- Изпълнявате проекти за държавни институции – какъв е опитът ви от участие в обществени поръчки, смятате ли, че повечето се печелят от определен кръг от фирми?
- Работим много внимателно в публичния сектор, той е малка част от портфолиото ни и това не е случайно. Факт е, че има предопределени обществени поръчки, няма да ни видите там. Има обаче и коректни хора и екипи, които са част от държавната администрация, защото искат да направят положителна промяна. Имали сме и продължаваме да имаме удоволствието да работим с такива и в България, и по света, и да прилагаме натрупания корпоративен международен опит при тях.
- Какво е мнението Ви за състоянието на държавната ИТ инфраструктура и кои са най-големите рискове пред т.нар. електронно управление?
- Голямото предизвикателство и рисковете идват не от "електронно", а от "управление". Нищо нечувано, невиждано и невъзможно сложно няма откъм технологичната страна. И съм оптимист, че ще се случат нещата, защото идва поколение, което просто не може да комуникира по друг начин, тоест ще има все по-силен потребителски натиск.
- Освен като президент на "Мусала Софт" участвате в редица обществени инициативи. Как намирате баланс между личния живот и работата?
- Зарежда ме създаването на устойчиви и позитивни неща. Голяма част от обществените инициативи, в които участвам, са свързани с образование, и то във високия сегмент, а там удовлетворението от постигнатите резултати е много голямо, инвестициите са истински стратегически и с огромна възвръщаемост и импакт, макар и след години. Например Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, където съм председател на Съвета за развитие – през 2020 г. стартираме проект за увеличаване броя на учениците, участващи в националните състезания.
Естествено продължение на дейността на "Мусала Софт" е участието ни в инициативи за позициониране на България като ИТ дестинация не само за компании, но и за ИТ специалисти.
Всичко това е част от личните ми ценности и приоритети и всъщност няма граница между "на работа съм" и "лично време", двете преливат и се съчетават прекрасно.
Технологично бъдеще
В свят на изкуствен интелект, добавена реалност, хуманоидни роботи, умни коли и домове ИТ специалистите са в процес на непрекъснато състезание със себе си. Решенията, които създаваме сега, утре ще заемат нашето място. До 10 години всичко, което се поддава на формална дефиниция, ще може да бъде вършено без човешка намеса и в голямата си част ще бъде.
Накратко, технологиите ще се концентрират около човека в умните пространства. Ежедневието ни ще бъде все повече хиперавтоматизирано мултиизживяване, включително в сфери, в които нямаме достатъчно познания. Това ще става благодарение на добавената реалност и изкуствения интелект, да които всички ще имаме все по-лесен, интуитивен достъп до степен на естествено "сливане". Ще се търсят нови начини за прозрачност и проследимост, така че да се осигурява сигурност в дигиталната среда. Среда изпълнена със сензори и устройства, които са свързани помежду си и с хората. Информацията продължава да следва тенденцията за дистрибуция в облака с изместване от централизация към максимална близост до мястото, където е необходима. Автономните неща ще продължат да населват света и да го управляват по самостоятелен интелигентен начин, под направлението и в колаборация с хората. (За изкушените в детайлите препоръчвам анализа на Гартнър)
Ако трябва да обобщя – ще живеем по-дълго, по-добре и само от нас зависи – по-щастливо.
- А какво Ви зарежда най-много в свободното време?
- Синът ми – "млад гений" на 13, пътешествия, книги, приятели, снимки с телефона, но и измислянето на нови обществени проекти, споделено време и мисли с бизнес партньори. През последната година с приятели започнахме строителството на прекрасни къщи в полите на Рила планина, което е също завладяващо приключение, защото е напълно ново направление за мен.
- Кое е последното пътешествие с книга, което Ви впечатли?
- Много обичам художествена литература и колкото повече чета, толкова повече купчината "искам да прочета" книги до леглото ми расте. В момента пътешествам с гидове от български произход, но с австралийско-шотландски привкус – Капка Касабова, "Граница", и с японски – Юлияна Антонова-Мурата, "Уки, Уки, Япония. Истории от Япония".
-
Извън срещите с книгите на какво Ви учат срещи като тези с проф. Минко Балкански, за когото говорите с огромно възхищение?
- Има специална порода големи българи – космополити, патриоти, визионери. Проф. Минко Балкански е един от тях. Друг такъв, макар и съвсем различен характер, е проф. Боян Христофоров. И двамата са български емигранти от 50-те г. на миналия век във Франция, с много различни житейски истории. Това, което ги свързва, е безкрайна енергия и чиста любов към България.
На над 90-годишна възраст Минко Балкански продължава да прави научни школи за деца в родната му Оряховица и да генерира нови идеи всеки ден. Боян Христофоров и съпругата му Ан дьо Колбер дават дом на български студенти в Париж, докато той, навършил 80 г., продължава да е практикуващ лекар, едно от светилата на Франция, а тя – да рисува фантастични картини и прави изложби. Няма как да не изпиташ безкрайно уважение и да си пожелаеш да си поне част от това, което тези хора са – даващи, без да търсят отплата, живеещи с размах, благост и мъдрост едновременно. Срещите с тях извисяват.
- Пътувате много – какво Ви задържа в България?
- Обичам да пътувам и го правя често – и у нас, и по света. Има безброй пътища и дестинации, които да бъдат видени, опитани, изживени. Въпреки че се чувствам добре навсякъде и имам приятели къде ли не, България си остава за мен дом, уют, родина. Страната ни е прекрасна – с пъстротата на сезоните, природата, храната... Обичам си я!
Освен това има много какво да се направи – хубаво място за бизнес е, благодарение на малкия размер всичко е обозримо и лесно можеш да формираш екип и да видиш резултат. 
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
.jpg){kind=logo}
