Атака срещу кеша

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 23 June 2017 08:36 >

Когато британците колонизират Индия и започват да налагат своя начин на живот, една голяма пречка са кобрите. Затова властта предлага парично възнаграждение за всяка предадена змия. Много скоро индийците виждат в това възможност за стопанска дейност и започват да отглеждат кобри, които впоследствие да предават за пари. Научавайки това, британците спират да плащат за предадените влечуги, при което индийците ги пускат по улиците. Този исторически пример е влязъл в учебниците по политика като „кобра ефект“ и показва потенциално вредните последствия на иначе замислените с добри намерения публични политики. Много близо до тази критична точка, след която, вместо да противодейства, държавата ще създава сива икономика, се намира и правителството на ГЕРБ с подготвяното поредно ограничаване на плащанията в брой.

Подходът на ГЕРБ е добре познат – вместо да дискутира инициативата си и да я прокара през Закона за ограничаване на плащанията в брой, правителството я лансира с няколко реда в преходните и заключителни разпоредби в изменението на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Основната цел на промените в кодекса е да въведат европейски правила по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Обяснението за липсата на обсъждане е, че България закъснява за прилагането им, но поредното ограничаване на кешовите разплащания не е част от този пакет. „Наистина има проблем, че мярката не е придружена от оценка за въздействието, но в случая не можем да губим време“, признава и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ).

Законопроектът вече мина на първо четене в бюджетната комисия и пое своя път в Народното събрание. Ако влезе в сила, както е предложен, таванът, над който плащанията ще трябва да се правят само по банков път, ще падне двойно от 10 000 на 5000 лева, считано от първи август тази година. От първи януари 2018 година ще има ново понижение на прага до 3000 лева, а от началото на 2019 година всяка трансакция над 1000 лева ще трябва да се случва с банков превод, предвижда проектът. За улеснение на плащанията към държавата с промените в ДОПК се създава опцията „Виртуален ПОС терминал“, която ще позволява поне данъците да се плащат директно към подсметка на НАП в БНБ, като самият превод ще бъде безплатен.

Опит за оценка

Вносителят не прилага оценка на въздействието на промяната, но тя ще има своята цена и тя не е ниска. Основно ще се изразява към повишаване на плащанията на такси към търговските банки. Обхватът е почти неограничен – след 1,5 години ще се дължат такси за всякакви покупки над 1000 лв., от телевизори, през холни гарнитури и летни почивки за семейството. Новата норма ще обхване много от наемодателите на имоти. Ако договорите за наем са безсрочни, месечните плащания се умножават по 12 и ако надхвърлят законовия праг, трябва да се извършат чрез превод. Така от 2019 г., когато прагът падне до 1000 лв. с превод ще се плащат и наеми от 90 лв. месечно.

21 23 1440398614 КопиеУПОРСТВО: Първо като заместник на Симеон Дянков, а след това и като министър, отговарящ пряко за действията си, Владислав Горанов е последователен в опитите си да ограничи плащанията в брой. Това, което не му се получава, е да представи убедителен аргумент, че мярката ще е ефективна

Или, казано с други думи, държавата със закон ще канализира голяма част от търговския оборот през банките. На практика в брой ще могат да се правят единствено плащанията в обектите за търговия на дребно. Подобна мярка може да означава сериозен източник на приходи за банките, доколкото те са най-големият оператор на парични преводи, а дружествата за електронни пари все още нямат популярността, на която се радват в други държави. В такава ситуация най-малки разходи ще понесат тези, които са технически грамотни и ползват мобилните си устройства активно. Приложенията за електронно банкиране предлагат най-ниски трансакционни разходи след ВИП пакетите на банките. Най-високи ще останат таксите, нареждани на място във физическите клонове, тъй като освен за самия трансфер клиентите ще поемат и част от цената за издръжка на съответния офис.

Какво стана, като

ги намалихме преди

През 2011 година плащанията в брой бяха ограничени до 15 000 лв., а през през 2016 година прагът беше свален до сегашните нива от 10 000 лв. И в двата случая правителството мотивира решенията с подобряване на ефективността си в борбата със сивата икономика и подобряване на събираемостта на данъчните приходи. Преките ефекти трябваше да са в две посоки. Първо, търговците все по-трудно да укриват обороти и дори да не отчетат нещо през касовите си апарати, запис за постъплението да се пази от банката. И второ – ако човек прави плащане по банков път, то да се пази и да бъде достъпно за данъчните, като ще показва реалното богатство на човека, който го нарежда.

Какво показва досегашният опит? На този въпрос е трудно да се отговори, защото така и не е направен анализ на предишните ограничавания на кешовите плащания. „Министерството на финансите заслужава критика, защото разполагаше с толкова години, в които да оцени ефекта от първото понижаване на прага, отвъд който не може да се правят плащания в брой, и до днес така и не е посочило едно емпирично изследване в полза на твърдението си, че така икономиката ще се освети. Но дори и да има такъв ефект, не е ясно при каква цена се постига той“, коментира старши икономист на една от петте най-големи банки в България. Той потвърди, че финансовите институции със сигурност биха спечелили от новите ограничения за плащането в брой. За да има полезност за обществото обаче, според него държавата трябва да приложи тази мярка в пакет с други промени, които да стимулират безкешовите плащания. В същото време анализаторът не очаква, вследствие на новите ограничения, да настъпи промяна в скоростта на паричното обращение и по този начин да се наблюдава някакъв ефект за ускоряване на растежа.

