Шансът на България е да има повече фирми като нашата

372 компании от целия свят идваха да видят как работим. Тайната на успеха ни е, че постоянно внедряваме нови технологии и развиваме човешкия капитал, казва Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ 

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 05 April 2021 11:53 >
Шансът на България е да има повече фирми като нашата
Източник: Тони Тончев
Проф. д-р инж. Илия Гърков
Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global

Пламен Енев

Проф. д-р инж. Илия Гърков е вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“, Канада, и изпълнителен директор на българските дъщерни дружества в Челопеч и Крумовград. Има над 30 г. стаж в добивната индустрия в страната, Австралия и Армения на различни ръководни длъжности в „Дънди Прешъс Металс“. Има значителен принос за превръщането на минните дружества, които ръководи, в еталон за модерен рудодобив на световно ниво. Държи на прилагането на най-добрите практики при управлението на човешки ресурси, като поставя културата на безопасност на преден план. Под негово ръководство през 2019 г. е пуснат в експлоатация първият новоразработен минен обект за последните 40 години в България - „Ада тепе“ в Крумовград.

Какво научихте покрай първото пускане на рудник в България от промените насам, инж. Гърков?

Когато започнахме да движим проекта „Ада тепе“, се оказа, че е имало такива опити в миналото, но много неща са загубени с времето или са неприложими днес. Заради промяна в обществените нагласи, в законодателството и т.н. Но за мен най-поучителна бе огромната промяна в ролята на заинтересованите страни. Тяхната значимост е голяма за всеки един проект в съвременното общество, в което информацията тече бързо. Като прибавим негативните настроения срещу минния бизнес, за нас като основно предизвикателство излезе, че най-важното нещо е изграждането на доверие.

Проектът в Крумовград бе замразен в продължение на 10 години и когато започнахме да анализираме причините за това, поставихме въпроса по обратния начин. Какво направихме ние, за да намалим степента на недоверие? Стигнахме до извода, че прилагаме подходи за други времена, и точно това променихме.

Как успяхте да го направите, за да се стигне до етапа рудникът да заработи?

Признавам, че беше трудно. Първоначално идентифицирахме основните страхове, защото, когато нещо е непознато, то плаши хората. И трябваше да адресираме страховете по такъв начин, че те да ни разберат. 

Една от причините за неуспеха дотогава бе, че говорехме на много високо ниво за технологията, очаквайки хората да разбират от минно дело. Започнахме да се срещаме с всяка една от заинтересованите страни – за три месеца над 100 срещи, на които започнахме внимателно да изслушваме. И след това обединихме страховете в 5 основни сфери. Едната бе, че ще се използва цианидна технология, въпреки че бяхме променили проекта и се отказахме от нея. Другата бе свързана с големината на територията, в която ще работим, и която бяхме намалили три пъти с въвеждане на иновативни технологии, и това бе залегнало в преработения проект. Третата бе за взривните работи, които хората разбираха като от екшън филмите, където се опустошава всичко в облаци прах. Четвъртата, че ще увредим реката, която хората ползват за поливни и питейни нужди. И петата, че няма да наемаме местни хора.

Успяхме за кратко време да обясним новата технология, която не използва цианиди, и как тя се отразява на екологичния отпечатък. Това стана лесно, защото разяснихме нещата на обикновен, човешки език. Трябва да призная, че за това ми помогна фактът, че съм преподавател на първокурсници в Минно-геоложкия университет (МГУ), които нямат понятие от минно дело. Аз се постарах да обуча екипа ни да говори на този разбираем език. След това започнахме да обясняваме за пречиствателната станция, което ни отне най-много време, защото изчаквахме разрешителните дълго. Честно казано, докато не пуснахме пречистената вода с питейни качества, хората не вярваха. 

За наемането на работа успяхме пак с действията си, защото хората преценяват дали това, което казваш, се случва в действителност. Първоначално започнахме с набирането на кадри, които да бъдат подготвени за ръководители. Горе-долу половината от тях са местни, които подбрахме от горните курсове в МГУ и ги взехме на стаж в Челопеч. След това ги прехвърлихме в Крумовград, където с още няколко специалисти те от своя страна започнаха да подготвят кадри за „Ада тепе“. Нашият публичен ангажимент бе за 90% местни хора, към настоящия момент сме на 97,5%. 

Да, не бяха лесни за разрешаване проблеми, но тежките задачи са тези, към които се подхожда отговорно. Това е предизвикателно, но не и невъзможно, защото имаш план и воля да ги разрешиш. Нашата организация търпи негативи по една основна причина – ние сме различни. Заради това е необходимо много повече време хората да ни приемат и да разберат, че това, което казваме, е истина.

И все пак има немалка част от обществото, която мисли, че „изнасяте златото на България“?

Подхода, който ви описах, използваме при всички наши срещи както на местно, така и на регионално и национално ниво. Макар да има много митове, фактите са лесно проверими. 

