Изслушване: Сотир Цацаров и Симеон Найденов (вдясно) бяха изслушани в парламента като кандидати за председател на антикорупционната комисия
Ще има ли промяна в методиката на оценяване на имуществото на лицата, които КПКОНПИ разследва? Ще има ли съдебен контрол над запорите, които антикорупционният орган налага? Това са двата въпроса, на които бъдещият шеф на антикорупционната комисия Сотир Цацаров не отговори на изслушването в парламента на 3 ноември. Цацаров беше номиниран за поста от ГЕРБ и "Обединени патриоти”, а "Воля” и "Атака” номинираха депутата на Марешки Симеон Найденов.
Цацаров не отговори на тези два важни въпроса не защото не иска, а защото не беше питан. Нито БСП, които уж са против антикорупционната комисия в този ѝ вид и искат нейният шеф да се назначава от президента, а тя да има разследващи функции, нито единственият представител на неправителствения сектор Владислав Величков от "Правосъдие за всеки” ги зададоха, независимо че се поставят непрекъснато в медиите. Други неправителствени организации не участваха в заседанието, защото смятат избора за предрешен и не искаха да го легитимират. Известно е обаче, че адвокати оспорват в съда в Страсбург запори на имущества, налагани от предишни състави на комисията, заради неясната методика, по която се оценява имуществото на проверяваните. Един от тези адвокати е Михаил Екимджиев, който обясни, че има няколко такива дела и решенията по тях са важни, защото биха могли да променят практиката у нас. Според юристи, с които "Икономист” разговаря, комисията не признава оценката на имотите, направена в нотариалните актове, и изчислява по собствена методика пазарната им оценка, без да отчита други странични обстоятелства. Оценката на имуществото е много важна, защото ако комисията реши, че придобит имот пазарно е в пъти по-скъп от цената, обявена в нотариалния акт, но без да е отчела други обективни обстоятелства, може да наложи запор, стига разликата в доходите на проверяваното лице и неговите имоти да надхвърля 200 000 лв.
Вторият проблем е самото разрешаване на запорите от съда. За 48 часа съдът трябва да се запознае с няколко кашона събрана информация, която КПКОНПИ му предоставя, и тъй като това е практически невъзможно, в 100% от случаите той дава без проблем разрешения за запор – с презумпцията, че после спорните въпроси ще се решават при делото за отнемане на имущество. Цацаров не бе попитан какво мисли по сроковете и дали от формален съдебният контрол трябва да стане ефективен.
Цацаров обеща да направи сериозни административни реформи в комисията, които ще направят ясни отговорностите на нейните членове и на администрацията, която е прекалено раздута. 487 души работят в този орган, а от тях едва 7% се занимават с антикорупционна дейност. Затова Цацаров смята да разшири работата на териториалните звена, което ще стане с пренаписване на Правилника на комисията. Той предвижда и създаването на консултативен съвет към комисията, в който да са привлечени експерти и юристи, които да подпомагат тази дейност. В схемата на Цацаров влиза и постоянен медиен мониторинг при напълно равно третиране на всички медии, защото медийните сигнали са законен повод за започване на проверка. А това означава и създаване на работещ пресцентър. В плановете му влиза и опростяване на декларациите, които властимащите задължително попълват за имуществото си, както и намаляване на кръга от лица, които декларират имущество пред КПКОНПИ. По отношение на общинските съветници Цацаров смята, че те не могат да бъдат напълно изключени от този кръг, особено тези в столицата и градовете с над 100 000 души население. Той планира и възможност за подаване на сигнали онлайн с предвидени мерки за защита на подателя на сигнала.
Формалният конкурент на Цацаров – Симеон Найденов, също обяви, че ще реформира комисията, ще намали обхвата на длъжните да подават имуществени декларации и ще заложи на противокорупционно обучение в училищата.
Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
