наистина обаятелно! Толкова беше добър в говоренето, че на излизане след срещата вицепрезидентът ми каза: I want to hire this guy! Чудесно, нали? За съжаление, тезата на държавния служител беше, че правителствата са допринесли за добрата екосистема и за бързия растеж на този сектор (информационните технологии, аутсорсинга и иновациите).

Истината е малко по-друга

Успехът на този сектор през последните 20 години се дължи на това, че правителствата по-скоро не се намесваха в него и не оказваха контрол. Чувал съм критики, че нямаме министерство на дигиталната икономика и иновациите. Аз самият исках да имаме такова, преди да говоря с колега от друга източноевропейска държава, който ми каза: „Радвай се!“.  

Нещата се случваха и без държавна намеса. Докато бях в една от най-големите компании за комуникационно оборудване, с моя екип изградихме широколентовия достъп до интернет в България. Успяхме, защото когато нашият основен телеком се приватизира, кабелните трасета бяха извън този обхват. Оттук всеки можеше да изгражда своя локална мрежа за доставка на бърз интернет, и то в условия на страхотна конкуренция, което намали цените и вдигна качеството на дигиталните услуги. За сравнение, в Западна Европа, където и до днес има една доминираща телекомуникационна компания, това не се случи и цените останаха високи, а качеството все още е по-ниско.

Така работи пазарната икономика

Защо това беше важно за света и за България? Защото интернет-бумът донесе и дигиталната революция, Индустрия 2.0, а след нея и Индустрия 4.0, където всичко е свързано. Това всъщност е първият стълб на екосистемата - дигитална свързаност с високо качество на широколентовия достъп. Това е комуникационният елемент, основата за иновации и дигитална икономика.

Вторият стълб е наличието на рисков капитал. Бяха създадени редица фондове, които първоначално работеха без помощта на Европейския съюз, а после и с нея. Но те все още са “джуджета“ в сравнение с фондовете в други държави. Тук не говоря дори за Силициевата долина, а за нации, които са съпоставими с нашата държава по територия и население. Бих искал да отдам дължимото признание на всички колеги, които създадоха този стълб. Те го направиха от нулата и благодарение на техния ентусиазъм и поемане на риск заслужават само адмирации.

Според мен тук съществена роля трябва да има Българската банка за развитие. Защото какво „развитие“ може да постигнем, ако не се подкрепя най-иновативният и бързо растящ сектор на икономиката ни. И това е част от промяната, за която говорим.

Нека не забравяме и Европейския съюз и неговите фондове за иновации. Имаме и български еврокомисар с този ресор, както и кадри в Европейския инвестиционен фонд.  Препоръка към Европейската комисия както от страна на Американската търговска камара, така и на дигиталната общност у нас е, че трябва да насочва финансиране и усилия по посока на диференциация и специализиране на страните членки. Би било прахосване на евросредства, ако те се дават за едни и същи неща във всяка държава от ЕС.

И още нещо: ние, европейците, трябва

да се научим да бъдем екип

а не механичен сбор от държави, които следват тесните си национални интереси. Това трябва да е така както по отношение на иновациите, така и за здравеопазване, енергетика и други стратегически сектори и индустрии с огромен иновационен потенциал. Защото Европейският съюз е цивилизационно достижение, което трябва да се развива и да се отстояват неговите ценности.

Третият стълб е, разбира се, образованието. Тук ключово е партньорството между университетите и научните общности със стартъпите. За университетите посочихме по-горе: твърде много са и са на ниски места в световните класации. За българските учени можем да говорим само добро, но младите учени, които практикуват у нас, са твърде малко. Академичната ни общност е ценност, а в науката големите постижения се правят именно

когато младостта срещне опита!

Без това парньорство с академичната общност не може да се изгради устойчива иновационна екосистема в дългосрочен аспект.  

Четвъртият стълб според мен се състои в инкубирането на стартъп бизнеса и неговото акселериране. Нека пак ви дам пример от опита ми. Преди години говорих с мой бивш колега, който беше партньор в един от най-големите фондове за рисков капитал в Калифорния. Опитвах се да му разкажа за България и нашата екосистема. Добър съм в говоренето и исках да направя нещо за страната ни. Отговорът му ме потресе: «Извинявай, Питър, но аз имам 16 изслушвания на стартъпи на ден. Така че няма сила, която да ме накара да дойда в България, дори да сте открили следващия Facebook!“. Мисля, че това казва всичко. Дори да имаме страхотни стартъпи, без солидна финансова подкрепа и осигуряване на пазар на продуктите им те са обречени в глобалната икономика.

Точно затова през 2018 г. АмЧам България излезе с идеята за създаване на наш или дори на балкански иновационнен хъб в Силициевата долина. Той трябваше да има филантропична насоченост и да получи първоначалната подкрепа на държавата. Това е опитът на Скандинавските страни, които са известни със способността си за партньорство и екипна работа. Техният Nordic Innovation Hub е в Сиатъл, щата Вашингтон. Ние можем много да се поучим от тях, защото идеята на Камарата беше силно комерсиализирана, но не от нейни членове.

Вместо епилог

Не претендирам за изчерпателност на това какви елементи трябва да има нашата екосистема за иновации. За мен това са най-важните стълбове и те трябва да се стимулират. Опитът ни показва, че някои от тях могат да успеят и без държавна подкрепа. За други това днес може би няма как да стане. Затова приветстваме създаването на Агенцията по иновации и ще се включим в нейните инициативи. Наистина, имаме огромни очаквания към нея и към резултатите, които тя си поставя да постигне. За нас ключът към националния ни успех е в стратегическото партньорство между държава и частен бизнес. Разбира се, колкото по-малко държавата се меси, а създава и развива условията за бизнес и иновации, толкова по-добре. Само така иновациите ще могат да се развиват устойчиво.

Американската камара ще продължава да настоява за такъв фокус към иновациите у нас. През 2019 г. организирахме InnoStart Forum, където партньор ни бяха AmCham Israel и посолствата на САЩ и на Държавата Израел — две нации сред примерите в това отношение. На форума присъстваха топексперти от Intel, Google, Cisco, Facebook (които също някога са били стартъпи), както и редица компании от израелската стартъп система. Ще завърша с думите на сина на Шимон Перес – Хеми, който беше гост на InnoStart Forum 2019 и представи книгата на своя баща “Няма място за малки мечти“. Хеми Перес е партньор в Pitango Capital, един от най-големите venture фондове.

Поуката и вдъхновението, които получихме от него, е, че България като малка страна трябва да се стреми към големи мечти, които да реализира с таланта на хората си. Само така можем заедно да успеем в глобалната дигитална икономика.

Петър Т. Иванов е главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. Бил е на високи изпълнителски позиции с мащабен опит в ИКТ индустрията в Централна и Източна Европа и нововъзникващите пазари. Със своя предприемачески дух и иновативен подход той е лидер и постига изключително представяне в три глобални корпорации – Microsoft, 3Com/USRobotics, Cisco Systems, където развива и фонда за рисков капитал за Югоизточна Европа. Ментор е на повече от 12 стартъп програми в Endeavor Bulgaria през последните 3 години. От май 2017 г. отговаря за цялата организация на Американската търговска камара с нейните над 350 членове. Завършил е програмата „Основи на управлението“ на IMD, Лозана, Швейцария. Магистър по „Бизнес администрация“ от Нов български университет и по „Компютърна наука и кибернетика“ от Висшето военно училище по артилерия, Шумен.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