На първо място, да разясня, че „Дънди“ не добива злато, а концентрати. В момента  произвеждаме три вида концентрат от двете си дружества в България – в Челопеч и в Крумовград, като приходите на двете са сходни. Концентратът от „Ада тепе“ се продава в България на 98%. Тази година в чужбина сме продали само 180 тона, и то след като е задоволено вътрешното търсене. В Челопеч произвеждаме два вида концентрат. Единият е меден, който е забранен за преработка в България и ние нямаме право да го продаваме на наши преработвателни предприятия. Ако се промени нормативната база, има вътрешно търсене от „Аурубис“, което би било много добре за нас, защото едно е да го караш на 12 км, друго на 8000 км – ние покриваме разходите за транспорт. И третият концентрат е пиритен, от който получаваме 10% от приходите в Челопеч. От него ние напълно покриваме нуждите на вътрешния пазар и останалото се изнася. Кое крадем и изнасяме, аз не мога да разбера. Но има и ще има хора, които ще злоупотребяват с подобни фалшиви твърдения.

ЕС се беше откъснал от добивната индустрия, но през последните години сякаш я преоткрива заради нуждите на „Зелената сделка“ и суровинната зависимост от трети страни. Може ли да очакваме ренесанс на минното дело в Европа?

Това го очаквам не само защото минното дело е моето призвание. Да, действително Европа бе оставила на заден план суровинната индустрия. Ще ви дам само един пример. В Австралия от откриването на едно находище до започване на строителните работи минават между 3 и 6 месеца. В България – 17 години. Това, което трябва да си признаем като общество, е, че развитието на човешката цивилизация се дължи на експлоатация на природните ресурси – селско стопанство и минно дело. Другите отрасли също са важни, но те дават добавена стойност. Сред 10-те най-развити държави в света 9 са водещи в минната индустрия.

Европа, ако иска да е водеща сила, трябва да развива минния бизнес. Няма нова технология, която да не използва суровини. Технологичните компании постепенно придобиват права за добив на стратегически материали, за да имат сигурност на доставките. Вижте в човешката история как са кръстени епохите – каменна, бронзова, медна, желязна, след това атомната ера, сега е информационната. Само че тя без редкоземните материали, без златото, платината, иридия, е невъзможна. И вървим към космическата ера. Човечеството защо иска да отиде на Марс, която не е пригодна за живот? Между Марс и Юпитер е астероидният пояс. Един средно голям астероид е в състояние да покрие настоящите нужди на човечеството от ресурси за 200 години. Държава, която не развива минералносуровинната си база, не развива технологии, защото няма да има с какво. Китай, спирайки доставката на редкоземни материали, доказа тази зависимост от ресурси, доставчици и технологии. Казвам технологии, защото едни от най-големите иновации въобще са в минното дело.

Колко важно е за „Дънди“ да внедрява нови технологии?

Когато „Дънди“ купи предприятието в  Челопеч, го придоби с пасивите – 187 млн. лв. задължения. На практика банкрутирал рудник с един недоразработен и замразен проект. В рамките на 10 – 15 години рудник Челопеч стана водещ в иновациите, в стандартите за безопасност и в стандартите за работа, не само у нас. Какво трябваше да направим? На първо място, развитие на хората като човешки капитал. Ако не ги обучим да работят по нови технологии, ще получим повече от същото. 372 компании от целия свят за последните три години преди пандемията са посетили Челопеч, за да видят как работим. Това, което направи ръководството на „Дънди“, бе, че повярва в нас, местните хора, осигури инвестиции и ни даде възможност да тестваме нови неща.

Търсене на новото ли е основна корпоративна ценност на компанията?

Да, но ние го формулираме по малко по-различен начин – въвеждаме смело иновациите. Давам един пример с „Ексин“, иновативна развойна компания от САЩ. Тя бе опитала в няколко добивни предприятия, включително в Америка, да предложи разработване и тестване на автономен дрон под земята, който ползва изкуствен интелект. Ние прегърнахме възможността и това нещо вече работи на 1 км под земята, в 120 км галерии. Нашите работници вече го приеха като част от колектива, дадоха му работен номер и го наричат Дрончо. Тази разработка е вече патентована и се подготвя за масово производство. Канадски и американски компании идваха в България да видят как работи.

Следващият пример е въвеждането на Wi-Fi под земята. При нас под земята е един средно голям град. Нашите оператори работят с последно поколение индустриални таблети. Миньорският труд е коренно различен днес. Идвали са държавни представители от 12 страни от три континента, за да разберат какво да изискват от техните инвеститори. Дигиталното развитие на хората не е просто на думи. Ние не спираме да опитваме. Разработваме няколко иновативни проекта в Челопеч с партньори и доставчици на софтуер и минно оборудване.

Как подбирате кадрите и как ги развивате?

Отличително за минната индустрия е, че няма училище за миньори. Всяко находище е специфично и затова всъщност фирмите или обучават кадри, или ги крадат. Ние сме предприели първия подход. Когато подбираме например оператори, искаме да имат категория „С“, въпреки че не се изисква за конкретната длъжност, защото те имат разбирането за тежка механизация. Да, нашата е по-различна и ние си ги дообучаваме, но те имат базисните познания. Следващото ниво изисквания е да бъдат отворени към новите неща и това в един обикновен разговор проличава. Да бъдат готови да възприемат и прилагат високи стандарти по отношение на безопасността и околната среда. За нас двете са на едно ниво по важност. 
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