Пенсионните фондове са загубили 500 млн. лв. от началото на годината

От началото на годината до 19 май спадът на доходността на универсалните пенсионни фондове е 5.23%, става ясно от отговор на парламентарен въпрос на финансовият министър Владислав Горанов, предаде Медиапул. В абсолютна сума това прави около 500 млн. лв. Според Горанов, строгите изисквания към инвестиционните портфейли на фондовете, са предотвратили по-голям спад, защото водещите български и международни борсови индекси са спаднали с между 9 и 25% за същия период.

"До момента пенсионноосигурителните дружества успяват да минимизират до голяма степен негативните ефекти за фондовете от спадовете на световните финансови пазари, като не са налице индикации, че няма да успеят да изпълнят тази съществена цел и занапред", изтъква Горанов. Натрупаните средства на едно лице във възрастовата категория 55-59 г., откъдето през септември 2021 г. ще са и първите пенсионери с две пенсии – от НОИ и УПФ, са средно 4094 лв. към 31 март 2020 г. Това е с около 200 лв. по-малко по партидите в сравнение с 31 декември 2019 г., когато въпросната категория граждани са имали средно по 4284 лв., показва статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН).

Освен универсалните пенсионни фондове частните компании управляват още три вида фондове – професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми. За три месеца натрупаните активи в четирите вида фондове са се стопили от 15.73 млрд. лв. на 15.17 млрд. лв., тоест с около 560 млн. лв. Финансовият министър Владислав Горанов прави изричното уточнение, че посочените загуби не са "безвъзвратни", защото стойността на активите се променя всеки ден и "при благоприятно стечение на пандемичната обстановка" парите могат да се възстановят.

И все пак кризата с Covid-19 идва в много неподходящ момент за българската пенсионна система, защото през септември 2021 г. трябва да стартира плащането на пенсиите на първата кохорта пенсионери, които ще взимат две пенсии – намалената с между 20 и 28% пенсия от НОИ и втора пенсия от частен фонд. Това ще бъдат жени, родени през 1960 г. И до момента обаче плащането на вторите пенсии не е разписано в закона и не е решен въпросът как ще бъдат компенсирани първите кохорти пенсионери, които най-вероятно ще бъдат сериозно ощетени, защото от двете си пенсии ще получават значително по-ниска сума в сравнение с тази, които бяха взимали, ако се осигуряваха само в НОИ, припомня Медиапул.

Осигурените лица имат право да прехвърлят спестяванията си от частния си фонд в НОИ, но това трябва да стане най-късно до 5 години преди пенсионирането. Държавата вече даде едно извънредно удължаване на този срок до 31 декември 2018 г., но се оказа, че голяма част от първите кохорти пенсионери по новата схема са изпуснали и него. От 20 000 жени, които трябва да вземат за пръв път втора пенсия през септември 2021 г., едва 1800 са се прехвърлили в НОИ. Първите кохорти мъже, за които ще важи новата схема, ще се пенсионират през 2024 г. До този момент социалното министерство, финансовото министерство, Комисията за финансов надзор и пенсионните фондове не могат да се разберат как да се излезе от патовата ситуация. Бившият социален министър Бисер Петков, който пръв призна, че мнозинството от първите пенсионери по новата схема ще получат до 50 лв. втора пенсия, излезе с концепция по въпроса, но впоследствие подаде оставка.