Да превърнем престъпниците в съседи

„Искате ли кафе?“ Мразовита сутрин на ферибота до Бастой, остров-затвор в Норвегия. Двама едри мъже посрещат журналист с топла напитка. Запитани дали работят за местната фериботна компания, те отговарят: „Не, ние сме затворници“. Единият излежава 14 г. за опит за убийство, а другият – 9 г. за „наркотици и насилие“. Фериботът акостира и наоколо няма никого. И двамата лесно биха могли да избягат, но не го правят. Едва ли някой би се опитал да избяга от Бастой.

Той бе наречен „най-хубавият затвор на света“, но това не е съвсем точно. Стаите са достатъчно добри. Затворниците могат да скитат из острова където поискат, да упражняват ски бягане през зимата и да ловят риба през лятото. Ако поддържат реда, могат да се радват на плажа. Но най-необичайното за Бастой не е, че третира затворниците като човешки същества, а като възрастни.

Затворите в други части на света се опитват да попречат на обитателите си да хванат каквото и да е парче метал, което може да се оформи като оръжие. Затворниците от Бастой се разхождат с чукове, брадви и дърворезачки. Те режат дървета за мебели, отглеждат зеленчуци и животни. Преди колеха и крави, но норвежките закони за здравето и сигурността го направиха неикономично, освен ако не се прави на промишлена база.

Накратко, очаква се затворниците да се грижат сами за себе си. Ако не се грижат за гората, тя ще покрие целия остров, отбелязва губернаторът Том Еберхарт. Ако не се грижат за полята, насажденията ще умрат.

Затворниците не започват да излежават присъдите си в Бастой. Те трябва да прекарат известно време в конвенционални килии и да подадат молби за трансфер, след като са убедили властите, че желаят да се поправят. В нормален затвор обитателите са изкуствено поддържани, казва Еберхарт. „Те вземат само 3 – 4 решения на ден, например кога да отидат в тоалетна.“ В Бастой те вземат почти толкова решения, колкото и ако са на свобода. Като ги обучава да са отговорни, Бастой цели да „възпита добри съседи“.

Норвегия има най-ниското ниво на рецидив в Скандинавия: 2 г. след освобождението само 20% от затворниците са осъждани отново. Затова пък проучване в 29 американски щата установи двойно по-високо ниво на рецидивизъм. И това е въпреки факта, че Норвегия осъжда на затвор сериозните престъпници, които е нормално да извършат рецидив. Равнището ѝ на присъда в затвор е 74 на 100 000 души, или една десета от това в САЩ.

Американските посетители намират шокиращи условията в Бастой. Защо е толкова хлабава сигурността? Къде са смъртоносните електрически огради и въоръжените пазачи? В затвор в Индиън Спрингс, Невада, бях посъветван да не нося синьо, което е цветът на затворническата униформа. Не е вероятно да има проблем, обясни говорителят на затвора, освен ако не искате въоръжената охрана да ви обърка с бунтуващ се затворник.

Веднъж Нелсън Мандела отбеляза: „Никой не може да познава една нация, докато не е бил в нейните затвори“. В тази статия аргументът е различен: че макар да са се подобрили в последните десетилетия, световните затвори изобщо не са толкова ефективни, колкото би трябвало, в ограничаването на престъпността и на щетите за обществото. Твърде много от тях отговарят на описанието на бившия британски вътрешен министър Дъглас Хърд, че „затворът е скъп начин да направиш лошите още по-лоши“.

В света има най-малко 10,3 милиона души зад решетките, смята Рой Уолмсли от Института за криминални полицейски изследвания. Това е моментна картина – много повече преминават всяка година, а още повече са под гаранция или пробация. Глобалните данни изключват страни като Северна Корея или Еритрея, които имат големи лагери, но не дават информация. Те подценяват и броя им в Китай, който скоро не е обявявал колко са затворниците, очакващи дело.

След 2000 г. броят на затворниците в света нарасна с 20%, малко над ръста на населението от 18%. Зад тенденцията се крият френетични регионални промени. В Южна Америка, Югоизточна Азия и Близкия изток имаше рязък скок в броя на затворниците (145%, 75% и 75%). Цифрите в Европа спаднаха с 21%. През същия период престъпността спадна в целия свят.

Много от затворите са ужасни, понякога умишлено. В Сирия затворниците са бити, подлагани на електрошок, натиквани в сгъваема дъска, наречена „летящ килим“, и хиляди от тях са обесвани след 2-минутни „дела“. Най-често затворите са ужасни, защото са пренаселени и зле управлявани, така че най-лошите им обитатели (и пазачи) правят каквото си искат.

