Социалните науки отдавна са извели урока, че когато двама олигарси влязат в конфликт, за обществото произлиза някаква коректност. Може и да произлязат неприятности, но полезност винаги има. Най-яркият български пример за това до момента е "обезвреждането" на пирамидата Корпоративна търговска банка и фактът, че спестяванията на хората няма да се насочват в частните начинания на Цветан Василев. Дали и защо вземанията на КТБ не се осребряват и събират от синдиците, също е въпрос, но за него има кой да отговаря. Факт е, че ограбването на вложителите приключи. За компенсирането на Фонда за гарантиране на влоговете отговарят синдиците и хората, които са ги назначили – веригата за вземане на решения може да се персонифицира.
Днес подобен конфликт е на път да освети друго безобразие, потенциално ощетило държавата със стотици милиони левове. За момента в публичното пространство активно изявления правят братята Цветомир и Боян Найденови. Двамата са бивши партньори в хазартната дейност с бизнесмена Васил Божков и го обвиняват в редица действия, които изглеждат на ръба на закона. За момента не са извадени доказателства, а самият Божков не отговаря.
Сигурно е обаче друго тяхно обвинение. Най-големите частни оператори на лотарийни игри и наземни залози върху спортни събития с години са облагани по-различно в сравнение с Българския спортен тотализатор и неговите игри от същия тип. Тези оператори - "Национална лотария" и "Ню геймс", са притежавани, контролирани и свързани с Васил Божков и според братята Найденови вече няколко години плащат с около 100 милиона лева по-малко данъци. Причината – задълженията се определят по облекчен режим в сравнение с този на спортния тотализатор. Засега от Държавната комисия за хазарта признават само, че има различно данъчно третиране, но не казват пропуснала ли е държавата да си събере приходи и в какъв размер. От Министерството на финансите обявиха, че са възложили на Агенцията за държавна финансова инспекция да провери има ли неправомерни действия, ощетена ли е държавата и с колко.
Появиха се и слухове, че сюжетът на действието е по-дълбок. Братята Найденови не били жертви, а са влезли в съюз с олигарх от ранга на Васил Божков, но далеч по-близък до властта. Дали е вярно, или са слухове, има значение за участниците в пиесата. За обществото е важна поуката – партньори в бизнес, смятан за доходоносен, се скарват и започват да се засипват с обвинения из медиите. Ако това не се бе случило, нямаше да научим, че са пълни глупости твърденията на държавата как стои равноотдалечена от всички стопански субекти и провежда неутрална данъчна политика. Докато правителството насърчава вербално общините да повишат облагането на недвижимите имоти и автомобили, си затваря очите за далаверата в хазартния сектор.
В един перфектен свят приходите от облагане на лотарийни игри и залозите върху спортни събития могат да покажат и колко средства залагат българите в рамките на една година. Така може да се прецени дали склонността към хазарт у нас е по-голяма в сравнение с тази в други общества в богати или конвергиращи икономики. Отговорът на този въпрос може да покаже дали държавата трябва да ограничи подобен бизнес, или да го остави като социален отдушник, който държи хората далеч от по-опасни форми на зависимости.
Последното бе опорна точка на операторите, с която отговаряха на нападките от вече бившия вицепремиер Валери Симеонов, който преди две години се прицели в бизнеса им и опита да го ограничи. Впоследствие Симеонов замлъкна и не разбрахме дали трябва рекламите на лотарии да се ограничат като интензивност, като часови пояси, или до по-смирени послания.
Третирането на операторите с различен аршин показва още две неща.
Преди шест години, след промени, прокарани от мнозинството на БСП и ДПС в парламента (внесени от депутати на двете партии), залагането на лотарии и залози върху събития спря да се облага с корпоративен данък, а върху него се налага държавна такса върху сумата на направените залози. Освен това администрирането и събирането на таксата се прехвърли от Националната агенция за приходите към Държавната комисия по хазарта. Така в момента приходната агенция облага казината и игралните зали, а лотариите и залозите върху събития са отговорност на комисията по хазарта.
Установен от ДПС и БСП, този режим действа безотказно при второто и третото правителство на ГЕРБ. Колкото и да търси връзка с турското робство, съветската окупация, Народния съд, десетилетията комунистическо управление и глобалното затопляне, премиерът Бойко Борисов не може да отрече, че прилагането на хазартното законодателство е отговорност на министъра на финансите. Владислав Горанов отговаря за успехите и провалите на Държавната комисия по хазарта, Бойко Борисов отговаря за успехите и провалите на финансовия си министър.
А гафовете в областта на данъчната политика не са един или два. Преди три години и половина държавата бе изправена пред риска да връща милиарди левове, начислени след данъчни ревизии от лица, които нямат право да правят това. Причината бяха промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които се обезсилваха заради разпоредби в Гражданския процесуален кодекс. В крайна сметка, след вълна на успешни обжалвания Върховният административен съд излезе с тълкувателно решение в полза на държавата, но късметлиите, които спечелиха обжалванията си преди това, излязоха сухи. ГЕРБ признаха грешката си и през есента на 2016 г. опитаха да я поправят с по-прецизни законови текстове.
И тук изниква въпросът колко гафове трябва да понесе държавата, преди отговорните за данъчната политика да започнат да отговарят за действията си? Един път нескопосани ревизионни актове. Втори път теч на данни в НАП. Трети път разтоварване на НАП от отговорности и прехвърлянето им към орган, който няма опит със събиране на данъци. И който за четири години не се е светнал, че третира стопански субекти по различен начин. Или напротив – знаел е и е продължавал да го прави. И ако в част от тези случаи щетите за държавата са по-скоро репутационни, то при последния има реална възможност обществото и данъкоплатците да са ощетени със стотици милиони левове.
Ако допуснем за верни слуховете, че едни олигарси опитват да изместят друг от хазартния бизнес, то ще видим още един повтарящ се модел: Няма IT фирма с клиенти в чужбина, която се е оплакала, че близък до управляващите опитва да се намърда като акционер и да извлича дивиденти. Няма и износители, които успешно се борят на външните пазари, да се оплакват, че олигарси опитват да ги изместят или погълнат. Когато един олигарх, по-близък до властта, нападне друг, то най-често става дума за бизнеси, в които държавата предварително е заложила нормативни врати и далавера. След това битката е кой да вземе далаверата на концесия. 
Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
