Бил и Мелинда бяха щастливи 27 години. После той започна да работи от вкъщи
Свободата да вършим отвсякъде служебните си задължения стана най-важна ценност, понякога преди заплатата. Но защо не всички искат да се възползват изцяло от нея

Източник: Shutterstock
Текстът е публикуван в бр. 9 (37) на сп. Business Global
Георги К. Първанов
Шегата в заглавието, станала много популярна, показва нюанс, за който заклетите привърженици на дистанционната работа избягват да говорят. И това са негативите, които тя понякога носи. Вместо това широко се прокламира свободата да вършиш отвсякъде служебните си задължения. Тя за много хора е по-важна от размера на заплатата и начина за изчисляване на бонусите.
Истината е, че тази привилегия не всички хора оценяват по един и същ начин и не всички се справят еднакво добре със самоконтрола и самоорганизацията, с които тя идва. Например моята колежка Димана, която отговаря за обучения и digital marketing в Cteam, HR компанията, на която съм управител, е изключително ефективна, когато работи дистанционно. Докато Галина, която се занимава с недвижими имоти, както и аз, обратното – по-добре ни се получава, когато седнем зад бюрото в офиса. Вкъщи се разсейвам, чета, готвя... И
моля да не ме издавате
но понякога подремвам за 5 до 10 минути и като се събудя, съм като нов.
Много шум се вдигна за новата директива на ЕС, т.нар. Telework, според която поне 10% от работната ръка трябва да работи дистанционно. Тя институционализира голямата промяна на фирмената култура, нагласи и ценности, чрез която работодателите трябва да се настроят към един нов свят. А служителите ще имат възможността да балансират много по-добре между личен живот и кариера, да прекарват повече часове вкъщи, да спестят време от пътуване до офиса.
Как се променят служителите? Как се изгражда новата фирмена култура? Какви са правилата за създаване на успешна комуникация и какво да очакваме? Ето десет правила, които могат да бъдат полезни:
1. Винаги карайте участниците в дистанционните разговори да си включват камерите.
Особено когато събранието не е много интересно. Изкушението на участващите в такъв разговор да слушат с едно ухо, докато вършат други неща, е голямо. За какво са ви такива формални участници?
2. Четвъртък става новият петък. Тъй като най-често служителите в петък си вземат home office, това е последният ден от седмицата, в който офисът е по-пълен. Използвайте това максимално. Четвъртъкът може да стане
много интензивен ден
за общи обсъждания, брейнсторминг, групова работа по проекти. Предчувствието за идващия петък само ще нахъсва и ентусиазира подчинените ви.
3. Ориентацията, или казано на чист български, onboarding на новите кадри, става още по-важна. В много компании тези, които бяха назначени в началото на пандемията, видяха колегите си на живо едва когато тя свърши. Дали успяха пред компютрите и камерите да схванат в детайли фирмените ценности, култура и философия? Може ли личният пример, вдъхновението да се предават в пълен обем по интернет? Изобщо не съм убеден.
4. Шефовете трябва да са достъпни и контактни. Хората, работещи дистанционно, трябва да могат лесно да се свързват с тях. Когато човек е в повечето време сам, вероятно има повече въпроси и е добре да може да ги зададе на човека, който може да ги реши или да предложи решение. Добре е да организира регулярни фиксирани срещи с екипа, както и време на отворените врати.
5. Личната култура има огромно въздействие върху фирмената. Наемайте мениджъри, които ще я прегърнат, които ще споделят същите ценности и ще съумяват да ги предават на хората си независимо дали работят дистанционно, присъствено, или смесено. Тези ръководители стават лидери, екипите ги уважават и следват. И когато това е съчетано с професионални качества и опит, бизнесът ускорено тръгва нагоре.
6. Дистанционната работа създава условия да се сформират паралелни екипи. Това са приятели от различни бизнеси, които работят дистанционно от едно физическо място, заедно са. Може да е в спортен комплекс, спа център, коуъркинг, село, курорт, друг град, друга държава. Така те съчетават работата с други интереси и със забавления. Работят усилено и си прекарват добре. Рисковете най-вече са свързани с това как тези
паралелни екипи
влияят на ценностите, взаимоотношенията и мотивацията във формалния екип в компанията.
7. Дистанционната работа има и дистанционни ритуали и забавления. Помислете за тях. Ако няма как заедно да излезете на по бира в петък след работа, направите го пред екрана! Вярно, не е същото. Заведението е важно, атмосферата... Но по-важно е какво си казваме или просто бъбрим за разтоварване.
8. Ясно обяснете на колегите, работещи дистанционно, фирмените ценности, култура, визия, писани и неписани правила, политики, Етичен кодекс…
9. Инвестирайте в тиймбилдинги, семейни събирания и общи срещи, които да събират екипите, работещи дистанционно, и тези от офиса. Това е инвестиция с гарантирана възвръщаемост. През тази година в нашата компания Cteam имахме клиенти, които проведоха не обичайния един, а два и дори три тиймбилдинга.
10. Създайте максимално равни права и условия за служителите, работещи дистанционно, с тези, които са в офиса. И спазвайте правото на изключване. Не очаквайте отговор по мейл или по телефона след работно време или в почивните дни. Това звучи добре написано, но трудно и рядко се спазва.
Много компании у нас и по света продължават да си задават въпроса – коя е най-удачната форма на работа. Дали да продължат наложилите се практики по време на пандемията, или да се върнат към традициите отпреди нея. Изцяло дистанционната работа се оказва, че не е най-добра. За служителя тя означава някаква степен на
компютърна самота
и отчуждение, еднообразен и не много интересен живот, изпълнен предимно с домашни ангажименти и забавления на дивана пред телевизора. Колегите се отдалечат с времето едни от други, както и от фирмата, губи се информация, размива се корпоративната култура.
Има компании, в които работодателите изискват обратното – 100% присъствие в офиса, въпреки че дистанционната форма е възможна. Истината, както често се случва в живота, е някъде по средата. И тя изглежда горе-долу така – един до два дни от седмицата, или до една седмица от месеца, дистанционно, а през другото време в офиса.
Няма да завърша с обичайното заключение, а с въпроси, които си задавам аз, а вероятно и други собственици на бизнеси и мениджъри. По всеки от тях си струва да започнем дискусия, защото те са за бъдещето на фирменото управление и на човешкия капитал. Ще се радвам, ако списание BGLOBAL стане любезен домакин в размяната на мнения и търсене на отговори.
- Каква част от индивидуалните разходи на работещите дистанционно могат и трябва да се покриват от работодателя?
- Как ще се извършват проверките за спазване на правилата за безопасност на труда от Главната инспекция по труда?
- След банките доколко е възможно и държавните служители да работят хибридно или дистанционно? И какво ще се промени с това в обслужването на гражданите?
- Къде трябва да се плащат данъци в рамките на ЕС и глобално за служители, работещи дистанционно за световни компании?
- Какво ще стане с дистанционната работа, когато масово се въведе четиридневната работна седмица?
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...