Трябва или не трябва да има магистрала през Кресненското дефиле? Тази седмица въпросът за пореден път стана актуален, след като в понеделник евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев огласи за писмо от Европейската комисия, изпратено до Министерството на транспорта. Този документ беше публикуван още на 23 октомври от сайта "Клуб Z" заедно със статия за проблемите, които засяга. На 24 октомври за него писа и "Медиапул".
В документа, изпратен от Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" (DG REGIO) до дирекция "Координация на програми и проекти", са посочени редица нарушения по проекта за финансиране на лот 3.2 – Крупник – Кресна. Заради особеностите на терена изпълнението на отсечката е решено чрез разделяне на пътните платна на магистралата на две части. Едната – в посока от София за Кулата, ще минава през ново трасе, а това от Кулата за София ще минава по досегашния път през Кресненското дефиле, който ще стане еднопосочен. На 16 ноември Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) избра дружеството "Лот 3.2.1" с водещ участник благоевградската "Грома холд" за строител на 13,2-километровата отсечка в посока Кулата, който ще бъде финансиран с 600 млн. лв. по Кохезионния фонд на ЕС и националния бюджет чрез ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура".
Според експертите от ЕК България не е обосновала нуждата от високоскоростен път в този участък, а трафикът е малък и пътят може да е с по една лента в двете посоки, както е в момента. Не сме спазили и изискванията на Директивата за местообитанията, както и това, че исканите за проекта €267,6 млн. надвишават максимално допустимите €227,4 млн. по Кохезионния фонд. Надписали сме и бройката тунели и мостове.
"Разминаването в броя на съоръженията се дължи на конкретни обстоятелства на място, а забележките от ЕК са обичаен процес на разяснения по проекта", каза по Би Ти Ви Малина Крумова, директор на Държавната агенция за пътна безопасност (ДАПБ). Тя бе регионален зам.-министър от май 2017 г. до февруари 2019 г., когато беше правена апликационната форма за проекта за Лот 3.2. Документът с описанието на проекта и исканите пари бе подаден на 9 август.
"Никой не е толкова заблуден, че да счита, че на средата на магистралата трябва да имаме, на английски се казва bottleneck, или стесняване. Преди Кресна – магистрала, след Кресна – магистрала, и всичко влиза в един двулентов път. Това би било позор и за нас, и за Европейската комисия", заяви по Би Ти Ви вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за европейските фондове.
Източници от Министерството на транспорта не коментираха публикациите пред "Икономист", като обясниха, че писмото е част от стандартна служебна кореспонденция, като срокът за отговор на критиките е до 15 януари 2020 г. От ДАПБ пък заявиха, че на този етап няма какво повече да кажат.
"Магистрала трябва да има. Това, което е вярно, е, че има грешки и това е по вина на хората, които са се занимавали с писане на проекта в държавната администрация. Описани виадукти, товари, това е просто безхаберие", казва Иван Бойков, бивш изпълнителен директор на Браншова камара "Пътища". Той е скептичен, че ще има санкции по проекта или загуба на средства, само наказани чиновници. "Рискът за загуба на европейско финансиране е малък. Никой няма да рискува такава генерална стъпка – Еврокомисията няма интерес, нали и те се отчитат", смята Бойков. Според него след преекспонирането на екозаплахите и неуспешните опити проектът за магистралата да бъде атакуван по Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна той ще се изстрада докрай, но всичко ще е законно.
Текстът е публикуван в брой 46/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
