Ударите срещу Иран отварят опасна нова фаза на конфликта

Съвместната военна операция на САЩ и Израел срещу Иран представлява повратен момент с потенциално дълбоки и непредвидими последици за Близкия изток. Това предупреждава Али Ваез, директор на Иранския проект в International Crisis Group, в свой анализ във Foreign Affairs. Според него последните удари не само отслабват иранското ръководство, но и отварят „кутията на Пандора“, която може да доведе до дългосрочна нестабилност и опасна ескалация.

Както отбелязва Ваез, това е вторият мащабен военен сблъсък между страните в рамките на по-малко от година. Предишната операция е била насочена основно към ядрената инфраструктура на Иран и е имала ясно ограничени цели. Настоящата операция обаче има много по-широк обхват, като включва удари срещу военни обекти, инфраструктура и ключови представители на режима. Сред целите е бил и върховният лидер Али Хаменей, което превръща операцията в директен удар срещу самата структура на властта.

Според анализа във Foreign Affairs, основната разлика този път е липсата на ясно определена стратегия за изход от конфликта. Докато предишните удари са били внимателно калибрирани, новата операция създава риск от продължителна военна конфронтация. Иран вече е заявил, че ще отговори, което значително увеличава вероятността от по-широка война.

Авторът подчертава, че въпреки нанесените щети, Иран продължава да разполага със значителни военни ресурси. Страната е работила усилено за възстановяване на своя ракетен потенциал и остава способна да извършва удари срещу американски бази и съюзници в региона. Освен това Техеран може да използва съюзнически въоръжени групировки в различни части на Близкия изток, което увеличава риска от многостранен конфликт.

В същото време президентът Доналд Тръмп открито призова иранските граждани да се противопоставят на властта. Според Ваез обаче подобен сценарий е трудно постижим. Въпреки нарастващото обществено недоволство, режимът разполага със силни репресивни институции, включително Революционната гвардия и мощен апарат за вътрешна сигурност. Тези структури са изградени именно за да гарантират оцеляването на режима при кризи.

Анализът на Foreign Affairs припомня, че иранските власти вече са показали готовност да използват насилие срещу собственото си население. По време на последните протести хиляди хора са били убити, а режимът е действал решително, за да предотврати разпространението на бунтовете. Това показва, че ръководството възприема оцеляването си като абсолютен приоритет.

Ваез подчертава, че военните удари могат да отслабят режима, но не могат сами по себе си да създадат политическа алтернатива. Липсата на организирана опозиция и ясна алтернатива прави евентуална смяна на властта изключително сложна. Дори при сериозни вътрешни сътресения, съществува вероятност настоящата система да бъде заменена с друга форма на авторитарно управление.

Един от най-големите рискове е разширяване на конфликта извън границите на Иран, предупреждава анализаторът. Техеран може да атакува стратегически цели в региона, включително енергийна инфраструктура и военни бази. Това би имало сериозни последици за международната сигурност и глобалната икономика, особено предвид значението на региона за световните енергийни доставки.

Нещо повече, иранското ръководство може да използва външната заплаха, за да консолидира вътрешната си подкрепа. И вместо да отслаби властта си, режимът може да създаде усещане за национална мобилизация срещу външен враг.

В заключение, Али Ваез подчертава, че ситуацията остава изключително нестабилна и трудно предвидима. Военната операция може да доведе до различни сценарии – от отслабване на режима до по-широка регионална война. Бъдещето на Иран ще зависи от способността на режима да се адаптира, от реакцията на обществото и от решенията на международните актьори. Независимо от изхода обаче, настоящата криза вече представлява един от най-сериозните моменти в съвременната история на страната.