Форсмажор и непреодолима сила: българският бизнес в условията на Covid-19

Предпоставки за позоваване на непреодолима сила

За да се прецени дали непреодолимата сила е приложима за конкретно задължение по договор съгласно българското право, на първо място трябва да се установят следните обстоятелства:

• Изпълнението действително да е станало обективно невъзможно (окончателно или за определен период от време) заради непреодолимата сила. Например, ако по договора страната е следвало да организира провеждането на концерт, в резултат от забраната за провеждане на масови културни мероприятия изпълнението на това задължение ще е невъзможно, докато трае тази извънредна мярка;

• Договорът да е сключен преди настъпването на събитието, което прави изпълнението му невъзможно. По отношение на пандемията от COVID-19, в най-честата хипотеза форсмажор ще настъпи при налагането на определени мерки от държавни органи, които забраняват извършването на дадена дейност, без която страната няма как да изпълни договорните си задължения;

• Длъжникът не трябва да е бил в забава към момента на настъпване на извънредното събитие. Ако срокът за изпълнение на задължението вече е изтекъл преди настъпването на форсмажорното обстоятелство, длъжникът не може да се позове на непреодолима сила.

Следва да се отбележи, че макар и ситуацията с COVID-19 да може бъде определена като форсмажор, съществува законова разпоредба, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, НЕ го освобождава от отговорност.

Поради това длъжниците по парични задължения не биха могли да се позоват на извънредните мерки и да откажат плащане, докато трае извънредното положение, независимо от това, че забраната за извършване на определени дейности неминуемо ще се отрази на паричните потоци, които всеки търговец е прогнозирал при сключване на договорите си.

Необходима е преценка във всеки отделен казус за това кое конкретно събитие е оказало влияние върху възможностите за изпълнение, кога е настъпило то и дали действително е направило изпълнението обективно невъзможно, както и цялостно дали събитието отговаря на дефиницията за форсмажор. Например ако по време на пандемията един завод не може да изпълни задължението си да предостави продукция в определено количество, това би могло да се дължи на мерки, наложени от Министъра на здравеопазването на 13.03.2020 г., но би могло да се дължи и на стачка на работници, които се притесняват за здравето си, считано от 20.03.2020 г. Съответно ще е въпрос на конкретна фактическа преценка дали договор, сключен на 15.03.2020 г., може да бъде обхванат от института на форсмажора, коя е причината за неизпълнението му и кога е настъпила тя.

Освен това законът задължава длъжника да уведоми писмено другата страна в подходящ срок в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Няма конкретно установена дефиниция какво означава подходящ срок, но се препоръчва това да се случи незабавно след установяване на всички приложими факти. Ако не уведомите своя кредитор за възникналата форсмажорна обстановка, може да дължите обезщетение за настъпили вреди, които е могло да бъдат избегнати в случай на своевременно уведомяване. 

Трябва да се отбележи, че в договорите често се включват клаузи за непреодолима сила. Тези клаузи също трябва да се анализират внимателно при преценката дали страната може да се позове на форсмажор в контекста на конкретния договор и влиянието на ситуацията на пандемия върху него. От една страна, възможно е специалните договорни клаузи да дават по-широки възможности за позоваване на непреодолима сила в допълнение на предвиденото в закона. Възможно е обаче тези клаузи да предвиждат и специфични условия, за да може страната да се позове на форсмажор (напр. точно определен срок, в който засегнатата от непреодолимата сила страна следва да уведоми насрещната за настъпилото обстоятелство; доказване на непреодолимата сила с изрично предвидени документи – напр. сертификат, издаден от определена търговска камара и т.н.).