В някои бразилски пандизи например много по-малобройните пазачи патрулират периметъра и позволяват на шефовете на бандите да налагат ред вътре. Осъдените са свободни да управляват наркоимпериите си с мобилни телефони. През първите 2 седмици на 2017 г., когато воюващи банди се бореха за надмощие, най-малко 125 затворници бяха убити в бунтове в Бразилия. В затвор в Манаус няколко глави и езици бяха струпани на пода.

Пренаселеността е норма в света. В крайна сметка затворите струват пари за изграждане и малцина могат да спечелят гласове с призиви да се улесни животът на престъпниците. В 58% от 198-те страни, за които има данни, затворите са пълни над 100%, се казва в най-новия годишен доклад за глобалните тенденции при затворите на мозъчния тръст „Международна наказателна реформа“. В около 40% от страните затворите са пълни на 120%, а в 26% - над 150%.

Америка затваря повече хора от всяка друга богата страна, но последните тенденции сочат снизхождение. Няколко щата се опитаха да намерят алтернатива на затвора за леки престъпления, отчасти за пестене на пари и отчасти защото заключиха, че затварянето на твърде много хора за твърде дълго време малко помага на обществената безопасност. „Затворите на Кентъки са пълни с хора, на които сме бесни, а не от които ни е страх“, казва секретарят по правосъдието на Кентъки Джон Тили.

Главният прокурор на Доналд Тръмп – Джеф Сешънс, иска Америка повече да наказва. През май той нареди федералните прокурори да се стремят към максимални присъди за наркотрафиканти. Макар че федералните затворници са под 1/10 от всички в Америка, Сешънс показва, че привържениците на старомодните политики „твърди към престъпността“ още са силни.

Една от причините за затваряне на хората е да бъдат наказани. По-специално жертвите на престъпления може да се чувстват по-добре от новината, че мъчителите им страдат. В проучване в раздираната от престъпност Бразилия 57% от анкетираните са съгласни, че „добрият престъпник е мъртвият престъпник“.

За мнозина обаче целта на решетките е да се намали вредата, причинена от престъпниците. Затворите могат да го направят по три начина. Първо, те ограничават: бандит зад решетките не може да влезе в дома ви. Второ, те възпират: перспективата да бъдеш затворен кара потенциалните нарушители да се замислят. Трето, те реформират: под държавен надзор един престъпник може да възприеме по-добро поведение.

Повечето затвори успяват при първия подход, но на известна цена. Масовото хвърляне в затвора на определени групи, като чернокожи американци, може да раздели семейства и общности. А повечето престъпници са държани зад решетките далеч над възрастта, на която престават да излагат на голям риск обществото. Насилието е порок на младежа; няма много нападатели на средна възраст.

При подхода с възпирането затворите са необходими, освен ако не искаме да върнем телесните наказания, но присъдите не трябва да бъдат толкова големи, каквито са в много страни и особено в САЩ. Престъпниците имат краткотраен хоризонт – 10-годишна присъда ги възпира само малко повече от 1-годишна, макар че разходите са 10 пъти по-големи. За да бъдат възпрени потенциалните престъпници, най-важна е не строгостта на наказанието, а категоричността и бързината, с които то се налага. Престъпниците се въздържат само като мислят, че ще бъдат хванати и наказани. Икономистът Стивън Левит изчислява, че всеки долар в САЩ, похарчен за полицията, е поне с 20% по-ефективен от долар, похарчен за затворите.

Дори когато полицията е ефикасна, престъпниците често не са разколебани. В типичния случай те са импулсивни и опортюнистични, сбиват се, защото са ядосани, и крадат, защото плячката е подръка. Ето защо е толкова важна реабилитацията: почти всички затворници накрая ще бъдат освободени и ще е по-добре за всички, ако не се върнат към старите си навици.

Страните, които хвърлят зад решетките най-малко хора, са или либерални (Швеция, Финландия), или твърде бедни, за да построят много затвори. В Централноафриканската република процентът на хвърляне в затвора е едва 16 на 100 000. (Според една оценка половината от пандизчиите излежават присъда за магии.)

Значителни са ползите, ако затворът се запазва за най-тежки престъпления. Първо, това спестява пари. В Америка например затварянето на федерален осъден струва 8 пъти повече, отколкото ако той бъде оставен на пробация. Второ, това предотвратява събирането на хора с по-леки нарушения със закоравели престъпници, които ще ги научат на лоши навици. „Тези на по-ниско ниво не влияят на по-тежките престъпници. Тенденцията е обратна“, казва Рон Гордън от щатската Комисия на Юта за младежка престъпност.

Съвременните електронни маркери са евтини и ефективни. В неотдавнашно изследване Рафаел ди Тела от Харвардския университет и Ернесто Шаргродски от университета Торкуато ди Тела сравниха ефекта от електронното маркиране със затвора за предполагаеми нарушители в Буенос Айрес. Предишни изследвания не се занимаваха с факта, че е по-малко вероятно маркираните престъпници да извършат рецидив в сравнение с по-опасните бандити, които са в затвора. Според авторите предполагаемите извършители на престъпления се изправят избирателно пред съдиите за предсъдебно изслушване. Либералните съдии с неохота ги оставят в ужасните затвори на страната и често нареждат да бъдат маркирани. Тези с твърда ръка предпочитат да ги пратят в затвора. Само 13% от първите по-късно отново са били арестувани, докато при затворниците със сходни нарушения цифрата е 22 на сто.