Всъщност видимо е нещо друго – събираемостта на данъчните приходи, измерена като процент от брутния вътрешен продукт, следва доста несигурна посока. Това означава, че при непроменена данъчна тежест приходните администрации може да събират дори по-малко приходи, въпреки че икономиката расте. Най-ясният пример е от 2014 година, когато въпреки банковата криза събираемостта бе над 36%, а след това при ускорения икономически растеж за 2015 година тя падна до 34 на сто. Единствените видими примери за успехи в борбата със сивата икономика през последните години са ограничаването на контрабандата на цигари и внимателното наблюдение на зърнопреработвателния сектор, но те трудно могат да бъдат приписани единствено на нормативното ограничаване на плащанията в брой.

Една от препоръките на Европейската комисия от последния доклад за макроикономическите дисбаланси в България е именно за подобряване на събираемостта на данъците и ускоряване на мерките за свиване на сивата икономика. Изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България показа, че делът на сивата икономика се е свил с 3% през 2016 година, но все още е сред най-големите в ЕС с 28,12%.

Трудно е да се определи как точно влияе на тези процеси намаляването на кешовите плащания, но това, което със сигурност може да се измери, е увеличаването на приходите на банките от такси и комисиони. Справка със статистиката на БНБ показва, че през миналата година всички банки в България са формирали 1,06 милиарда лева приходи от таксуване на операции на своите клиенти (при общи приходи 4 милиарда лева). За справка – през 2010 година приходите на системата от такси и комисиони са били 844 милиона лева, или повишението за 4 години е 26%. Проверка на „Икономист“ в тарифите на банките показа, че те не са намалили единичния размер на различните такси, следствие на нормативно увеличения бизнес.

Според депутата от БСП Георги Търновалийски, който е бивш шеф на НАП в Пловдив, подобна мярка няма да постигне никакво изсветляване на икономиката, а напротив, крие дори рискове от допълнително разрастване на сивия сектор. „Ако аз трябва да платя 40 лева, за да си купя телефон от 1020 лева, много е вероятно да потърся някакво друго решение. Същата логика ще следват и голяма част от търговците, които ще потърсят начин да намалят официалната стойност на дадена сделка, а останалата част до реалната цена ще се плаща неформално или с друго основание, което ще бъде генериране на сива икономика“, коментира той. Според него смисълът на ограничаването на кешовите плащания е в това да се пресекат ДДС схемите, при които се издават фактури, за които се твърди, че има плащания и те са били направени в брой, без реално паричните потоци да могат да се проследят. Пресичането на тези схеми обаче можело да се осъществява и при сегашния таван от 10 000 лева.

„Промените в закона директно означават по-малко свобода. Първият проблем е, че плащането между нас е безплатно, а когато се опосредства от банки, струва пари. Вторият проблем е бизнес моделът на банките, при който промяната в комбинация с цената на банковите трансакции означава субсидиране на банките. Освен това, колкото повече плащания минават, хората с достъп до власт ще могат да следят какво точно правим“, коментира пред Bloomberg Стоян Панчев, който е председател на Българското либертарианско общество.

Какви са алтернативите

на банковите такси

Много важно за потребителите е да са запознати, че парични преводи отдавна не се осъществяват само през банки. Компаниите за електронни пари инвестират именно в изграждането на платежни системи, които да позволят евтин и бърз трансфер от сметката на един клиент до тази на друг, били те физически лица, фирми или държавни институции. Таксите за подобни услуги са в пъти по-ниски от тези, които банките събират за същия тип услуги.

Причината е, че технологичните фирми подлежат на много по-малко регулации в сравнение с банките, не поддържат физическа клонова мрежа и поради това бизнесът им е много по-гъвкав и изисква много по-малки разходи.

В днешно време от България може да се ползват услугите на всички световни лидери PayPal, Transferwise, Paysafe, Paysera. Опит за навлизане на този пазар правят някои телекоми, макар у нас все още да няма примери в тази посока.

Касовите разплащания ще намаляват в годините и това е световна тенденция, но това ще стане по естествен път с развитието на технологиите и инфраструктурата, а не заради законови ограничения. Когато безкасовото плащане е удобно и изгодно, хората сами ще го предпочетат, а не защото някой им е вменил да го правят.

Против прехвърлянето на кухи фирми

Опит да спре прехвърлянето на източени фирми към безимотни лица ще направи държавата с други промени на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Те предвиждат собствениците на компании, както и техните мениджъри, прокуристи и пълномощници, да носят отговорност за несъбраните държавни вземания вследствие от разпоредителни сделки с имущество и дялове на фирми длъжници.

Това означава, че ако една компания продаде имуществото си, след което бъде прехвърлена, нейните представители ще носят отговорност за задълженията, които може да се установят с по-късни ревизии, ако те са за период, преди представителството да се смени. Отговорност ще се търси и за бивши управители, които не са на работа в съответната фирма, когато нарушението е установено. Собствениците на търговски дружества пък ще отговарят, ако сделките с имуществото са сключени след решение на общо събрание, при което то е задължило мениджмънта да ги осъществи.

Това е първи опит на държавата да търси отговорност от собственици на компании, а не само на мениджмънта им. Справка с корпоративните скандали в България показва, че почти винаги собствениците не участват директно в управлението на фирмите си, а заемат позиции в надзорните съвети, или се задоволяват с неформалното си влияние на мажоритарни акционери.

Примери за това са Валентин Захариев и приватизираното от него „Кремиковци“, след това минната и обогатителната му фабрика „Горубсо“ в Мадан, Цветан Василев с Корпоративна търговска банка и други. Във всички тези случаи директорите са формалните извършители на конкретни действия и макар впоследствие компаниите да фалират, собствениците им не носят законова отговорност.


Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 23 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