Тайната на растежа в България

Ако почистим добре парче земя от плевели, засадим правилните посеви и се грижим за тях – всичко останало се получава. По подобен начин, ако създадем правилните условия, икономическият просперитет магически ще се появи

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 03 February 2021 11:05 >
Тайната на растежа в България
Проф. Христо Пирински
Каква промяна е нужна на България, на българската икономика, за да ускори развитието си и видимо да увеличи производителността на труда и доходите? BusinessGlobal започнахме този разговор от първия брой и го продължаваме, като търсим и ви представяме мнението на компетентни и доказали се българи.

Автор: проф. Христо Пирински*

Текстът е публикуван в бр. 4 на сп. Business Global.

Когато започнах академичната си кариера в Тексаския A&M University, той губеше позиции в класациите. Университетът е дом на президентската библиотека на Джордж Буш-старши и нито той, нито настоятелството харесваха този факт. Един ден настоятелството назначи нов декан, Робърт Гейтс, с цел да подобри качеството на тази стара учебна институция. Гейтс беше умен и опитен – той бе директор на ЦРУ по времето на мандата на Буш-старши, – но задачата му не беше лесна. Как се подобрява един университет? Представете си, че сте в неговата позиция: какво бихте направили?    

Официалните класации на университетите, като тези в US News & World Report и Times Higher Education, изглеждаха като добра отправна точка.

Класациите обаче са сложни

и използват множество показатели на един университет – от размерите на класовете и процента приети до престижа на неговите преподаватели. Поради тази причина Гейтс нае консултантска фирма, която да му помогне в изготвянето на стратегия. След внимателен анализ на критериите на класациите фирмата даде изненадващо проста препоръка – увеличете научната продуктивност на факултетите. Излиза, че когато продуктивността на преподавателите се увеличава, всичко останало си идва на мястото – приемането на добри студенти, тяхното дипломиране и позицията в класациите. „Харвард“ е невероятен университет не заради размера на групите или преподавателските техники, а заради факта, че 161 Нобелови лауреати са свързани с него. Сега въпросът се свежда до това как се подобрява научната продуктивност?

Този пример илюстрира

два фундаментални принципа

на растежа. Първият е способността да дефинираме успеха по начин, който е лесен за измерване. Повечето хора искат да са успешни, но много малко могат да дефинират успеха ясно. Трудно е да растем, когато не знаем какво точно означава това. Да искате да подобрите здравето си, не е добра цел; да намалите нивото на холестерола, е. Да имате успешен бизнес, е неясно; да увеличите продажбите в рамките на определен пазарен сегмент, е нещо много по-конкретно.  

Дори и целта да е формулирана добре обаче, пътят до нея обикновено не е. Затова вторият принцип на растежа е нуждата от стратегия как да подобрим показателите, върху които се фокусираме. Как бихте намалили холестерола си – чрез диета, но какъв вид; чрез лекарство, но какво точно? Как бихте увеличили продажбите си – чрез предлагане на нови продукти или чрез реклама на настоящите? Отговорите на тези въпроси не са ясни. Трябва да превърнем целта в специфичен


план за действие

И когато можем да измерим резултата точно, във всеки един момент от време ние можем да кажем дали стратегията работи, или не.

Тук защитавам тезата, че тези принципи на растежа важат не само за хората и организациите, но и за държавите. Ако искаме да направим нашата страна по-добра, първо трябва да намерим показатели, които измерват нейното състояние по обективен начин. След това трябва да установим стратегия как да ги подобрим. Проблемът с растежа е интелектуален. Той изисква дълбоко разбиране на начините, по които промяната може да се постигне. Успехът не е само въпрос на шанс, а продукт на ум и отдаденост. Той е пъзел, който трябва да се сглоби, а не тото, което да се спечели.


Какво прави една страна успешна?

Днес повечето икономисти биха се съгласили, че институциите са основният показател за икономическото развитие и ключовият фактор за разликите между страните по отношение на просперитета. Казано просто, институциите определят „правилата на играта“ в обществото и включват нормите и законите, които управляват индивидуалното поведение. Когато тези правила са честни и меритократични, т.е. дават повече власт и ресурси на базата на талант, усилия и постижения вместо на богатство и привилегии, икономическият просперитет се появява естествено. Когато законите са нечестни и корумпирани, икономическата активност се свива.

Три институции са особено важни за икономическото развитие: независима съдебна система, свободни медии и полезни за бизнеса регулации. Преди да дам повече подробности за начина, по които тези фактори могат да се измерят, бих искал да обясня защо.

Независимата съдебна система е идеята, че съдилищата не трябва да са обект на влияние от другите сфери на държавата и на частни или политически интереси. Само независимата съдебна система може ефективно да предпази правата и свободите на гражданите и на частния сектор. Съществуването на справедлив арбитър в икономиката също стимулира хората да поемат рискове и да търгуват един с друг. Най-накрая, стабилната съдебна система, която е независима от влияние, дава увереност на международните бизнеси и инвеститори да инвестират в една страна. Последното е особено

важно за относително младите икономики 

Свободата на медиите се отнася до отсъствието на вмешателство и цензура от държавата или различни властови групи. Свободата на медиите е важна, защото играе жизнена роля в информирането на гражданите. Журналистите са пазителите на демокрацията, които подпомагат разкриването на истината не само за правителството, но и за частните организации.   

