Семейната фондация носи името на моя баща не само за да му отдадем заслужена почит, но и да бъде естествено продължение на неговите убеждения и пример. Създадохме я с мисията да окрилява – да помага на добрите идеи, да сбъдва добри дела, да чертае мащабно и смело нови посоки, с които заедно да изграждаме един по-добър свят.

Визията на баща ми се основаваше именно на човечността и чувството за принадлежност – да споделяш своя успех с другите, да съдействаш за общия растеж и да насърчаваш единството. В тази посока се стараем да допринасяме и ние – да подпомагаме конкретни проекти и да обединяваме усилията на хората около каузите, в които вярваме.

Тава са областите, които са мерило и фундамент за напредъка ни като общество. Смятам, че инвестициите в образованието са тези, които ще имат най-голяма добавена стойност за страната ни в бъдеще, а културата е най-важният стълб за успеха на всяка организация, на всяка нация.

В същото вярваше и баща ми. Той беше убеден, че изграждането на здрава ценностна система в обществото, в семейството, в училището, както и подкрепата, обичта – това е, което ни изгражда като хора, което ни мотивира и което ни позволява да се самомотивираме за успех. Това най-добре описва вдъхновението ни в направление „Образование“ и проектите за социално-емоционалното образование на децата и младежите.

В областта на културата подпомагаме стойностни проекти както самостоятелно, така и съвместно с партньорски организации, за да усилим обхвата, въздействието и устойчивостта на българската култура. В здравеопазването ни води разбирането, че превенцията и ранната диагностика могат да спасят хиляди животи, като приоритетна за нас е осведомеността за рака на дебелото черво. А в направлението „Закрила на деца“ влизат теми като подкрепа за деца, лишени от родителска грижа, детско правосъдие, качество на предоставяните услуги, развитие на специалистите, работещи с деца. Радваме се, че постигаме резултати, но сме реалисти и отчитаме, че заедно ни предстои още много работа като общество.

Следваме принципите на фондацията, като инвестираме в проекти, които наистина могат да окажат дълбок и дълготраен ефект върху хората и общностите. Избираме внимателно и с мисъл за бъдещето. Подборът на каузите, които подкрепяме, е процес, в който влагаме много мисъл и грижа. Внимателно проучваме проектите, оценяваме потенциалното им въздействие и най-вече – дали те отговарят на нашите ценности и стратегически цели.

Специално искам да благодаря за добрата работа и експертизата на екипа на фондация „Лъчезар Цоцорков“, който има опит в различни области, както и за подкрепата на нашите партньори и съмишленици.

Подобни проекти ни носят голямо човешко удовлетворение и дават смисъл на всичките ни усилия. Ние се постарахме възможно най-много хора да научат за „тихия убиец“ и да си направят профилактичното изследване. Ракът на дебелото черво е второто по смъртност онкологично заболяване в страната, но когато се открие навреме, много животи могат да бъдат спасени.

А резултатите от нашата национална скринингова кампания наистина надминаха всички очаквания и нямат аналог. Само за 3 месеца бяха направени близо 94 000 безплатни теста, което буквално преизпълнява целите на държавата за три години напред. Това е кампания, която беше организирана и финансирана изцяло с частни средства. Натрупахме опит, така че можем да предоставим на здравното министерство работещ механизъм за провеждането на ежегодни програми за ранно откриване на заболяването.

Но има и още нещо, което е много съществено – необходима е промяна в наредбата  за профилактичните прегледи и диспансеризацията, където искаме да се включи и профилактичният тест за рак на дебелото черво. Сега той изненадващо не е част от задължителните изследвания, а това може кардинално да подобри достъпа до профилактика за много хора.

Според мен не може да има същностна разлика между дарителите тогава и сега. Във всеки исторически период дарителите са хора, за които е присъщо поемането на обществена отговорност и осъзнатостта за това, че всички сме свързани. Смятам, че у всеки човек е заложена вътрешната необходимост да направи добро, а средата, формата и методите се обуславят от спецификите на времето.

За нас беше важно да си припомним за големите български дарители, за традициите и добрите примери, които имаме. Докато ги изучавахме, си дадохме сметка, че те са подкрепяли щедро и последователно същите направления, които и ние днес подпомагаме – образование, социална дейност, здравеопазване и култура. Точно тези области са белегът за ценностната спойка на един народ, за стремежа му да просперира и да израства духовно.

