Как иновациите ще променят бизнеса, бе темата на втория панел от събитието ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ДЕН – ПИЛОТИ НА БЪДЕЩЕТО, което се проведе в „София Ивент Център“ днес.
Финанси без финансови институции?
Любомир Литов, професор по финанси и право в университета в Оклахома, САЩ говори как блокчейн технологиите ще променят банките в бъдеще. „Имате ли доверие към банките?“, попита професора. И сам отговори: „Преди 2008 г. много щяха да кажат да, но след голямата финансова криза в САЩ едва ли ще има такова мнозинсво“. Според него това са дължи на два фактора. Единият е вградената нестабилност на банковия модел, която се засилва в последните години поради липсата на доверие. „Вторият е човешкия фактор, както видяхме през последната година с няколкото банкрутирали банки в САЩ, които основно се дължаха на алчност и лична некомпетентност. И изниква въпросът: Ще издържат ли банките изпитанията на времето. Според мен да, защото са най-ефективния начин за справяне с нуждата от ликвидност и споделянето на риск“, обясни проф. Литов. Той допълни, че е важно е да се разбере, че уязвимостта на банките е цената, която трябва да се плати за да се получат тези изгоди. По думите на преподавателя цифровите пари и банките ще се комбинират много добре. Особено по отношение на автоматизиране на процесите за борба с прането на пари и опознаване на клиента. Той прогнозира, че бъдещия блокчейн профил на банковите клиенти ще съдържа данните на всичките им транзакции и тези данни ще са достъпни до всики банки. Това ще позволи да се идентифицират проблеми и незаконни дейности. Ако има обществени цифрови валути, които се издават от централните банки, това ще намали стойността на транзакциите и това ще се случи до 10 години, смята проф. Литов. Той каза, че тогава депозитите ще имат по-малко значение, а по-голяма тежест ще имат услугите, сложните бизнес предложения на банките, както и цялостното обслужване. Ще се намали чоещката грешка. Банките ще се окрупнят и няма да има голяма конкуренция. Криптото ще промени сериозно структурата на ресурсите – вместо към депозити банките ще трябва да се насочат към облигации. Но има и рискове, каза още проф. Литова. Банките ще имат нужда от кредитиране на едро, а това ще доведе до по-голямо излагане на риск от макроикономическа политика. Това ще е проблем повече на малките банки, отколкото на големите, което ще доведе до окрупняване на сектора.
Любомир Литов предвижда и засилване на ролята на реулаторициите на банковия сектор и криптовалутите.
Дигитални потребители, дигитална банка
Боян Стефов, изпълнителен директор, член на УС и ръководител на направление „Корпоративно банкиране“ на Банка ДСК, също не смята, че банките ще изчезнат, защото финансовата медиация няма да изчезне. Друга причина за оптимизмът му е, че правитествата по света използват банките за да прокарват определени полити, като последния приме е с ESG практиките. „Не вярвам, че има регулатор който ще се откаже от това оръжие. Но е вярно, че банките ще се превръщат все повече в технологични фирми и все по-малко хора ще са нужни за банкирането“, каза още Стефов. Поколенията се сменят и младите поколения са насочени към дигиталната комуникация и сега е много по-важно да имаш интуитивно мобилно приложение, отколкото добре развите клонова мрежа. „Регулаторите карат банките да контролират все повече неща, в резултат на което имате супер бюрократични машини, които избягват риска. Как тази машина да стане техноложична фирма“, е най-гоямото предизвикателство.
Бъдеще от данни: от смисъл към хаос
Александър Лефтеров, основател и изпълнителен директор на технологичната компания Tiger Technology – световен лидер в разработката на хибридни решения за управление и съхранение на данни, смята, че в бъдеще хората ще се ориентират от количеството към качеството по отношение на данните.
„Данните са новия петрол, е казано за първи път от амеркинаски математик, защото нямат особена стойност в суров вид. Днес това се свъзрза повече със стойност, защото са произвели доста мултимиралрдери. Както и петрола е фундаментален, но е в основата на голямото затопляне. Така и безконтролното събиране и съхраняване на данни има тъмни страни“, каза Лефтеров. Той даде пример с едни от най-разпространените видове данни – снимките , които всеки има в телефона си. При създаването на фотографията, цената на произвеждането на една снимка е била много фисока и стойността на една снимка е била много голяма. Дигиталната фотография е решила този проблем, но е отворила друг- как да ги съхраняваме. И този проблем после е решен. Дали това е добре? „Баба ми на една снимка от сватбата си говореше четири часа. Аз като имама 1000 снимки, намалявам стойността на вчики останали. Генерирането на поече данни не означава нещо добро непременно. В момената малки и големи компании събират огромни количества данни и се стремят да съхраняват всики. Това превръша всеки компютър в информационно бунще. А данните в телефона ми надвишават когнитивните умения на моя мозък, обясни Лефтеров.
