The Economist: Защо възрастта за гласуване трябва да се намали на 16 г.

На каква възраст човек е твърде млад? Богатите демокрации дават различен отговор според контекста: в Ню Джърси можеш да си купиш алкохол на 21 и цигари на 19, да постъпиш в армията на 17, да правиш секс на 16 и да бъдеш съден като възрастен на 14 г. Тези прагове варират много.

Белгийските младежи могат законно да се натряскат на 16 г. Но повечето страни са съгласни в едно: само след като навършиш 18, можеш да гласуваш. Когато активистите предлагат да се намали тази възраст, отговорът е, че на 16 и 17 г. младежите са твърде незрели. Тук се пропуска реалната опасност: че младите може и изобщо да не гласуват.

На Запад тенденцията е тревожна. Активността на американските избиратели под 25 г. на президентските избори падна от 50% през 1972 г. на 38% през 2012, а на тези над 65 г. се повиши от 64% на 70% (още няма данни за вота през 2016 г.). На изборите за Конгрес вотът под 25 г. бе нищожните 17% през 2014 г. Този модел се повтаря в богатия свят.

Разочарованието на хората от изборите е от значение, защото вотът е навик: тези, които не го придобият като млади, може никога да не започнат. Това може да доведе до все по-ниска активност през следващите десетилетия, стопявайки легитимността на правителствата в омагьосана спирала, при която слабата активност подхранва скептицизма към демокрацията, и обратно.

Разочарованието има много причини. При младите тенденцията е да смятат вота за избор вместо за задължение (или всъщност за привилегия). Политически активните участват в кампании по отделни въпроси вместо за конкретна партия. Политиците все повече ухажват по-възрастните избиратели – не само защото е по-вероятно да гласуват, а и защото представляват нарастващ дял от електората. По тази причина много от младите смятат, че изборите са нагласени в тяхна вреда, и затова не е учудващо, че не участват в тях.

Някои страни правят гласуването задължително, което увеличава активността, но не решава проблема с разочароването. Правителствата трябва да намерят начини да възродят желанието, а не да продължават да игнорират липсата му. Добра крачка би било да се занижи на 16 г. прагът за гласуване, за да се гарантира, че младите избиратели правят възможно най-добрия старт.

Това не би била случайна промяна. Обичайният праг от 18 г. означава, че първият шанс за младите да гласуват често съвпада с приключването на задължителното образование и напускането на дома. Далеч от родителите си, те нямат зрели избиратели, чийто пример да следват, и могат да изпаднат от избирателните списъци. Затова пък 16-годишните лесно могат да се включат в тях и да навлязат в гражданското общество у дома и в училище. Могат да си създадат навик, като придружават родителите си до урните. В Шотландия, където 16- и 17-годишните можеха да гласуват на референдума за независимост през 2014 г., внушителните ¾ от регистриралите се участваха във вота в сравнение с 54% от тези на възраст между 18 и 24 г. През 2007 г. Австрия стана първата богата страна, където 16-годишните можеха да гласуват на всички избори. Окуражително е, че активността на тези под 18 г. бе чувствително по-висока в сравнение с хората между 19 и 25 г.

Противопоставяне

на геронтокрацията

По-ниският праг за гласуване ще даде по-силен глас на младите и ще сигнализира, че мнението им е от значение. Именно те ще носят бремето на климатичните промени и ще обслужват дълговете, които отидоха за облаги, като пенсии и здравеопазване на днешните възрастни хора. Гласуването на 16 г. улеснява въвеждането на нови хора в гражданското общество. И преди всичко подпомага участието на млади хора, необходими, за да се запази жизнеността на демокрацията. Хванете ги рано и ще израснат като по-добри граждани.

Текстът е публикуван в брой 6/2017 г. на списание "Икономист". Вижте какво още може да прочетете в броя.