Когато хората виждат и чуват за успехите на бизнеса, нацията се възражда

Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global

Проф. д-р Теодор Седларски е преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, чийто декан е бил от 2015 до 2019 г. Факултетът от години е на първо място в професионално направление „Икономика“ в официалния рейтинг на Министерството на образованието и науката. Член е на Надзорния съвет на „София Тех Парк“. Роден в Бургас, възпитаник на немската гимназия в града и понастоящем партньор на Германо-българската индустриална и търговска камара в града, бакалавър по стопанско управление и магистър по бизнес администрация/организационно развитие в СУ. Специализирал е „Нова институционална икономика“ във Виенския икономически университет, както и „Културна икономика“  (Cultural Economics)  в Университета за икономически, правни и социални науки в Санкт Гален, Швейцария. Ръководител е на Центъра за икономически теории и стопански политики на СУ и съпредседател на Френско-германския център за приложни изследвания по икономика и управление към Университета.  Служебен министър на икономиката от януари до май 2017 г. 

В края на ноември Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отбеляза 30-годишнината от възстановяването си с конференция за справедливия и интелигентен преход. Фокусът беше върху прехода на България към съвременно мислене и икономическо преподаване, но какво е Вашето виждане, проф. Седларски, за развитието на страната, на икономиката от тук нататък? От какво имаме нужда?

На първо място – и това е една от идеите, която последователно се опитвам да подкрепям през годините, е промяната във възприятията ни за състоянието и потенциала на българската икономика. Тези усилия осигуряват ключовата предпоставка за икономически подем на всяка нация – засилване на доверието, дългосрочната перспектива на развитие, предприемаческата смелост и самочувствие.

В пазарната икономика личното и националното богатство се създават от собствената ни инициативност. Свидетели сме например как в новинарските емисии в на практика всички популярни електронни медии продължава да се избягва споменаването на компаниите, които стоят зад големи инвестиционни проекти, нови производства, иновации, стартъпи – все неща, които се случват ежедневно. Популярният дискурс продължава по инерция да се поддържа в рамките на остарелите шаблони, че в пазарното стопанство политиците продължават да са основни действащи лица по отношение на доходите и икономическия подем. Тях чуваме ежедневно да говорят на тези теми и очакваме да вземат решения, засягащи пряко благосъстоянието ни. Само че какви ще бъдат доходите в даден регион на страната и колко ще бъдат наетите, зависи от решението на компаниите и отделните предприемачи да инвестират там. На политиците в най-добрия случай се пада интелигентно да анализират с помощта на икономистите световните и националните тенденции, да търсят възможности да подпомогнат косвено местното развитие и като форма на висш пилотаж, да изградят стимули за формиране на конкурентни предимства в определени отрасли. Но това е спомагателна функция. Бизнесът е този, който обикновено върви няколко крачки напред в предвиждането на бъдещите развития. Затова не бива решенията за избор на стратегически посоки да застрашават съществуващата стопанска активност, а само да я надграждат. Икономиката трябва да бъде извадена пред скоби в политическия дебат. А новините в медиите да са пълни не с мнения на политици за икономиката, а с информация за нови производства, иновации, стартиращи компании, български продукти на световните пазари – все неща, с които България ври и кипи особено в последните години.

Част от същия шаблон ли е говоренето за чуждестранните инвеститори като за нещо чуждо на българската икономика? В определени сектори то продължава и до днес?

Изглежда, да. Сякаш не би трябвало да отчитаме като успех привличането на влиятелна чуждестранна компания да поеме риска да вложи капитали, които не са по възможностите на местни инвеститори, да изгради завод, да включи производството в логистичните си вериги и да гарантира продажби в глобалната пазарна система за продуктите, произведени с български труд. Тези вложения могат да бъдат направени в която и да е страна от света и борбата за привличането им е основна задача пред националните икономики. Веднъж изградени и работещи, заводите носят със себе си подкрепа за средното и висшето професионално образование в региона, мрежа от местни поддоставчици, обслужващи бизнеси, създават видимост на страната и региона и за други инвеститори.

Все още се чуват призиви за директно производство само под български марки и собственост на предприятията – явно не държат сметка за времето, средствата и усилията, необходими за налагането на една нова марка на световния пазар. Нетърпеливи и амбициозни сме, но изпълнението на целите минава през продължителен и сложен процес на учене, възприемане или развиване на нови технологии и продукти, съревнование с всички останали, които предлагат същото. А инвеститорите в българската икономика помагат да съкратим този процес. Компаниите и мениджърите, които идват отвън, прилагат нови за нас управленски практики и организационни структури, трансферират технологични решения и дават възможност да усвоим последните тенденции от страните с водещи пазарни позиции. И дори ако един ден си тръгнат, тук остават хората, които са работили при тях, усвоили са опита и сами могат да развият бизнес. Например аутсорсинг браншът – развитието на тази дейност в България започна основно от подразделения на западни компании, чиито български регионални мениджъри успяха да „откраднат занаята“ и да основат свои компании, в някои случаи с хиляди служители, които продължават да растат и в условията на кризата с Covid-19.

Защо да е проблем за икономическото развитие липсата на „говорители“ за тези успехи, липсата на говорене за тях в масовите медии?

Развитията в световния медиен ландшафт от последните години нагледно показаха „войната на реалности“, различните разкази за събитията. Подобен процес като че ли протича и по отношение на българската икономика. Голяма част от обществото продължава да живее с представата за някакво незавидно състояние на стопанството, подкрепяна от медийните коментари от представители именно на тази част, а тези, които обитават действителността на конкурентните български производства, не виждат смисъл да излизат извън своя „информационен балон“ и да спорят с незапознатите. В крайна сметка те са заети да произвеждат, да реализират печалби и да създават нови възможности.