Танцът е преживяване

ТОВА Е ВАЛЕНТИН ИВАНОВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ е хореограф, педагог, режисьор и заместник-директор на 144 СУ „Народни будители“.
Роден в София, започва да танцува на петгодишна възраст и днес посвещава професионалния си път на българския фолклор и на образованието.
Завършва „Българска народна хореография“ в АМТИИ – Пловдив, с магистърска степен „Хореограф-режисьор“ с пълно отличие.
Притежава още магистратура по „Журналистика и продуцентство“, бакалавърска степен по „Счетоводство и финанси“ и магистратура „Образователен мениджмънт“.
 От 2017 г. се завръща като преподавател в училището, което сам е завършил, а през 2025 г. става негов заместник-директор след спечелен конкурс.
Вярва, че истинското образование не просто предава знания, а изгражда личности, увереност и мечти.
Неговите ученици са носители на множество национални и международни отличия.
Самият той е носител на редица награди за педагогическа и художествено-творческа дейност, сред които „Учител на годината“, „Детски учител на годината“ и наградата „Сова“ на РУО – София-град.
Автор, хореограф и режисьор е на концерти и спектакли, представяни на престижни сцени в България и чужбина, включително зала 1 на НДК и Будапеща.
Създател и ръководител е и на ДЮФА „Вихрен“, където децата откриват не само танца, но и силата на екипа, дисциплината и приятелството.
Активно организира фестивали, провежда майсторски класове и обучения и работи за популяризирането на българския фолклор.
За него танцът е преживяване -  начин да докоснеш сърцето, да събудиш паметта и да предадеш традицията нататък.
А най-голямото му постижение е да вижда как децата, на които е дал криле, един ден сами продължават да носят България в сърцето си.



ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


МЕЧТАЯ за България, в която младите хора не искат да си тръгнат, а мислят какво могат да създадат тук.
Мечтая за България, в която образованието не е просто учебници, оценки и дипломи, а място, в което едно дете открива своя талант, изгражда характер, научава се да мисли, да създава и да вярва в себе си.
Като учител, заместник-директор, хореограф и режисьор аз имам привилегията всеки ден да бъда близо до младите хора. Да виждам техните страхове, мечти, съмнения и успехи. И точно това ме кара да вярвам, че бъдещето на България започва не някъде далеч, а във всяка класна стая, във всяка репетиционна зала и във всяко дете.
За мен образованието и културата са неразделни. Знанието дава посока, а изкуството дава възможност на човека да изрази себе си.
През годините съм създавал и режисирал спектакли и хореографски постановки, в които българският фолклор, музика, история и традиции оживяват на сцената. Вярвам, че ако искаме младите хора да обичат и пазят българското, не можем просто да им кажем да го правят. Трябва да им дадем възможност да го почувстват и преживеят.
Имам една любима реплика:
„Танцът е преживяване.“
И за мен тя е много повече от определение за сценичното изкуство.
Танцът е преживяване, защото учи детето на дисциплина, постоянство и отговорност. Учи го да слуша човека до себе си, да бъде част от екип, да преодолява притеснението си и да повярва, че може. На сцената едно дете не просто изпълнява движения. То изгражда увереност, създава приятелства, учи се да носи отговорност и разбира силата на това да бъдеш част от нещо по-голямо от самия теб.
Вярвам, че така трябва да изглежда и образованието на бъдещето – като преживяване, което променя човека.
Мечтая всяко едно училище да се превърне в училище, което не просто подготвя учениците за изпити, а ги подготвя за живота. Училище, в което има място за науката, изкуството, спорта, творчеството и различните таланти. Училище, в което детето не е просто пореден номер в списъка, а личност с потенциал.
За да постигнем тази България, трябва да инвестираме преди всичко в хората.
Да дадем на учителите доверие, уважение и възможност да бъдат истински двигатели на промяната. Да дадем на децата равен шанс да открият своя талант, независимо от това къде са родени и какви са възможностите на техните семейства. Да създаваме среда, в която младите хора могат не само да получат знания, но и да развият смелостта да създават.
И вярвам, че промяната започва лично от всеки от нас.
Не можем постоянно да чакаме някой друг да промени България. Всеки може да направи своята класна стая, своята сцена, своя екип или своята общност малко по-добро място.
Моята работа ме е убедила и в още нещо – големите неща никога не се случват от един човек.
Един спектакъл се създава от деца, учители, хореографи, музиканти, родители и много хора зад сцената. Всеки има своята роля. Но когато всички работят заедно, се ражда нещо, което никой от тях не би могъл да създаде сам.
Така си представям и България.
Не като държава, която чака един човек да я промени, а като общество от хора, които разбират, че всеки има своята роля в бъдещето.
Мечтая за България, която уважава своето минало, но не живее само с него. България, която пази езика, историята, традициите и културата си, но има смелостта да ги развива и да ги превръща в основа за новото.
Мечтая за България, в която талантът не остава незабелязан, трудът се уважава, знанието има стойност, културата има място, а младите хора виждат бъдещето си тук.
Искам един ден едно българско дете да може спокойно да каже:
„Аз искам да остана тук. Искам да създавам тук. Искам България да бъде и моята история, и моето бъдеще.“
Вярвам, че тази България е възможна.
Не някога. Не след години.
Започвайки от днес.
Защото бъдещето на една държава не се изгражда само с големи решения. То се изгражда човек по човек, дете по дете, урок по урок, сцена след сцена и мечта по мечта.
А когато много хора започнат да мечтаят в един ритъм, тогава вече не просто мечтаем за бъдещето.
Започваме да го създаваме.

ГЛЕДАЙТЕ МИНАЛОГОДИШНАТА ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЦЕРЕМОНИЯ НА КОНКУРСА ХОРА НА БЪДЕЩЕТО.