Някои престъпници са толкова опасни, че трябва да бъдат затворени, но почти всички накрая ще бъдат освободени. Например Тор (измислено име), затворник в Бастой. През 20-те си години продавал наркотици, пиел и купонясвал. Един ден, след като се надрусал здраво с метамфетамин и не бил спал три денонощия, нападнал двама приятели с нож за нищо – някакви скъпи дрехи. Той бил арестуван, обвинен и отново се сбил, докато очаквал делото. Получил 14 г. за три опита за убийство и опит да продаде няколко килограма хашиш.

През първите години в затвора той бил бесен и обвинявал „всички други“ за съдбата си. После изкарал курс със съветничка, „преживяла същото“. Говорили за съжалението му от извършеното и тя го убедила повече да не докосва алкохол. Минали много месеци. „Почувствах се освободен“, припомня си той.

В Бастой взел изпит за дърводелец. Вероятно ще бъде пуснат след три години и тогава очаква да си намери работа. Затворниците в Бастой могат да работят навън 18 месеца, преди да ги пуснат – целта е всеки бивш затворник да има дом, доход и работа. (В САЩ някои затворници са освобождавани след дълги присъди с малко повече от дрехи и пари за автобус.)

Затворите по света използват различни средства, за да предотвратят рецидивизма. Дяволски трудно е да се прецени какво влияе на поведението на бивш затворник, но Адам Гелб от Pew Charitable Trusts предлага някои доказано работещи принципа.

Първо, да се идентифицират затворници, за които е най-вероятно да нарушат отново закона. Някои предопределящи фактори не могат да бъдат променени, като проблемна семейна среда и предишни престъпления. Възрастта също е ключова – 68% от федералните затворници в САЩ, освободени преди 21-годишната им възраст, отново биват арестувани до 8 г., а при тези над 60 г. процентът е 16. Други рискови фактори са по-лесни за обработка. Слаб контрол над емоциите, злоупотреба с вещества и привързване към антисоциални приятели подлежат на лечение.

Бившият наркотрафикант Оливър Буено е излязъл по-лош от лагера за малолетни в Невада. „През цялото време персоналът ни биеше“, казва той, добавяйки, че пазачите били „бивши военни и истински расисти“. Бръснели му главата и постоянно му крещели. „Тормозът ме вбесяваше все повече и намразих властта.“ След освобождаването си отишъл директно при бандити, продавал наркотици и се биел за тривиални неща. Малко преди следващия ми арест, казва той, „държах пистолет в лицето (на друг мъж) и дори не си спомням каква бе причината“.

Може би най-доброто средство е когнитивната бихейвиористична терапия (CBT). Това не е като да седиш в кръг и да споделяш за вътрешните си демони. Тя помага на хората да разберат „спусъците“ - хора, места и предмети, – които отприщват у тях насилието. Съветникът води нарушителя към минимализиране на негативното влияние и максимализиране на позитивното. „Например, ако сте с приятеля ви Том в деня на заплатата и се вбесите, може би трябва да избягвате Том в деня на заплатата“, казва Гелб.

Норвегия много използва CBT – Тор е имал полза от нея. В Америка тя се използва спорадично. Проучване на 500 програми в американските затвори и агенции за пробация от Фей Таксмен от университета „Джордж Мейсън“ установи, че само при 20% се използва CBT и само при около 5% от индивидите има вероятност да получат достъп до нея. Метаанализ от Томас Фойхт и Тами Холт от Националния институт по правосъдие на 50 CBT установи, че 74% са ефективни или обещаващи. С тях се работи най-добре при малолетните престъпници и най-лошо с тези, които бият жените си. Смесени са доказателствата за ефекта им върху сексуалните насилници, които трудно могат да се поправят.

Бившият наркотрафикант Буено казва, че не наученото в затвора му е помогнало да се поправи, а благотворителната организация „Надежда за затворници“ и Господ. Когато за последен път излязъл от килията, се върнал при старите си приятели и тръгнал „отново надолу по стария път“. Тогава приятелката му (а сега съпруга) му предложила да отиде при Джон Пондър, бивш извършител на въоръжени грабежи, станал проповедник. Той учи бившите затворници да поемат отговорност за живота си. Буено е екзалтиран, че е влязъл в „най-мощната банда на света – бандата на Господ“. Норвежецът Тор има по-светско виждане за реформата: „Само искам да бъда нормален човек и да си плащам данъците“.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 2 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.