Оръжейният бизнес - заложник в корпоративна война

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 18 August 2017 07:01 >

„Не искам въобще да ме запомнят. Ако ме запомнят, значи вече съм хвърлил топа.“ Тази реплика на героя на Никълъс Кейдж Юри Орлон от филма за международни оръжейни търговци „Цар на войната“ сякаш илюстрира най-добре философията на този специфичен бизнес. Когато по света има конфликти, търговията процъфтява, а в медийния фокус са воюващите страни, не тези, които им предоставят инструментите за водене на войни. Но също както във филма, в реалния живот положението на търговците не е никак розово, а възходът бързо може да се превърне в падение само с едно прещракване на държавната машина.

До промените през 1989 г. българският военно-промишлен комплекс работи на високи обороти, а 96% от продукцията се изнася. През 1987 г. достига пика на продажбите за трети страни (извън държавите от Варшавския договор) – 1,2 млрд. долара. По това време в този сектор работят десетки заводи, в които са заети почти 200 хил. души.

След промените заводите постепенно остават без работа, а износът на специална продукция пада до едва стотина милиона евро в най-добрите години. Сега няколко фирми държат около 80 на сто от пазара – „Емко“ ЕООД, „ВМЗ – Сопот“, „Дунарит“- Русе, „Аркус“ - Лясковец, „Арсенал“ - Казанлък, и държавният оръжеен търговец „Кинтекс“. Всички те притежават както разрешения за производство и съхранение на оръжие и боеприпаси, така и външнотърговски лицензи, които им позволяват да подписват и изпълняват поръчки за чуждестранни контрагенти.

Допреди няколко години повечето от тези компании изпитваха сериозни затруднения да поддържат жив бизнеса си. Но конфликтът в Близкия изток даде тласък на индустрията в световен мащаб. Така 2016 година българските оръжейни производители и търговци на оръжие и муниции завършиха с рекордните 1,7 млрд. лева изнесена продукция.

Битка за контрол

На този фон едва ли е изненадваща битката за контрола върху един от основните военни заводи - „Дунарит“. Битка, която започна с фалита на злополучната Корпоративна търговска банка (КТБ), а международната конюнктура само я подгря. Битка, за която експерти предупреждават, че може да рефлектира негативно върху цялата оръжейна индустрия.

Официално спорът за контрола над русенския оръжеен завод се води от 2016 г., когато собственикът на „Дунарит“, фирма „Кемира“, се съгласява капиталът на завода да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. и всички нови акции се запишат от частната „Емко“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Към този момент се смята, че „Кемира“ (длъжник на КТБ) се контролира от кръга на Цветан Василев. Като потвърждение се сочи изявление на Василев от Сърбия, че 60-те милиона ще се върнат в масата на несъстоятелността на КТБ.

Започва протяжен спор за законността на това акционерно събрание, който се води от регистрираната на Британските Вирджински острови „Виафот Инвестмънт България“. Редица медии свързват офшорката с депутата от ДПС Делян Пеевски, въпреки че няма пряка връзка с него. Претенцията на „Виафот“ е на заложен кредитор, изкупил вземане на бизнесмена Едуардо Миролио за 24,5 млн. евро към „Дунарит“. Битката се води на всевъзможни фронтове – съдебни зали, търговски регистър, прокуратура, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

18 21 2

Първо КЗК забавя решението си за увеличението на капитала на „Дунарит“, а когато е принудена от съда да го издаде, играта на обжалване вече е започнала. Тя продължава и в момента, като „Виафот“ е изгубила всички заведени дела с изключение на едно. То чака втората инстанция, но също е загубено на първа заради липсата на доказателства за залога на акциите на „Дунарит“, за който твърди „Виафот“.

До този момент ситуацията изглежда така - нито е вписано официално увеличението на капитала, с което „Емко“ става мажоритарен акционер, нито „Виафот“ е призната за заложен кредитор, за да може да влезе в завода по схемата „дълг срещу собственост“. Същевременно според отчетите на „Дунарит“ и на „Емко“ контролът вече е сменен чрез прехвърляне на акциите на „Кемира“. Обектът на спора е повече от апетитен - чиста печалба на русенския завод за 2016-а е 29 млн. лева, а оборотът му надхвърля 100 млн. евро. Само до края на тази година на предприятието предстои да изпълни поръчки за над 55 млн. евро за пазари като САЩ и Израел.

В момента, в който „Виафот“ губи поредното дело на първа инстанция, в играта влизат държавните институции.

Ударът срещу „Емко“

На заседание на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия от 25 юли е взето решение за „замразяване“ за „срок до 6 месеца или до отстраняване на проблемите“ на лиценза за производство, съхранение и външнотърговски сделки с оръжие на „Емко“. Като причина от Министерството на икономиката, чийто принципал ръководи комисията, посочват доклад на служба КОС към МВР за установени нередности при съхранението на боеприпаси и вещества в складовете и на производствените площадки на компанията.

