Ако има нещо сигурно, това е, че оставени в условията на свободна конкуренция, дори и подкрепени със субсидии, държавните предприятия от година на година свиват своето пазарно присъствие. БДЖ е показателен пример за това, но някогашният монополист на пазара на пощенските услуги – "Български пощи", не им отстъпват.
10 години след началото на либерализацията на пощенските услуги, „Български пощи“ вече не е най-големият оператор в областта на универсалните пощенски услуги, показва годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. През 2017 г. държавният бивш монополист за първи път отстъпва лидерската си позиция на частната компания „Еконт Експрес“. В обхвата на универсалните услуги попадат писмата и пощенските пратки, както и вътрешните и международните пощенски колети с тегло до 20 килограма.
Приходите в двата пазарни сегмента – на универсални и неуниверсални пощенски услуги, през м.г. възлизат на 425 млн. лв., което е ръст с 8% спрямо предходната година. 79% от пазара е формиран от неуниверсалните пощенски услуги. И ако при тях историческият оператор отдавна вече не е лидер – за миналата година все още е в първата десетка, с незначителен дял от 3,8%, което е спад с още 0,3 процентни пункта спрямо 2016-а, – то за първи път отстъпва лидерството при универсалните услуги.
Въпреки че през миналата година „Български пощи“ са получили субсидия от почти 17 млн. лв. от държавния бюджет, за да предоставят универсални пощенски услуги на територията на цялата страна, пазарната позиция на оператора е отслабнала с 6 пр. пункта до 47%, а делът на основния ѝ конкурент „Еконт Експрес“ е нараснал с 6 пр. пункта до 48 на сто. Държавният оператор остава лидер при кореспондентските пратки до 2 кг (89% от отчетените приходи), международните универсални пощенски услуги (99%) и приходите от печатни произведения (83%). За сметка на това „Еконт Експрес“ е лидер при предоставяне на услугата „пощенски колети за страната до 20 кг“ с дял от 93% от приходите.
„Български пощи“ отстъпват сериозно и при пощенските парични преводи с отчетени 1,3 млн. броя, от които са реализирали приходи за 3,8 млн. лева. Въпреки че разполага с най-голямата пощенска мрежа в страната, през 2017 г. обемите и приходите от услугата се понижават с 11%.
Така за поредна година пазарният дял на историческия оператор намалява, като достига до 13% от всички пощенски услуги. Въпреки че като стойност приходите на „Български пощи“ запазват нивото си, те изостават значително от ръста на пазара.
Високи разходи и спад на качеството
Към края на 2017 г. държавният оператор поддържа 2980 пощенски станции, от които 639 градски и 2341 селски, и предоставя услуги в общо 5174 населени места. Но мрежата на „Български пощи“ не е преструктурирана от началото на либерализирането на пазара, което води до високи разходи за нейното поддържане.
От КРС посочват, че е необходимо да бъде разработена и приета цялостна стратегия за оптимизиране на мрежата на „пощите“, защото предоставянето на универсалната услуга не изисква задължително наличие на стационарна пощенска станция. „Задълженият оператор може да използва алтернативни форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства и изнесени гишета, каквато е практиката на неговите конкуренти“, припомнят експертите.
При това качеството на услугите, предоставяни от „Български пощи“, деградира. Ако през 2015 г. 71,4% и 92,2% от вътрешните непрепоръчани пощенски пратки с предимство са се доставяли съответно в срок на другия ден и на втория ден (Д+1 и Д+2), през 2017 г. количеството спада драстично съответно на 53,1% и 79,2%. При условие, че нормативите са за доставени 80% пратки на другия ден и 95% на втория.
Подобен е и спадът на качеството при доставка на непрепоръчаните пощенски пратки – обикновените писма. През миналата година 82,7% са доставени в срок Д+2, а 92,4% - в Д+3. Намалението спрямо 2015 г. при първия показател е с 8 процентни пункта, а при втория – с 5 процентни пункта.
Ситуацията се повтаря и при колетите, където качеството на доставка също се влошава в сравнение с 2015 г.