Този въпрос ме връща към спомените от детството, защото от малък съм възпитаван да правя добро и да помагам на приятел или на човек в беда. Може би затова сега с голямо лично удовлетворение ме изпълни проектът ни за социално-емоционалното образование на учениците. Той е свързан с изграждането на здрава ценностна система у децата и може да има много голямо въздействие – да донесе добро и да работи за успеха на мнозина, а не само на отделното дете или млад човек.

Не само че трябва да бъде, но смятам, че бизнесът реално е в основата на такива иновации, които ни движат напред. Дори само този пример, ако вземем – мениджър от минна компания да бъде отличен за принос към целите за устойчиво развитие. Това показва преобръщане на представите за тази индустрия, което е оценка за изминатия път на развитие, промяна и иновации.

От една страна, бизнесът търси и внедрява решения от ново поколение, които могат да му донесат реална добавена стойност, а от друга страна – успешният бизнес насърчава тези процеси. Смятам, че за всички вече е кристално ясно, че няма как една компания да е успешна, ако не е социално отговорна, не е етична или не се грижи за околната среда. Нещо повече – това вече не е само въпрос на регулации. Това отдавна е въпрос на обществени очаквания и ценности.

Догодина ни предстои 60-годишнина и се гордеем с изминатия път на промяна и развитие. Технологичните резултати, които сега постигаме – и то при преработката на едни от най-бедните медни руди в света, наистина са били немислими през миналия век. Но ето че днес вече са факт. Приоритет на всички нива продължава да бъде дигиталната трансформация, която ни позволява много по-прецизно и ефективно да управляваме процесите. Друг много силен аспект от работата ни е участието в международни научноизследователски проекти като X-Mine и AGEMERA, защото влизаме в разработването на технологиите на бъдещето в минното дело. Там сме единствената българска компания, което за нас е важна оценка и възможност. Така получаваме достъп до иновации и уникални пилотни технологии още докато са във фазата на изпитване и ги няма на пазара. А всичко това неимоверно развива екипа ни.

Другото ни предимство е, че имаме сплотяваща фирмена култура, приемственост и добри традиции, които ни обединяват. Характерно за нашата политика е, че поставяме на първо място грижата за хората и природата. Работихме много, за да сме предпочитан работодател, щастливи сме от младите хора, които привличаме с дуалното обучение, и от мотивацията за резултати и успех, която имат хората в нашия екип.

Труден въпрос – сигурно защото има много правилни отговори, но нито един от тях не дава магически решения. Напротив, нужни са малки човешки стъпки – да протягаме ръка, когато имаме възможност, да си помагаме – всеки колкото може, да сме съпричастни един с друг, да сме по-положително настроени, вместо да потъваме в негативизъм. Да разберем, че няма как всеки да се затваря в черупката си и после да мрънка, че не сме единни като общество. Достатъчно е да поемаме отговорност и да си даваме сметка, че много повече неща ни обединяват, отколкото разделят. Това, че сме разединени, ни пречи да успяваме повече и по-бързо. И е първото нещо, което трябва да се промени в нагласата ни.

Вярвам, че е заразно и че сплотява. Виждаме как хората спонтанно се обединяват около благотворителни каузи, как се активира гражданското общество при наболели проблеми, как все по-често имаме стойностни младежки инициативи. Когато добрите примери са достатъчно видими, това увлича хората и тук медиите също имат своята роля и отговорност.

Оптимистичната ми теория за България е изначално свързана с оптимистичната теория за българите. Не бива да се вглеждаме само в лошото. Имаме проблеми, преминаваме през сътресения, сблъскваме се с всякакви неудачи. Но ние не сме по-малко способни или по-различни от другите народи, които просперират. Трябва да помним откъде сме тръгнали, но и да не забравяме какво сме постигнали. Защото всъщност сме постигнали много неща през последните десетилетия. Осъзнаването, че страната ни се е променила към добро, ще подсилва и вярата ни в бъдещето. А аз наистина съм оптимист за България и това, че тя ще става все по-предпочитано място за живот и кариера за младите хора.