Той е убеден, че в бъдеще хората ще се усъвършенстват в това да накарат машините да съхраняват не данни, а знания.
Човекът и техниката в следващите десетилетия
Инж. Ивайло Николов, директор на Рудодобивен комплекс на „Елаците-Мед“ припомни, че човекът и техниката вървят ръка за ръка от столетие, но в последното десетилетие тази връзка става все по-тясна. А това поражда пиртеснения – дали човечеството няма да загуби своята идентичност. „Вярвам, че при правилно оценяване на риска, техниката и изкуствения интелект биха осигурили по-безопасна и ефективна работна среда. Нашата компания е пионер в дигитализацията на минната индустрия в България. Почти напълно процесите са автоматизирани и дигитализирани. Казвам почти защото остава само да бъде изключен човешкия фактор във взимането на решения“, допълни Николов. Той заяви, че „Елаците-Мед“ са ведрили новаторски решения във всеки процес. И даде пример с приложение за мобилни телефони, което обединавя системите за управление и мониторинг на минодобивните процеси.
Офисите на бъдещето
Таня Косева-Бошова, управляващ директор и партньор в Lion’s Head и управляващ партньор на Park Lane Developments, призна, че секторът на бизнес имотите е силно консервативен, но не стои на едно място. „Единствено сигурно нещо, е че всичко се променя. Нашата индустрия се променя трудно, но нашите клиенти са млади и гъвкави, живеят динамично и искат да имат всичко сега. Не можем да променим сградите или да ги изместим на село, но помагаме на наемателите да си върнат работниците в офисите“, каза Бошова. Прави се по два начина – единият е да са подобрят условията. „Например, Мегапарк направихме зелен оазис и желано място за работа. Другият начин е да направим офис сградите средище за комуникация, както това става с търговските центрове. В общите части правим събития, блоготворителни мероприятия, такива за деца“, обясни тя. Според нея много често компаниите напускат дадени сгради, защото нямат добри отношения със своя наемодател. Но нещата се променят и сега за договори за наем се проговаря по-често с HR директорите, отколкото с финансовите директори. В бъдеще все по-голяма тежест ще имат желанията на служителите, а не толкова цената на наема, когато компаниите вземат решение къде да разположат своите офиси.
Къщите на бъдещето
Калина Петкова, лидер глобални комуникации за Югоизточна Европа „Шнайдер Електрик“, прикова вниманието като обрисува къщите на бъдещето, които ще се променят. „Да си представим един дигитален новад, който иска да обикаля по света. Този човек е свикнал на персоналиация. Сътоветно пространствата ще трябва да са по-гъвкави. Едно пространство ще се полва от различни ползватели по различни наини“, прогнозира Петкова. Това ще стане, като поризводителите започнат да предлагат умни прозорци, които променят гледката. Бои и дамаски, които сменят цвета и тесктурата си и т.н. Въпросният номад ще зареди своя профил и съответните цветове ще се променят. Домът ще е комбинация от настройки в мобилното устройство на съответния ползвател. Както отиваме на гости ще слагаме очила за виртуална реалност, и ще възприемаме заобикалящото ни пространство, както ни харесва, допълни Петкова. Но тя предупреди, че това бъдеще ще направи още по-важни киберсигурността и човешкото поведение, защото то ще е възможно заради нарупването на данни.
Боян Стефов е изпълнителен директор, член на Управителния съвет и ръководител на направление „Корпоративно банкиране“ на Банка ДСК. Завършва бакалавърска и магистърска програма в УНСС и магистърска степен по бизнес администрация от престижния University of Oxford. Професионалният му път преминава през глобалната консултантска компания McKinsey & Company, а през 2014 г. се присъединява към екипа на Банка ДСК, извеждайки банката до челните позиции в корпоративното банкиране.
Професиите и уменията на бъдещето
Според доц. д-р Кристиян Постаджиян, който е зам.-ректор по учебната дейност в НБУ, не трябва да очакваме някакви непознати и странни нови професии на бъдещето, а по-скоро някаква комбинация на умения. „Нека си представи,че професиите на бъдещето са сцена на вече съществуващи умения, които се съчетават по нов начин. Пресечна точка на различни умения“, каза доц. Постаджиян. Това, според него, ще стане чрез изграждане на любопитство от най-ранна възраст, образование което дава широк мироглед, усъвършенстватане и отвореност към света. Той цитира Дейвид Епстийн от книгата му „Размах“, в която се казва, че човешкия ум е силен в правенето на връзки, в интеграцията на разнообразна информаия, така че бдещето е на хората с размах. Като конкретни примери за нови професии на бъдещето доц. Кристиян Постаджиян прогнозира, че ще видим преподавател на изкуствен интелект и лекари, които лекуват съобразно всички болести и лекарства.
