Може ли хем дрехите да не са фастфуд еднодневки, хем да са практични, но качествени. Разбира се, че да, като тази тенденция набира сила, откакто изобщо има конфекция. Но днес все повече потребители отказват да купуват дрехи, ако са произведени от работещи при нечовешки условия трудови роби от Третия свят, и световните марки често инкасират големи загуби вместо тлъсти печалби от такава продукция с ниска себестойност.
Старото противопоставяне обаче е на високата мода срещу всекидневното облекло. След Голямата депресия и Втората световна война иновативната американска дизайнерка Клеър Маккардел (1905 – 1958 г.) дава решителен принос в създаването на дълготрайно, универсално и атрактивно дамско облекло.
Урбанизираният начин на живот през 20-те години на миналия век, джазът и навлизането на жените в спорта са предспоставки за появата на функционалния „Американски изглед“ на Маккардел. Нейните дрехи са просторни и удобни – сака и дамски бизнес костюми, дънкови дрехи и горнища с оголен корем, памучни бански, налагат нов стил на практична, енергична женственост.
В основата на Американския изглед (негов пионер е и базираната в Ню Йорк Вера Максуел) е концепцията за взаимозаменяеми части от дрехи, които могат да се комплектуват по различен начин. Това освен че обогатява, прави дамския гардероб и по-дълготраен, а не на последно място, и на една доста демократична цена. Без да жертва стил, Американският изглед отхвърля скъпата формалност и скъпа поддръжка на френските облекла.
В книгата си от 1955 г. „Какво трябва да нося: какво, къде, кога и колко мода“ Маккардел напомня на феновете си, че „ежедневното никога не означава небрежно“. Нейните дрехи освен това се перат, гладят и сгъват лесно и за обличането им няма нужда от чужда помощ (като при стягането на корсета в предходните столетия например). Това са дрехите на еманципираната жена.
Успехът на Клеър Маккардел във време, когато „мода“ и Париж все още са синоними, демонстрира промените в световните модни мрежи, както и в живота на жените. Маккардел въвежда лекотата, достъпността и комфорта на спортното облекло в ежедневни костюми, подходящи за работа, училище и ежедневен отдих.
Процентът на 18-20-годишните, които посещават колеж, се увеличава от 8% на 30% между 1920 и 1950 г. и продължава да расте в следвоенните години. Тези момичета са влюбени в ежедневните спортни облекла и осигуряват успеха на Маккардейл.
През 1940 г. нацистката окупация спира ежегодното посещение на ревютата за висша мода в Париж. Благодарение на недостъпните френски продукти и на нарастващия местен патриотизъм Ню Йорк става новият моден център на Америка и света. През същата година компанията Townley Frocks, за която работи Маккардейл, налага марката с червен етикет „Дрехите на Клеър Маккардел от Townley“, с което тя става една от първите американски дизайнерки със собствено име-бранд. За десетилетие името ѝ е толкова популярно – дори е на корицата на сп. Time, – че през 1952 г. става съдружник в компанията.
През 1943 г. Клеър се омъжва за тексаски архитект, който има две деца от предишен брак, и двамата се установяват да живеят в Манхатън. През 1957 г. тя заболява от рак на дебелото черво и умира през 1958 г., едва на 52 г. Семейството ѝ решава да прекрати бранда, защото, по думите на брат ѝ, идеите ѝ винаги са били само нейни. През 1990 г. сп. „Лайф“ я нарежда сред 100-те най-влиятелни американци на столетието. Повлияни от Маккардел са такива популярни дизайнери днес като Айзък Мизрахи, Дона Карън, Келвин Клайн, Норма Камали и Синтия Роули.
Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
