Бил един хубав ден за българската демокрация. Една майка героиня и бивша шефка на тотото праща синчето си, дете пълно (и на килограми, и с политически мераци), да ѝ купи няколко вестника. Синът се бави час-два и се връща с оправданието: „Мамо, не беше лесно, днес все пак е неделя… Докато банкерите си отворят банките, докато дойдат нотариусите…”.
Трогателна любов! Син дава мило и драго, за да направи майчицата си хем щастлива, хем медийна императрица.
А самият той – беден, гол, бос, лишен от имота – само с един стар опел по данъчна декларация.
Така започва приказката за възхода на една медийна империя – империята „Кой”.
По-късно приказката продължава: трепва сърце в пазвата на майката героиня, бивша шефка на тотото. Тя жали мило чедо – голо, босо и по данъчна декларация само със стар опел. С един дарителски жест му връща жеста: прехвърля медиите на негово име.
Каква трогателна любов – за детето си даваш и най-мило, и най-драго. Е, и няколко вестника.
Расло-порасло синчето – още малко на килограми, още много – в бизнеса. Издигнало се и на политически ръст. Щом се кажело „Кой” – хората шепнели и гледали нагоре – към върховете на държавата.
Наскоро чухме и последната новина: синът, сам и доброволно, се отказва от собственост върху медийната си империя. И я дарява на обществото – вече ще я ръководи фондация.
Или моделът „Кой” се заменя със „Свой” – поне на хартия!
Голяма промяна!
А на вестникарска хартия положението се запазва – без изменения.
Казват, че в Англия, по стара традиция, във вестник ти завиват fish & chips за вкъщи. Но там си има издания с традиция – ако ти завият рибата и картофките в „Таймс” или „Гардиън”, няма да се отрази на фиша и чипса. Е, ако ги опаковат в „Сън”, може малко да пожълтеят, но пак ще стават за ядене. Ама я завийте обикновен сандвич в български вестник – веднага ще се сбръчка от клюки. Ще се разкашка от чалга, ще се вмирише от миризливи измислици и сензации.
Днешната българска журналистика разваля не само храната, но и обществената атмосфера.
Защо ли Министерството на здравеопазването предупреждава с надписи по кутиите, че цигарите са опасни за здравето ни, а нищо не казва за вестниците? Би трябвало на всеки отпечатан брой, на видно място до заглавието да има предупредителен надпис: „Четенето на вестници убива мозъчни клетки!”. Или: „Жълтата преса предизвиква халюцинации, страхова невроза и нощни напикавания!”. И всичко това да е придружено със снимки – на невротици, лунатици и прочие пациенти с ментални проблеми.
Когато влезем в магазина, на щанда за сирене има разни етикети – на едни пише „сирене”, а на други – „имитиращ продукт”.
На вестникарската „Лафка” няма разни етикети – всичко по стелажите уж са вестници. Купиш един, отвориш го – имитиращ продукт! Купиш втори – още по-имитиращ, даже лоша имитация на първия. Или пък ще попаднеш на страници, миризливи като незряло сирене.
Навремето полският сатирик Станислав Йежи Лец бе написал афоризъм: „Прозорецът към света може да бъде закрит и с вестник”.
Важи и сега, за у нас. С допълнението, че вестниците могат да бъдат закрити с фондации.
Кой ги скри?
Свой!
Текстът е публикуван в брой 42 /2018 г. на списание "Икономист" от 19 октомври, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.