За решението на съвета се разбра от медийна публикация, според която на същото заседание са замразени лицензите на още две предприятия от военната индустрия, едното от които държавно, заради същите нередности. От ведомството на Емил Караниколов обаче не можаха да отговорят кои са те и тепърва ще правят проверка.

Собственикът на „Емко“ Емилиян Гебрев отказва да коментира както случая с компанията му, така и ставащото около „Дунарит“.

Пред „Икономист“ експертът по оръжейна търговия и бивш директор на „Кинтекс“ Антон Салджийски предположи, че формалната причина за замразяването на лиценза са увеличени запаси от продукция (спрямо приетия норматив) в някои от складовете на „Емко“ в Троян и Монтана. „Това се случва при всички, когато има забавяне на плащане по поръчка, и обикновено не е повод за отнемане на лиценз. Спирайки обаче работата на фирмата, реално „Емко“ няма как да отстрани проблема и се получава затворен кръг“, коментира Салджийски. Според него в случая „замразяване“ и „отнемане“ на лиценз са синоними.

На ред е „Дунарит“

Малко повече от седмица след това заседание – на 4 август, специализираната прокуратура информира инж. Кръстю Кръстев, изпълнителен директор на „Дунарит“, че срещу него е повдигнато обвинение за „престъпление от общ характер“. Обвинението срещу Кръстев и още двама членове на борда на директорите на дружеството е по сигнал на КОНПИ. Според председателя на комисията Пламен Георгиев, цитиран в национални медии, с обвинението се защитават държавните интереси срещу домогванията на Цветан Василев. Георгиев обяснява, че чрез прехвърляне на акции от „Дунарит“ на „Емко“ и увеличението на капитала на дружеството се прави опит да се заобиколи наложеният от КОНПИ запор. Той е обезпечение по иск на комисията срещу Цветан Василев и още 26 души от февруари 2016 г. за обща сума 2,2 млрд. лв. Според Георгиев акциите на „Дунарит“ са прехвърлени на „Емко“ незаконно и въпреки наложения запор.

Заради обвинението срещу Кръстев започва процедура по отнемане на лицензите са съхранение и производство на оръжейна продукция от русенския завод. Това кара Кръстев и целия борд на директорите на „Дунарит“ да подадат оставки, за да може предприятието да продължи работа, въпреки че не знаят в какво точно се изразяват евентуалните нарушения. На извънредно общо събрание на „Дунарит“ е подменен целият съвет на директорите. В него влизат Димитър Димитров, Петър Петров, а от предишните директори поста си запазва само Тодор Трифонов. Така отпада основанието за отнемане на лицензите.

Тайно обвинение

Пред „Икономист“ на 15 август Кръстев каза, че не са му връчени материали, от които да разбере в какво точно го обвиняват. „От самото постановление мога да предполагам, че обвинението е в две направления, но и двете са несъстоятелни. Първото е, че от фирмата изтичат пари в посока към Цветан Василев в Белград. Нито лев, нито стотинка са заминавали към него, нито с фалшиви договори, нито с чували. Второто е, че имам връзка с движение, купуване и продаване на акции. Никога за годините, откакто работя за предприятието, и то не само като директор, не съм притежавал нито една акция от дружеството. Но като изпълнителен директор съм длъжен да вписвам в Търговския регистър промени в собствеността на акциите“, обясни вече бившият изпълнителен директор. От специализираната прокуратура отказват да съобщят в какво точно се изразяват обвиненията към ръководството на русенския завод.

Реакции

Служителите на „Емко“ протестират всеки ден по един час, блокирайки пътя Монтана – Враца, но техните проблеми не срещат същото разбиране както тези на русенските им колеги. Когато разбраха, че лицензът на „Дунарит“ е заплашен, работниците от завода излязоха на протест, а синдикатите директно обвиниха Пеевски за неприятностите, които им се случват. Още на следващия ден при тях пристигна министърът на икономиката Емил Караниколов, който обясни, че оставките на ръководството са крачка в правилната посока и заводът няма да спира работа. Междувременно национално представителните работодателски организации разпространиха позиция, че липсват достатъчно правни основания за отнемане на лицензите, а предприетите действия ще извадят дружеството от заетите досега пазари и ще попречат на работата му в бъдеще.

Кой губи и печели ли някой

В крайна сметка държавата може да е най-потърпевша от тези действия, посочи експертът Антон Салджийски. При проблем в работата на „Дунарит“ и на „Емко“ първо ще пострада оръжейният търговец „Кинтекс“, който изнася тяхна продукция. В двете предприятия работят общо около 3000 души и това не е без значение, посочи той. Може да бъде забавена работата на „Аркус“, „ВМЗ Сопот“, „Арсенал“ - Казанлък, защото „Дунарит“ ги снабдява с продукция, необходима за производството им.

