Тя не е от латиносите в САЩ, въпреки че е кръстена Хуанита. Родена е през 1921 г. в миньорско градче в Кентъки от родители с шотландско-ирландски корени. Майка й обаче смятала, че във вените й може би тече и испанска кръв, затова кръстила наследничката си Хуанита Морис.
Хуанита, която наистина има малко южняшки вид, е най-малката от шестте деца в семейството и когато е едва 4-годишна, родителите ѝ се развеждат. Остава при майка си, а на 12 е пратена в презвитериански пансион. През 1938 г. постъпва в „Береа Колидж“ в Кентъки, където избира за основен предмет икономиката. След години в интервю за „Вашингтон Пост“ обяснява защо: „Винаги съм се интересувала от обществени проблеми. Ако четете вестници, имате представа накъде върви светът и няма как да не останете загрижен. Мислех, че икономиката ще ми даде повече представа за това какво наистина се случва“.
След бакалавърството в Береа Хуанита Морис завършва през 1944 г. и магистратура в престижния университет „Дюк“ в Северна Каролина. Същата година се омъжва за бившия професор от Университета на Северна Каролина Клинтън Крепс. През 1948 г. мисис Крепс защитава и докторат в „Дюк“, където остава да преподава – специалист е по демография на труда. През 1972 г. получава най-престижната позиция в университета – Джеймс Дюк професура.
Научните ѝ интереси са съсредоточени най-вече върху заетостта на жените и на най-възрастните. В една от най-известните си книги – „Полът на пазара на труда: Американските жени на работа“, Крепс дава отговори на въпроси като: защо жените година след година заемат една и съща позиция; защо делът на високообразованите жени остава нисък; и защо толкова много жени смениха монотонната домашна работа за също толкова скучна и слабо платена работа в офис. Въпреки че след 1920 г. броят на жените на трудовия пазар нараства значително, Крепс изтъква, че те са главно чиновнички, учителки и продавачки, но почти никога директори на гимназии или болници например.
През 1975 г. Крепс организира и ръководи в Ню Йорк забележителна конференция на тема „Жените и американската икономика“, на която изработва политически документ, насърчаващ комплекс от мерки за осигуряване правата на жените на трудовия пазар.
Като високо уважаван икономист и образователен администратор, през 1972 г. Крепс става първата жена – член на борда на директорите на Нюйоркската фондова борса. Влиза и в директорските бордове на няколко високо реномирани компании като Western Electric, R.J. Reynolds Industries, Eastman Kodak и J.C. Penny.
През 1976 г. Крепс е поканена от кандидат-президента Джими Картър да го брифира по икономически въпроси, а няколко месеца след това, когато вече е избран за президент, през 1977 г. тя е назначена за секретар по търговията. Това е първата жена на този пост и четвъртата с министерско кресло в историята на САЩ. Едно от най-големите постижения на нейното управление е търговското споразумение с Китай. Полага усилия за добри отношения с Япония и арабските страни и е убедена, че САЩ не трябва да възпрепятстват свободната търговия със страни с по-различен режим на управление.
Докато е търговски секретар, Крепс праща на Департамента по здравеопазване, образование и социални грижи обосновано с изчисления предложение за поетапно увеличение на пенсионната възраст, за да не бъдат изчерпани преждевременно пенсионните фондове. Въпреки че предупрежденията ѝ са малко подранили, а обществената съпротива срещу тях е голяма, след няколко години правителството прави точно това, което е предлагала.
Хуанита Крепс има само един брак през целия си живот и три деца. Умира през 2010 г., на 89 г., в Дърам, Северна Каролина.
Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