Накрая, за да се подхрани икономическият растеж, съществуващите правила и регулации трябва да предпазват фирмите. Високите данъци, тежката бюрокрация и прекомерните ограничения могат да наложат високи разходи на бизнесите и да намалят стимулите за хората да създават фирми и да ги развиват. Бизнес регулациите обаче попадат в деликатен баланс, защото те трябва да предпазват не само бизнес сектора от обществото, но и обществото и природата от дейностите на големия бизнес.

Как бихме могли да измерим обективно качеството на съдебната система, на медийната среда и регулаторната обстановка в страната? В момента няколко световни агенции измерват качеството на повечето държави по света по тези три индикатора. Те могат да се използват за

количествено определяне на качеството

на нашите институции (списъкът лесно може да се допълни). Първата е Глобалният корупционен индекс на „Трансперънси Интернешънъл“, германска неправителствена организация, създадена през 1993 г. Индексът класира страните на базата на това колко се смята, че е корумпиран публичният сектор на една страна. Това е сложна класация, базирана на информация от множество уважавани институции и вижданията на наблюдатели от целия свят. През 2019 г. България е на 74-то място в света и се намира на най-ниска позиция от целия ЕС. За сравнение – Румъния е на 70-о място.   

Вторият е световният индекс за свободата на медиите и се изготвя всяка година от „Репортери без граници“, международна нетърговска и неправителствена организация, която брани медийната свобода по света. Тя изготвя влиятелни годишни класации за свободата на медиите по света. През 2020 г. България е на 111-о място в света, зад Кувейт и Гвинея. За сравнение – Румъния е на 48-а позиция.

Третият е индексът за правене на бизнес на Световната банка. Той измерва колко е лесно в една страна да се започне и оперира бизнес на базата на десет различни фактора. Страните, които често са на върха на класацията и се смятат за най-дружелюбни към бизнеса, са Нова Зеландия, Сингапур, Хонконг, Дания, Южна Корея и САЩ. През 2020 г. България е на 61-во място, а Румъния на 55-о.  

Подобряването на тези индикатори може да е

добра национална стратегия

по две причини. Първо, тези класации са внимателно изградени и покриват множество важни фактори. Второ, те оформят представата на света за България. Всички големи банки, корпорации и правителства по света гледат тези класации, за да оценят качеството на институциите в една страна. Когато една държава пада в рейтингите, инвеститорите приемат тази държава за по-рискова и насочват по-малко капитал към нея.      

Една точка спад в тези класации днес може да струва милиарди долари на страната в бъдеще. Истинската цена на ниските ни позиции обаче стига далеч отвъд тези загуби. Ако сме постоянно на дъното, това е деморализиращо и въздейства негативно върху начина, по който приемаме себе си и останалите, което допълнително вреди на нашите икономически резултати.  

Икономическата активност е като земеделието. Ако почистим добре парче земя от плевели, засадим правилните посеви и се грижим за тях – всичко останало се получава. По подобен начин, ако създадем правилните условия, икономическият просперитет магически ще се появи. Хората ще се ангажират в търговски дейности, които добавят стойност за всички. Защо? Защото, ако някой действа по начин, които вреди на останалите, те могат да използват съдебната система и медиите, за да спрат дейността му и да информират останалите. Когато обаче институциите в една държава не работят, нейните граждани започват да се занимават с непроизводствени дейности, като подкупи и кражби; икономиката се свива.

Нека фокусираме нашата национална енергия върху класациите на експертните агенции и да подобрим позициите си. Да влезем в топ 25 на страните на базата на тези три показателя, изглежда като почтена цел. Също трябва и да изградим навика да следим тези резултати. Когато те се подобряват – да празнуваме; когато се влошават – да търсим промяна. Можем да се свържем с агенциите, за да ни помогнат да разберем по-добре какво трябва да се направи, частично защото е полезно и частично защото така ще изпратим послание към тях, че искаме да се подобрим. Ако искаме другите да ни вземат насериозно, трябва първо ние да погледнем сериозно на себе си.

*Христо Пирински е професор в департамента по бизнес на University of Central Florida и е директор на финтех програмата. Преди това е бил финансов икономист и директор на финтех програмата в Американската комисия по ценните книжа и борсите във Вашингтон, както и преподавател в Тексаския A&M University, Rutgers University и университета „Джордж Вашингтон“. Научните му интереси са в областта на корпоративните финанси и икономиката, както и използването на анализите на данни за вземане на финансови решения. В проучванията си изследва как културните норми въздействат върху изготвянето на икономически договори, формирането на организационни структури и корпоративни политики, влиянието на  икономическите институции и технологии върху финансовото развитие. Израсъл е в Ловеч, завършил е Факултета по математика и информатика в СУ “Св. Климент Охридски“. Доктор по финанси от Ohio State University. Живее в САЩ от 1996 г.  
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