Контролните мерки не помагат
Поради влошено качество на предлаганата универсална пощенска услуга през 2016 г. и 2017 г. КРС е инициирала две срещи с представители на „Български пощи“ и е изпратила искане до оператора за предоставяне на информация за действията, които ще бъдат предприети за подобряване на качеството на услугите. Резултатите показват нулев ефект от тези мерки, затова КРС е предприела административнонаказателни действия, които не са описани в конкретика в доклада.
За влошаването на качеството говори и фактът, че на „Български пощи“ се дължат и основният брой основателни рекламации през миналата година. 90% от тях се отнасят до загубени пратки, като в основната си част това са международни пратки, експедирани от „Български пощи“, които не могат да бъдат локализирани от чуждите пощенски администрации.
Според отчета на държавния оператор през 2017 г. приходите на компанията възлизат на 165,176 млн. лв., като тя е на загуба с 2,848 млн. лева. Основната част от разходите ѝ е свързана с изплащане на възнаграждения на служителите, които за миналата година са били 10 293 души. Според експерти от бранша има голяма вероятност количеството на персонала в държавната фирма да надхвърля това на всичките ѝ конкуренти, взети заедно. Но „пощите“ освен със спадащо качество на услугите и намаляване на пазарния дял впечатляват и с ниските възнаграждения. През м.г. средната месечна заплата е увеличена от 620 лв. на 674 лв., като остава далеч под средното ниво на страната.
Ниските заплати, забавянето на ваучерите за храна и лошите условия на труд бяха причина десетки служители на дружеството да обявят гладна стачка в началото на август. Тя беше потушена с обещания за изпълняване на трудовите задължения от ръководството на държавния оператор, но е ясно, че без реформи, оптимизация на мрежата и повишаване на качеството на услугата държавната фирма ще продължава да губи пазар.
Комплекс от проблеми без решение на хоризонта
Спадът на пазарния дял на държавния оператор е напълно очакван като тенденция, смята Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика. „Навлизането на повече частни оператори на пазара, включително в сферата на универсалната услуга, доведе дотам, че „Български пощи“ започват да губят позиции не само в съвременните типове поща като хибридната, но губят и от обхвата на универсалната пощенска услуга в големите градове“, посочва Алексиев. „Задълженият“ пощенски оператор, какъвто е „Български пощи“, по закон трябва да предоставя универсалната пощенска услуга на сравнително ниска цена на добри срокове на територията на цялата страна, за което получава и държавна помощ. Но частните оператори също могат да я предоставят, което и правят в рамките на по-големите населени места, където най-много се използва универсалната пощенска услуга, добавя Алексиев.
Причините за загубата на пазарна позиция са много, но икономистът обръща внимание, че реформите в предприятието се забавиха в продължение на поне десетилетие, въпреки че се знаеше и имаше ясна пътна карта по какъв начин ще бъде либерализиран пощенският сектор у нас и кои услуги ще бъдат отворени към конкуренцията на частни доставчици. Бившият вече транспортен министър Ивайло Московски обяви през юли тази година, че ведомството му е възложило на Световната банка да изготви стратегия за стабилизиране на „Български пощи“. Но експертите са скептични и напомнят, че именно Московски се закани да проведе драстични реформи в държавното дружество през 2011 година, но те не бяха дори започнати вследствие на силен синдикален натиск.
КАДРИ: Средствата за обучение и квалификация на служителите са крайно недостатъчни, смятат експерти
Оптимизацията на пощенската мрежа и на щата се случва изключително бавно, като за „Български пощи“ продължава в голяма степен да важи принципът „всяко село с поща“ – неслучайно около 80% от нейните офиси са разположени в селища с под 800 жители.
Както КРС, така и икономически експерти препоръчват вместо пощенските служби по селата да се използват мобилни пощенски станции или изнесени гишета към общината, дори и към „смесените“ магазини.
В резултат от липсата на оптимизация се получава закрепостяване на персонала, който е с висока средна възраст. А прекалено многото сгради са съответно с високи разходи за поддръжка. Бавното навлизане на нови технологии също е проблем.
