Британският политически чадър над педофилите

Политически партии, полицията и прокуратурата са си затваряли очите за съобщения за сексуално посегателство над деца, свързани с Уестминстър (британския парламент) и „Даунинг Стрийт“ 10 (офиса на премиера). Те са пренебрегвали жертвите и са демонстрирали „прекомерно уважение“ към депутати и министри, опитващи се да си изчистят репутацията.

 

Това се посочва в дългоочаквания доклад на независимото разследване за сексуално посегателство над деца в частта, засягаща британската политическа класа, публикувано в края на февруари. То е започнало през 2017 г. и се очаква да продължи 5 години, като ще бъде едно от най-всеобхватните и скъпоструващите в Обединеното кралство.

В разследването, цитирано от в. „Гардиън“, се отхвърлят твърденията за конспирация, включваща „организирана мрежа за педофили в Уестминстър“, в рамките на която известни политици „са си прехвърляли деца с цел сексуално насилие“. Докладът от 173 стр. покрива периода от 60-те до 90-те години, когато скъпи лимузини са обикаляли край „Пикадили Съркъс“ в Лондон, където „момченца и младежи са висели по парапетите, известни като „рафтове за месо“, в очакване да бъдат качени от възрастни мъже и насилвани“.

 

Най-известните имена

Посочени са имената на депутата от Либералнодемократическата партия Сирил Смит (починал през 2010 г.) и на консерватора Питър Морисън, които „са били известни с активния си интерес към деца“. Морисън, който почина през 1995 г., бе заместник-председател на Консервативната партия и личният секретар на Маргарет Тачър, британския премиер през 80-те години. В доклада се подчертава, че тя е знаела за неговата „склонност към момченца“, но го е прикривала и не е направила нищо, за да му попречи. Показания срещу него даде по време на независимото разследване бившият генерален директор на контраразузнаването MI5 Елайза Манингъм-Бълър, която му е предоставила информация, съдържаща коментара за „склонността към момченца“.

През 2002 г. депутатът от консерваторите Майкъл Браун го описва като гей в статия за в. „Индипендънт“, а през 2012 г. бившият британски депутат и лидер на консерваторите в Уелс Род Ричардс замесва името на Морисън в скандала за насилието над деца в Северен Уелс. Между 1974 и 1990 г. около 650 деца от 40 дома за малолетни са били насилвани и според Ричардс Морисън е бил сред редовните посетители в тях.


Разследването е особено критично към бившия лидер на либералите Дейвид Стийл, защото не се е заинтересувал от твърденията срещу депутата от партията му Смит, че е сериен изнасилвач на деца, и дори го е препоръчал за благородническа титла. „Лорд Стийл абдикира от своята отговорност и по време на изслушването пред комисията демонстрира тотално неразкаяние, вместо да признае последиците от бездействието си“, се казва в доклада. След публикуването му Стийл, който бе един от най-влиятелните либерални политици на XX в., подаде оставка от партията и като член на Камарата на лордовете, отбелязва „Дойче Веле“.

 

Със скръстени ръце

Друго име в доклада, по-известно във Великобритания, е на висшия дипломат от 60-те и 70-те години Питър Хеймън, виден член на Педофилската информационна мрежа (PIE), която открито защитава секса с деца. Той не е бил разследван от прокуратурата нито за членството си в организацията, нито за изпращане по пощата на материали с неприлично съдържание.

За разлика от други, извършили подобни действия, например автобусен контрольор, „той е бил третиран по различен начин поради различното си обществено положение, се посочва в доклада. - Подобно на Смит и Морисън, и той е бил защитен от разследване по редица начини, включително от страна на полицията, от политическите партии и от шефа на обществената прокуратура“.

„Гардиън“ съобщи за изявление на бившия шеф на полицията в Лондон Джо Симпсън по време на заседание във вътрешното министерство, че има „няколко къщи в Уестминстър, които не разследваме, защото са посещавани от знаменитости и членове на парламента“. В доклада това се определя като пример за политика, предоставяща специално третиране на известни лица и на почит към тези, които са на власт в Уестминстър.

„Надяваме се този доклад и препоръките му да накарат политическите институции да издигнат в свой приоритет нуждите и сигурността на уязвимите деца, заяви председателят на независимото разследване Алексис Джей, цитиран от „Дойче Веле“. В онези години никой, изглежда, не се вълнуваше от съдбата на тези деца, тъй като статусът и политическите съображения преобладаваха. Макар че не намерихме доказателства за мрежа в Уестминстър, трайните последици върху тези, които са били сексуално насилвани от свързани с Уестминстър индивиди, са дълбоки. Към тях бяха добавени институционалното самодоволство и безразличие към съдбите на децата.“


Проблемът с пренебрежителното, меко казано, отношение към насилието над деца на британските правозащитни органи е сериозен. За такова се смята сексуалното, физическото и емоционалното насилие. По данни на Службата за национална статистика, събрани от вътрешното министерство, Кралската прокурорска служба (CPS) и правосъдното министерство само 4,4% от регистрираните от полицията 227 500 подобни случая до края на финансовата година през март 2019-а са довели до обвинение или призовка за разпит. Това е със 7,2% по-малко от случаите през предходната финансова година.

49% от регистрираните в полицията случаи не са били придвижени по-нататък в системата поради „доказателствени проблеми“. Данните на CPS показват спад с 22% на броя на заподозрените в насилие над деца, докладвани от полицията за по-нататъшно разследване. През годината до март 2019-а този брой е бил 7138 в сравнение с 9185 през предходната година, което „отчасти се обяснява“ със спада на полицейските доклади. Но когато заподозрените са били разследвани, в 79% от случаите се е стигнало до осъдителна присъда.

Според Алекс Мейс от независимата благотворителна организация „Виктим съпорт“ важно е жертвите на насилие над деца да се доверяват на наказателната съдебна система, макар че срамът и страхът да не би да не им повярват са важни фактори за премълчаването на престъпленията. „Затова призоваваме всички правоохранителни агенции да работят така, че да заслужат доверието на оцелелите, посочи той, цитиран от британските медии, и да положат всички усилия, за да подобрят тези лоши съдебни резултати.“ И

Текстът е публикуван в брой 9/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.