Текстът е публикуван в бр. 2 (52) на сп. Business GlobalЕрик Димитров е едва на 25 години, а вече е носител на две награди – за изявен млад учен в областта на органичната химия, учредена от акад. Иван Юхновски, и за изявен млад учен в областта на полимерите, на името на проф. Иван Шопов. Паричната стойност на отличията не е висока, 1000 и 2000 лв., но признанието на научната общност има за него огромна стойност – че е сериозен учен.
Интересът на Ерик към химията пламва в последните две гимназиални години в езиковата гимназия в Кюстендил, където учи с профил английски и немски език. И то благодарение на частния си учител по химия, при когото взема уроци заради съвета на родителите си да кандидатства медицина, за което трябва да държи изпити по химия и биология.
Химични експерименти вкъщи. Най-интересно за един химик тийнейджър е да прави експерименти вкъщи, а за всяко момче това задължително включва и малко пиротехника. Ерик обаче иска много повече – да коментира с учителите си резултатите от експериментите и да задълбочава теоретичната си подготовка, – дотам, че още като ученик е вече на ниво 2-ри курс студент по химия. Прави например органичен синтез на флуоресцентни багрила.
Изгаря от желание да обсъжда експериментите по-задълбочено, а себеподобни може да срещне на националната олимпиада по химия и в 12-и клас започва да се готви за нея. Печели 6-о място, но по-важното за него не е класацията, а че се запознава с други млади хора, които също правят химични експерименти вкъщи. Така си намира приятели съмишленици, а с някои от тях е приятел и до днес. Единият например завършва магистратура в Байройт, а другата учи в Женева.
Медицина или химия. За Ерик химията обаче е все още само хоби и предмет за кандидатстудентски изпит. Приемат го за студент в Медицинския университет в София. Но познанствата му от олимпиадата го повеждат по един дълъг път към Института по полимери на БАН. Още докато е първокурсник по медицина, от института го вземат да работи като техник-химик. Така 5 – 6 години следва медицина и работи в института, без едното да пречи на другото. Завършва успешно медицина, но още по средата на следването пред него застава голямата дилема дали да продължи като химик, или като лекар. Ако е като лекар, си е мислел за най-различни специализации – от ендокринология и анестезиология до офталмология и психиатрия. Колективът в Института по полимери и любовта му към химията обаче надделяват в полза на научната работа по полимерна химия.
Страст към органичния синтез. Още от олимпиадата, макар да има добра подготговка във всички химични области, най-много го привлича органичният синтез. „Защото започваш от едно съединение и след 10 – 20 стъпки стигаш до съвсем друго. Прилича на лего, само че сглобяваш молекули“, обяснява Ерик. А полимерната химия и тъкмо институтът на БАН дават много добри условия за развитие в тази област, която разкрива големи възможности, включително в биомедицината. Защото от полимерите се създават наноносители, които пренасят различни лекарства при генна терапия, онкозаболявания и пр., и пр.
Веднага след като през декември 2024 г. става магистър по медицина, Димитров е назначен за асистент в Института по полимери, в лабораторията по полимеризационни процеси, ръководена от проф. дхн Станислав Рангелов. Готви и докторантура и макар формално още да не е зачислен като свободен докторант, дисертацията му, както казва, е почти написана и се надява да я завърши за една година. Тя е посветена на разработването на различни синтетични стратегии за получаване на полимери, които намират приложение в биомедицината. Младият учен вече има 7 научни публикации в международни научни списания от най-висок ранг.
Химичната реакция при полимерите най-често отнема 24 часа, но може и да е 2 седмици, затова се пускат по няколко реакции едновременно. „През това време се занимавам с теоретична работа и писане на статии, защото какво са едни резултати, ако не бъдат публикувани“, обяснява Ерик Димитров. Разбира се, писането на научни статии най-често е колективна работа, в която се включват колеги от института, от други научни институции у нас, дори от чужбина. Обменят се изчисления и резултати, проби и получени полимери.
Бизнесът също дава поръчки за разработка на различни полимери, Ерик веднъж е участвал в такава, за фирма за хранителни добавки. Медицинските му познания са от голяма полза, защото практически всички полимери, които разработва заедно с колегите си от лабораторията, са с биомедицински приложения. В края на миналата година с колегите му в Института получават финансиране от фонд „Научни изследвания“ за разработка на иновативни полимери – носители на различни биологично активни вещества. Вече имат добри резултати и скоро започват и биологични изследвания. Проектното им предложение е оценено като най-добро с максималния брой точки 100 от всичките над 30 проекта в областта на химичните науки.
Научна кариера в България. Парите за мен никога не са били първи приоритет, казва Ерик. И откакто е асистент, е доволен от заплащането, защото асистентската заплата вече е 2500 лв.
На този етап не вижда живота си в чужбина. Може, след като защити докторантура, да направи постдокторски изследвания в друга страна, за да почерпи опит, но иска да се върне в България и да се развива тук.
Поддържа тесни контакти с ученическия национален отбор по химия, а някои от олимпийците, след като завършат, идват в Института на работа. Например двама медалисти от международни олимпиади по химия сега са студенти в първи и втори курс и повтарят неговия път като химик-техници в Института. По практикантски и стажантски програми Институтът привлича студенти от ХТМУ, от Софийския университет и фармацевти от Медицинския университет. Ерик обаче се надява да имат повече докторанти в бъдеще.
Снимка Тони ТончевСпоред него финансовата мотивация за млад учен е от голямо значение, затова много способни млади хора предпочитат да отидат в частния сектор, вместо да се занимават с наука. Но е убеден, и поне за него е така – „да се занимаваш с наука, е призвание, на първо място, това трябва да ти идва отвътре“. И изпитва удоволствие от заниманията си. А и парите рано или късно идват. И не си представя в бизнеса да му е по-добре. „Ако ти хрумне идеята, утре може в лабораторията да я пробваш, в бизнеса това го няма.“ Е, някой предприемач ще каже – същото е и при нас, но резултатът може да се забави както при химичната реакция.
Ценността на колегите и ръководителя. Разбрал е, че в научната работа едно от най-важните неща е колективът и ръководителят. Не само собственото направление по макромолекулярно инженерство и неговият ръководител, но всичките му колеги са много отворени и готови да помогнат, което, както е забелязал дори от своя скромен все още житейски опит, в днешно време не е толкова разпространено. А това е безценно условие за работа без стрес.
На какво ниво според него е Институтът по полимери спрямо колегите им по света? Откъм публикации са на много добро ниво, казва Ерик Димитров, откъм оборудване вече също. И добавя, че когато идват учени от други страни, включително от САЩ и Германия, виждайки лабораторията, казват, че е по-добра дори от техните. А и количеството апарати на човек е доста повече от другите страни. Един от приятелите му, този в Байройт, например трябвало да чака много по-дълго, отколкото тук, за ползване на машината за ядрено-магнитен резонанс, която е основен апарат за анализ при органичния синтез.
Ерик си има и хоби, но и то е свързано с химията – стъклодувство. Понякога лабораторната стъклария е много специфична, трябва да се прави по специална поръчка и част от нея той си произвежда сам.
И четенето е свързано с химията – обича да чете учебници по химия, най-често чуждестранни, на английски. Понякога и хард научна фантастика – защото е научнообоснована. Е, харесва и фентъзи. В крайна сметка учените са и фантазьори, но в пределите на разума.
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др. 
.jpg)
