В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго – церемониално селище с 53 къщи от камъни, без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че когато човек постои в някоя дори само минута-две, започва да вижда в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, да вижда заровени моаи, като видимите от тях са около 395.
Освен моаите друга загадка на острова е така нареченият „Пъп на Света“. Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата загадка са пещерите – те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.
Островът предлага уникален и поразяващ с красотата си пейзаж – вулканични кратери, образувания от застинала лава, блестящи сини води, ниски заоблени хълмове, ферми за отглеждане на едър рогат добитък. Еколозите третират Великденския остров като отделен екорегион с характерни за него рапануйски субтропични широколистни гори.
Жителите на острова живеят в столицата, която е и единственият град на това парче суша сред океана.
Най-голям разцвет островът има през XVI – XVII в., когато местното полинезийско население достига 10 – 15 хиляди души. Те били разделени на два народа – „дългоухи“ и „късоухи“, като доминирали „дългоухите“. Предполага се, че при бунт „късоухите“ избили „дългоухите“ и постепенно популацията се свила, появили се робство и канибализъм.
През 1877 г. цялото население на Рапа Нуи е едва 111 души. До средата на XX в. островът се използва главно за отглеждане на овце от чилийска компания, с което се въвежда и частната собственост, после за 15-ина години се ползва от чилийския флот и от 1966 г. е отворен за колонизация, като жителите му получават чилийско гражданство.
Днес в столицата и на острова изобщо живеят около 8000 души, като малко повече от половината са коренни рапануйци, останалите са чилийци с европейски или метиски корени, има и няколко десетки коренни чилийски индианци. Международното летище „Матавери“ е най-отдалеченото летище в света – на 3759 км от чилийската столица Сантяго, откъдето чилийските авиолинии LATAM извършват редовни полети.
.jpg)
Текстът е публикуван в брой 14/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
