– Г-н Симидчиев, къде стои България в световните класации за мръсен въздух?
– По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2017 г. ние сме на трето място в света и на второ в Европа по смъртност от замърсяване на околната среда с фини прахови частици. С 217 на 100 хил. души сме много близко до Северна Корея и Босна и Херцеговина. Другите, съседни на нас държави имат смъртност от 140 на 100 хил. надолу.
– Как можем да бъдем сигурни, че тези параметри се дължат единствено на замърсяването на въздуха?
– СЗО разполага с методи, които могат да кажат колко точно допринася определено ниво на замърсяване към смъртността, и те са точни. Искам да вметна, че това, че съседните на нас държави имат по-малка смъртност, не означава, че ние сме остров на замърсяването сред едни по-чисти държави, но е въпрос на политики как може това замърсяване да се намали. Замърсяването в дома например зависи от това с каква печка се отоплявате и на каква готвите. Ако вие сте предпочели печка на дърва и въглища, ще имате по-голямо ниво на замърсяване – и вътре, и вън. Ще имате и допълнителните рискове от това. Ето защо трябва да се предприемат такива действия, които да намаляват рисковете от този тип замърсяване, и другите държави го правят.
– Какво конкретно може да се направи у нас?
– В големите градове има голяма концентрация на хора, които се движат от едно място до друго. И ако няма добре организиран обществен транспорт, това придвижване става с индивидуален. А дори и съвременните автомобили бълват фини прахови частици и допринасят за замърсяването на въздуха. Проблемът е комплексен и към неговото решение имат отношение както транспортната инфраструктура, така и урбанистиката. За решаването му се изисква консенсус. Моето мнение е, че това може да се случи, ако имаме стимули за очистване на околната среда, което ще развие и икономиката. Защото доста хора ще направят бизнес около очистването на околната среда.
– Има ли модел, по който да стане това?
– Модели има много, въпросът е за приложимостта им в нашата ситуация. Градовете у нас са много различни – някои са на хълм, други са в котловина, движението на въздуха е различно и съответно замърсяването е различно. София е в котловина и зимно време се получават температурни инверсии, с които замърсяването се държи вътре в града като под похлупак. Знаейки това, ние можем да променим поведението си и да не генерираме толкова много замърсяване през зимата. Как – това може да се реши от урбанисти, от еколози и от службата за контрол на автомобилния транспорт.
– Кои са страните с най-малко замърсяване в Европа, от които можем да се учим?
– Страната с най-малко ниво на смъртност от замърсяване на въздуха е Швеция – 0,4% на 100 хил., ние имаме 270. Това се дължи на факта, че имат различен манталитет и ценят много човешкия живот. Затова те прилагат всякакви стимули, които да подобряват човешкия живот и да го удължават. Ако човешкият живот у нас стане ценност и се прилагат стимули за подобряване на здравословното състояние на нацията, нещата ще започнат да се подобряват.
Можем да се сравняваме с Гърция по обстоятелството, че голяма част от населението е концентрирана в столицата. В Гърция 54 души на 100 хиляди по умират от мръсен въздух, но пък Атина не е в котловина. Както виждате, показателите са различни.
Ако обаче искаме да не сме на трето място в света по смъртност, е необходимо да се осъзнае, че мръсният въздух е общ национален проблем и че всеки, които би искал да допринесе за неговото решение, трябва да бъде стимулиран. За намаляването на фините прахови частици трябва участието на всички – на централната, на местната власт и на хората, без които нищо не може да се случи.
ВИЖТЕ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА
Текстът е публикуван в брой 26 /2018 г. на списание "Икономист" от 29 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя. 
.jpg)