От отчета на „Кинтекс“ за полугодието се вижда, че фирмата има приходи от търговия за 152,327 млн. лева (ръст 207% спрямо същия период на 2016 г.). От отчета на държавната „ВМЗ – Сопот“ пък се вижда, че от реализиран износ за 223,16 млн. лева за второто тримесечие на тази година 208,166 млн. са реализирани чрез „Кинтекс“. Приблизително около 35% от външнотърговския оборот на „Дунарит“ минава през държавния търговец „Кинтекс“, каза вече бившият шеф на завода Кръстев.

18 21 5

Той посочи още, че в момента предприятието е в процес на подготовка на 3-годишен договор с голям клиент на „Кинтекс“. Така че не е ясно дали спирането на „Дунарит“ и „Емко“ и забавянето на работата на другите големи фирми от военно-промишления комплекс обслужват националния или нечий друг интерес.

Битката за надмощие между двата лагера, изглежда, няма да приключи скоро. Поредното доказателство е искането на КОНПИ да се спре вписването на новия състав на съвета на директорите на „Дунарит“ по партидата на дружеството. От комисията обясниха пред „Икономист“, че са поискали стопирането, защото според тях решенията на общото събрание от 7 август са нелигитимни, тъй като то е свикано от „Емко“. Така или иначе заводът не може да остане вечно в безтегловност и в изтощителното надцакване все някой ще излезе победител. Въпросът е ще има ли накрая трофей.

ИНТЕРВЮ

18 21 4

Инж. Петьо Милков, съпредседател на сдружение „Българска отбранителна индустрия“:

Загубите от спиране на „Дунарит“ ще са стотици милиони

- Г-н Милков, как реагира сдружението на новината, че е стартирана процедура за отнемане на лицензите на „Дунарит“?

– Веднага се обърнахме към Министерството на икономиката с писмо и се опитахме да обясним, че подобно решение би трябвало да се консултира с нас. След това министърът отиде в Русе и каза, че трябва да има диалог помежду ни, но... Фактически решението за откриване на процедурата беше нонсенс, защото, ако беше влязло в сила, какво щяха да правят тези десетки тонове продукция? Това са невъзможни неща.

– Вашето сдружение има ли роля в работата на Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост?

– Не, обикновено не присъстваме на заседанията, понякога ни канят да работим заедно с тях по конкретни промени в закони и други нормативни актове.

– На Вас ясно ли ви е защо се стигна дотук?

– Доколкото разбирам, причината за започнатата процедура по отнемане на лицензите е заради обвинението срещу изпълнителния директор на завода Кръстю Кръстев от страна на специализираната прокуратура. Конкретното обвинение не е ясно на никого, освен може би на прокуратурата. Съобщението е стандартно - „престъпление от общ характер“, някои медии писаха, че Кръстев бил член на организирана престъпна група, но аз много се съмнявам в това. Познавам го от 20 години като изключително честен човек и смятам, че подобно нещо е невъзможно.

– По закон обаче, щом има обвинение срещу директора, се стартира процедура за отнемане на лицензите.

– Да, „Дунарит“ продължи да работи само защото Кръстев и останалите членове на Съвета на директорите подадоха оставки. В новия състав няма обвинени, така че заводът продължава работа. Изглежда, че хората, които ни управляват, не са наясно, че спирането на „Дунарит“ можеше да има уникални последици, защото предприятията в този бранш са обвързани. От работата на русенския завод зависи и дейността на „Арсенал“ - Казанлък, „Аркус“ - Лясковец, „ВМЗ - Сопот“ и други. Тяхната работа щеше да се забави, а това води след себе си неизпълнение по сроковете на договори за доставка и възможни неустойки. При всички случаи печеливша би била единствено конкуренцията, а ние щяхме да загубим най-малко 200 млн. лева, ако не и повече.

– Може ли смяната на ръководството на „Дунарит“ да повлияе негативно на добрите резултати на дружеството?

– Има много фактори за успеха на подобно предприятие, нашият бранш е силно конюнктурен. Естествено, не може да се отрече ролята на изпълнителния директор. Но преди няколко години бяхме зле с пазарите, сега има бум, но и той няма да продължи вечно. Би трябвало обаче да се възползваме максимално от добрата ситуация за нас в момента. Защото освен всичко друго нашите политици само говорят за държавни поръчки, но те не идват от тук, а от външните ни пазари, включително и от чужди правителства.

– И все пак как бихте окачествили действията първо срещу фирмата „Емко“ и после и срещу „Дунарит“?

– „Емко“ не е наш член и не мога да съдя какво се случва там. По отношение на “Дунарит“ обаче действията определено бяха непремерени. Някой се опита да събори нещо готово, а после какво ще прави... не стана ясно. Независимо от това, кой какво иска, за да предизвика такава ситуация, основният печеливш би била конкуренцията на българската оръжейна индустрия.


Текстът е публикуван в брой 33/2017 г. на списание "Икономист" от 18 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