„Единственият пазарен дял, който могат да атакуват „Български пощи“, това е електронната търговия. Ако се справят, ще намерят място, защото пазарът ще расте в България много“, смята Антони Славински, бивш министър на транспорта и съобщенията. Но той се съмнява, че предприятието ще се възползва от бума в онлайн търговията:
„Трябва да има реформи и пощите да се настроят пазарно. Трябва да станат гъвкави – влезте в едно пощенско отделение, и ще видите какво е. Четири служителки се въртят в кръг и се гонят. Пишат на ръка в едни тефтери всякакви пратки. Клавиатурата им е абсолютно непозната. За каква електронна търговия да говорим?“, казва Славински.
И Алексиев смята, че сред основните проблеми на оператора са неквалифицираните кадри. Той посочва, че въпреки че голяма част от персонала е застаряващ, компанията инвестира твърде малко в обучение и квалификация. А това е особено важно, за да може да се конкурира с частните оператори. От което следва изводът, че мениджмънтът също не е на висота.
Онлайн търговията като двигател
Приходите от неуниверсални пощенски услуги на всички оператори за миналата година възлизат на 324 млн. лв., като в сравнение с 2016 г. са нараснали с 6%. В категорията попадат куриерските пратки в страната и чужбина с тегло до 31,5 кг, хибридната поща, пряката пощенска реклама, наложеният платеж и известията за доставяне. Почти 95% от този сектор се формира от куриерските услуги, които за разлика от пощенските осъществяват доставки на пратки не само от и до офис на оператора, но и от/до адрес, както и в комбинацията офис – адрес и адрес – офис.Основният двигател на ръста на куриерските услуги е онлайн търговията. Тя формира 39% от сектора (по данни на 70% от пощенските оператори, подадени в КРС). Като стойност приходите от доставка на пратки, генерирани от електронната търговия, са нараснали с 46% спрямо 2016 г. Общият брой на приети, пренесени и доставени куриерски пратки през м.г. е 61 млн. броя, което е увеличение с 28% спрямо 2016 г.
През 2017 г. приходите в сегмента на универсалните пощенски услуги възлизат на 89 млн. лв., като спрямо предходната година ръстът е с 16%. И тук увеличението е свързано с електронната търговия, като 46% от всички колетни пратки в страната са свързани с изпълнение на онлайн поръчки.
„Мисля, че Пощите като цяло са едно от предприятията, които страдат от липсата на професионален мениджмънт. Почти десетилетие след либерализирането на пазара на пощенски услуги продължават да се въртят едни и същи хора начело на предприятието, по подобие на други държавни компании“, казва Алексиев. Той сравнява БДЖ, която от 2009 г. се управлява от Владимир Владимиров, с „Български пощи“, която от 2010 г. с известно прекъсване (май 2013 – ноември 2014 г.), е ръководена от Деян Дънешки.
„Не се вижда интерес от страна на мениджмънта да работи за подобряване на резултатите на предприятието. И затова се получава така, че хората, които продължават да използват „Български пощи“, са тези, на които им излиза по-евтино услугата – т.е. хора, които не могат да платят повече за нещо по-бързо, по добро“, казва Явор Алексиев. Той е на мнение, че най-сериозният проблем пред бъдещето на държавния оператор е липсата на политическа воля за промяна, допълнително блокирана от синдикатите.
„Честно казано, не виждам как без някаква криза ще се тръгне към реформа. Много трудно ще е да се появи някой министър, който да обърне внимание на проблемите на дружеството и да подходи визионерски. Пощите имат и един от доста силните синдикати в страната, които възпрепятстват опитите за реформи“, заключава Алексиев.
Специалистите се съмняват, че в близко бъдеще може да се видят някакви наченки на реформи. Скорошната рокада в Министерството на транспорта ще притъпи устрема за промяна, дори и да го е имало. Но трябва да се знае, че предприятие с подобни показатели и управление, в либерализиран сектор, в една пазарна икономика просто е обречено на мъчителна агония. Нуждата от промяна е толкова силна, че ако тя не се случи скоро, шансът на предприятието да оцелее е като на корабокрушенец от XVII век, пуснал писмо за помощ в бутилка, надявайки се някой да го прочете и спаси от необитаемия остров.
Текстът е публикуван в брой 37/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
