Халщат – китайското село в Австрия

Няма спор, Халщат е красиво място. Рекламно филмче в You Tube дори го хвали като „най-красивото село в света“, което е доста спорно. Сгушено в подножието на планините Дакщайн в Горна Австрия, недалеч от Залцбург и на половината път между Виена и Мюнхен, селото е разположено на брега на едноименното езеро. От 1991 г. то е в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство. Край Халщат се намира най-старата солна мина в света, която вече не функционира, а е превърната в туристическа атракция с впечатляващо подземно солено езеро, смайващо подземно кино и най-старото дървено стълбище в Европа. Мястото е обитавано отпреди 4000 г. и е най-старата туристическа дестинация, а може би и най-фотографираната в страната.

Музеят на световното наследство разказва историята на Халщат от каменната ера до наши дни със забележителна колекция от артефакти и археологически находки. Недалеч от солната мина се намира друг музей, в който са изложени над 1200 човешки черепа, някои от тях оцветени и подредени по семейна принадлежност, които днес са една от най-големите атракции на Халщат.

Къщите в австрийското селце, повечето от които предлагат и хотелски стаи, са доста стари. Някои от тях са на повече от 400 г., което придава допълнителна автентичност на мястото. А протестантската църква задължително фигурира в почти всички фотографии или видеоклипове от Халщат.

Всичко това обаче не може да обясни неимоверния интерес на туристите, най-вече от Китай, но също от Тайван, Южна Корея и Япония към това село. Повечето туроператорски агенции, които продават пътувания до Виена, Залцбург, Мюнхен, Прага или Будапеща, включват и Халщат. До края на тази година около 1 милион китайци ще са посетили селото, чието име било известно „навсякъде в Китай“, както обяснява една туристка. Повечето са само дневни гости, но са резервирали и 150 000 нощувки досега. В Халщат вече има надписи на китайски и корейски, някои от които забраняват използването на дронове (!), има и китайски ресторант с автентична китайска кухня от Чунцин. Управителката споделя, че Халщат е едно малко чудо – „планини, езеро и край него чудесно място с щастливи хора“. Сред хотелите има и такива с 4 звезди, а цените се движат от 100 до над 300 евро на вечер.

През 2005 г. китайските туристи в Халщат са били по-малко от 50. Основната причина за породения впоследствие огромен интерес са снимките, разпространени в социалните мрежи, и екзалтираните разкази на посетителите.


Китайците обаче са майстори на копи-пейста, сътворили са реплики на Айфеловата кула, на венециански канали с гондоли и дори на „мини Манхатън“, който обаче не е довършен. През 2011 г. в провинция Гуандун започва строеж за $940 млн. на китайския Халщат в покрайнините на град Хуейчжоу. Той е завършен на следващата година, а през 2013-а китайските туристи в австрийския оригинал се удвояват, и отново, и отново, за да достигнат 1 милион през тази година. На тържественото откриване присъства и австрийска делегация, която първоначално се е почувствала „ограбена“ от копирането на селото им. Къщите са едно към едно, но алпийският пейзаж липсва, а водата на езерото няма цвета на оригиналното. Реклама на Халщат в Южна Корея направи и заснетата в селцето сапунена опера.

За кмета Александър Шойц туризмът е нещо положително. „Халщат е малко селище, което преди години имаше дългове, а днес имаме излишък в бюджета от 4,4 млн. евро. Само от обществените тоалетни, чийто вход е 1 евро на човек, общината генерира приходи от 150 000 евро годишно – повече, отколкото от имотните данъци“, казва той пред „Шпигел“.


Не всички жители на селото обаче са щастливи от наплива на азиатците. Почти навсякъде се продават само сувенири. Супермаркетът се съобразява с техните потребности, оплаква се местна жителка. Ако намериш хранителни стоки, те ще са с 30% по-скъпи, отколкото в близките населени места. Продават се и бутилки с въздух от Халщат, което тя смята за лудост.


Качествен, а не масов туризъм

Кметът, който е от австрийските социалдемократи, отхвърля идеята за входна такса за Халщат, защото „не сме музей, а традиционна социалдемократическа община“. Той не иска селото да стане средище на луксозния туризъм, който семейства с деца вече не могат да си позволят. Но таксата за паркинг, особено за автобусите, която сега е 30 евро, може да сe увеличи. Паркингът е на входа на селото, в което могат да влизат с колите си само местни жители, и тарифата спокойно би се вдигнала на 100 евро. Членовете на общинския съвет настояват Халщат да развива качествен, а не масов туризъм и посетителите да не престояват само по няколко часа с обяд, както правят повечето от тях, а поне няколко дни.

Твърде много ми идва, казва Андреа Цимерман, която живее със семейството си точно на „Фото-мястото“, както го наричат азиатците. Оттам се открива гледка към цялото село с църквата и езерото – снимки, които са най-често срещани в интернет. „Най-лошото е шумът. Първите пристигат с изгрева на слънцето, а последните си тръгват през нощта и през цялото време говорят и снимат“, споделя тя. Семейството ѝ вече не може да ползва терасата си и дори понякога градинката, а често над главите им летят дронове и правят снимки или филми. Тези хора си мислят, че Халщат е нещо като „Дисниленд“, а местните живеят някъде другаде, отвъд планините, и се учудват, когато им правим забележка да не влизат в частна собственост и да не са така шумни, „защото ние все пак живеем тук“, казва кметът.