Главният проблем на прокуратурата е липсата на външен контрол

Делото „КТБ“ започна сравнително скоро след затварянето на банката, но за близо 10 години не е стигнало почти доникъде. Защо?

Дълго време преди затварянето на банката имаше индикации за това как оперира тя и въпреки това никой дотогава – нито административните органи, които осъществяват надзор върху банките, нито прокуратурата, не се беше задействал навреме. А вече самото наказателно производство по случая „КТБ“ е много обемно.

Нормално ли е основният обвиняем по делото „КТБ“ да е обвинен за 146 престъпления? Това добра процесуална стратегия ли е?

Във формален наказателен процес като българския това обективно води до сериозни трудности да се достигне до краен резултат. Защото събирането на много обстоятелства, които подлежат на доказване, на едно място – на много обвиняеми, на много престъпления, води дотам, че нещата се затлачват. Краен резултат от делото „КТБ“ не трябва да чакаме в скоро време. Спомнете си за делото „Топлофикация“, което започна, когато аз влизах навремето в прокуратурата, а все още някои от делата по случая до ден днешен не са приключили.

Това изглежда като пълен отказ от правосъдие.

Да, това се получава на практика. Затова при реформата на системата за наказателно правосъдие трябва да се гледат всичките аспекти. Нужна е и промяна на процесуалното законодателство, а не само да говорим за правомощията на държавните органи. Наказателният процес трябва малко да бъде олекотен, но само ако това е съпроводено и с другите реформи. Защото олекотяването на наказателния процес, без да се направят другите реформи, може да даде инструменти за разправа в ръцете на едни недобросъвестни хора, които да се обърнат срещу заложените цели с това олекотяване.

Във Вашата практика като прокурор, а и сега в „Антикорупционния фонд“ има ли хора от системите на различните държавни служби, които да Ви подават сигнали, или това става само по изключение от служители, които имат много конкретен мотив да търсят възмездие? Как става самоизчистването на публичните системи от корупцията?

Да, има хора от системите, които подават сигнали и се опитват отвътре да предизвикат позитивна промяна. Но като цяло състоянието на публичния сектор е незавидно. И такива опити често са изолирани и безрезултатни.

Споменахте за нуждата от промени в законодателството. Има ли необходимост от промяна и в материалния наказателен закон?

Често се твърди, че имаме нужда от нов Наказателен кодекс, защото действащият е от съветско време. Но има класически постулати на материалното наказателно право, които са отпреди съветско време – институтите на неизбежна отбрана, понятие за престъплението, съучастие. Колкото и нови кодекси да пишем, тези концепции няма да се променят. Наказателният закон, по който и до ден днешен се работи в Германия, е приет отпреди да съществува Третата българска държава. Според мен ние нямаме нужда от нов Наказателен кодекс. Това би изисквало огромна обществена енергия и юридическа експертиза, която да се насочи към разработването на нов кодекс, който в огромната си част ще преповтори сегашния. Новите обществени отношения – например компютърните престъпления, могат да се регулират и с промени в сегашния кодес. Но и в това отношение има голям проблем. Когато тръгнем да правим нови състави на престъпления, породени именно от новите обществени отношения, често законодателят се опитва да го направи през вече познати институти на наказателното право. Това невинаги е възможно и понякога се създават текстове за състави на нови престъпления, които са на практика неприложими.

Какви са реалните ефекти от закриването на специализирания съд и прокуратура?

Реалния ефект ще го видим с времето. Засега е рано да се каже, защото те бяха закрити доста скоро. Но според мен закриването им беше позитивна стъпка, защото там правосъдието беше изродено до много страшни форми и те трябваше да бъдат закрити. Но винаги, когато се закрива съд, това е голям проблем за системата, защото хората, които работят там, не са уволнени. Това са магистрати със статут на несменяемост. На тях им се търси друга работа в останалите съдилища. Така че хората, които са работили в специализирания съд, в огромната си част отиват в Софийския градски съд, в Софийския апелативен съд и има сериозен риск там да продължат да се случват нещата, които са се развивали допреди това в специализираното правосъдие (макар и по-ограничено и под друга форма).

Ще се отрази ли закриването на текущите дела?

Те си продължават пред същите хора, които са ги започнали. Не мисля, че това ще се отрази на делата.

Как в личен и професионален план един прокурор да има смелост да работи в системата и да разкрива корупция по високите етажи на властта? Как да се мотивира?

Ако не може да се мотивира, мястото му не е там. Това са високоплатени държавни служители със сериозни привилегии, които няма как да имат за извинение това, че не могат да се мотивират. Проблемът не е на плоскостта на мотивацията. Проблемът е, че управлението на системата е лошо. Тя не може да идентифицира хората отвътре, които ще свършат работата адекватно, и издига по своите върхове негодни или политически угодни хора, а способните остават в миманса. И въпреки отрицателния подбор в продължение на години в системата и в момента има достатъчно хора, които работят съвсем адекватно, но проблемът е, че не те дават облика на системата. Подобри ли се управлението на системата, ще видим как всички изведнъж ще започнат да вършат доста добра работа.