Предприемачи в името на здравето

Над 20 здравословни брашна от лимец, пълнозърнеста пшеница, ръж и др., някои от които "био", смилани изцяло на каменна мелница, която запазва полезните им свойства. И още - здравословна вафла "Лимецка", макарони от пълнозърнест кускус и от елда и др. Това е само част от портфолиото на семейния бизнес на Мирослав Петков и брата на съпругата му Стефан Дечев, с помощта на бащата Станислав Дечев, който се занимава със земеделие повече от 25 години.

Пътят в собствения бизнес за Мирослав и Стефан тръгва като хоби. През 2014 г. Стефан живее и работи във Варна, а Мирослав в София. Освен че са роднини, общото между тях е, че и двамата имат малки деца. "В един момент като повечето семейства с по-малки деца започнахме да търсим по-чисти и здравословни храни. Бързо осъзнахме, че това е мисия почти невъзможна, затова на част от земите, на които тъстът ми отглеждаше зърно, засяхме лимец”, спомня си началото Мирослав. Онлайн купуват от Австрия важен елемент в начинанието – каменна мелница за домашни условия, с която започват да си правят брашно. Първоначално произвеждат само за собствените си домакинства, после започват да продават на приятели и познати, които също търсят здравословна храна предимно заради малките си деца.

Усещайки, че малко по малко навлизат в частния бизнес, Мирослав напуска поста си на търговски директор на голям хотел в София, а Стефан – топмениджърска позиция във Варна, където работи за един от трите телекома. Правят сайт, както и опаковки за своето брашно, и така реално тръгва фирмата им "Екосем”, с цех под наем в стопански двор във великотърновското с. Стамболово. Стартовата инвестиция е 50 000 лв., осигурени от лични средства и на роднини.

Следва появата на първия им клиент – пекарна, която прави хляб с квас. Майсторите в нея веднага оценяват качеството на брашно, правено с мелница отпреди индустриализацията. Двамата предприемачи се свързват с водещите биомагазини в София и във Варна и започват да правят доставки с бусове, главно в събота и в неделя. Постепенно на 10% от 10 000-те дка, които Станислав Дечев обработва, започва да отглежда суровина за бизнеса на сина и зетя си – лимец, определени сортове пшеница, царевица, овес, хорасан, ечемик, нахут и др. Елда и ориз купуват от други производители в България.

Защо каменна?
Големият плюс на каменната мелница е, че осигурява т. нар. "студено мелене” на зърното, което всъщност е гаранцията за здравословен продукт. При големите индустриални мелници се използват метални валове, които се трият с висока скорост един в друг и от загряването достигат до над 200 градуса температура, докато мелят зърното. "Зърното е подобно на яйцето. То има външна обвивка – трицата, след това е белтъкът – ендоспермата или нишестето, от което се прави бялото брашно, и най-вътре е жълтъкът – зародишът, в който са всички витамини и минерали, но в мастна среда. Когато тези мазнини, в които са витамините и минералите, минат през горещите валове на индустриалните мелници, се загряват и ако не се сложат добавки след това, започват да гранясват. Именно затова в индустриално произведеното брашно се слагат "добри" количества консерванти, подобрители, ензими”, обяснява Мирослав. Докато при студеното мелене на каменната мелница зародишът си остава в зърното, затова и на Запад наричат подобен продукт "живо брашно”. Както и в него няма нужда от никакви консерванти и добавки.

Големият минус на каменните мелници е количеството и цената – меленето е по-бавно, производството е по-енергоемко, прилага се повече ръчен труд. Цената на преработката е поне 3-4 пъти по-висока от конвенционалната, и то в сравнение със средна като капацитет индустриална мелница. За сравнение – големите мелници правят по над 100 тона брашно на ден, а двамата предприемачи продават по 20 тона на месец, и то в добрите месеци, като в по-слабите продажбите им падат до около 10 тона.

"Обемите ни са малки, но имаме кауза – чистата, здравословна храна!", казва Мирослав. Двамата със Стефан вече имат 3 каменни мелници, едната от които е сертифицирана за биопреработка, които се обслужват от 6 човека. Фирмата има и търговски екип.

Портфолиото
Брашната са по-бавно оборотен продукт и това е причината за решението на двамата предприемачи да разширят портфолиото си с готови продукти. В началото на 2018 г. започват да правят макарони, а през лятото на същата година се появява и здравословната вафла "Лимецка”. "Вафлите са много масов продукт, но за съжаление, всичко се прави с най-евтиното палмово масло, с подсладители и т.н. Нашата вафла е направена от лимецово брашно, с растително кокосово масло, с нерафинирана захар, за консервант използваме естествен екстракт от розмарин и т.н.", обяснява Мирослав. Това се отразява и в цената й – в търговските вериги тя се продава между 85 стотинки и 1 лв. за брой, или двойно по-скъпо в сравнение с масовите шоколадови вафли. В онлайн магазина на предприемачите кутия от 24 броя е на цена 18,96 лв.
Най-търсени продукти на Мирослав и Стефан са пълнозърнестото брашно от лимец, пълнозърнестото брашно от ръж и бялото пшенично брашно. "При нас бялото в брашното не е химически избелено. Чрез система от много фини сита каменната мелница пресява 90% от триците. Затова бялото ни брашно е с леко кремав цвят”, обяснява Стефан.
Продуктите им се разпространяват основно в големите градове. Предприемачите имат търговски представители в София, в Пловдив, откъдето снабдяват Южна България, и във Варна, за източната част на страната. "Фантастико" е една от първите големи търговски вериги, която им подава ръка. Следва "Хит", а в момента е пробният им дебют в "Кауфланд".

Вафли "Лимецка" се предлагат от онлайн магазин за веган продукти в Дания, който се развива от две българки. Има и доставки на брашно от лимец за Словакия.
Мирослав и Стефан са категорични, че младите хора в България трябва да са упорити и да преследват мечтите си. "Една от причините да се върна е, че в Европа всичко вече е уредено, всичко вече е създадено. В България още има много ниши, където човек може да се развие и колкото и да е трудно, е по-лесно да успее, отколкото навън”, казва Мирослав, който е завършил туризъм в Кипър. "Ако младите не останат тук и не се борят, няма кой да им направи тези неща, които искат да се случат в страната”, добавя и Стефан.

Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.