– Ангажирана сте с различни обществени каузи, но като че ли сред тях изпъква особено тази за повече жени в ИТ индустрията, в технологиите…– Да, това е една от моите най-важни каузи. Факт е, че когато има разнообразие на мисъл, на подходи, на емоция, ако щете, компаниите постигат по-добри бизнес резултати. Ангажирана съм с много инициативи, спонсор съм на българската дивизия на глобалната организация Women Who Code, говоря много често по форуми и в страната, и извън страната.
Преди няколко години страшно много ме впечатли една инициатива на Ирландия – I Wish, където ме поканиха като лектор в конференция за млади ученици, на която присъстваха момичета от 10-и и 11-и клас, от всички училища, докарани, за да видят различни добри примери за кариерна реализация именно в СТЕМ (техническите специалности, бел.ред.). Впечатляващо беше как училищата заедно с цялата ИТ индустрия дават възможност на завършващите ученички да разберат, че могат да бъдат много успешни и в инженерни и технически специалности.
Историята на продуктите, създадени от екипите на VMware България, е вдъхновила паното в едно от фоайетата
Това е нещо, което ние също, съвместно държава и бизнес, може да направим. Ще дам пример с моите деца – аз имам две дъщери и от съвсем малки им говоря за възможностите в ИТ индустрията, че жените могат и трябва да имат добри кариери, за да могат да разчитат на себе си. Те го виждат на практика. Направи ми впечатление, че голямата ми дъщеря години наред на въпроса "Ти с какво ще се занимаваш, като пораснеш", отговаряше "Компютърни науки". Не съм сигурна, че като по-малка дори знаеше какво значи това. Но сега, вече на 15 години, казва: Не съм сигурна, че е за мен, мисля, че ще ми приляга нещо пò бизнес, пò маркетинг. И смятам, че това е влиянието на околната среда, на нейните приятели, съученици, цялото общество. Заради това промяната на възприятията какво е добро за реализацията на едно момиче, трябва да стане на много нива.
Кариерата
Финансист по образование, след завършване на УНСС със съпруга си заминават за САЩ. Започва работа в технологичен стартъп в Силициевата долина, но все още не работи като финансист. Един ден в рамките на съвсем случайна среща в офиса главният финансов директор на компанията й споделя някои от предизвикателствата, които има в екипа си.
Диана има куража и й казва: "Аз имам финансово образование и мога да ти помогна". 2 години по-късно вече ръководи съответния отдел, след това работи като финансов директор в два технологични стартъпа. Със съпруга си се връщат в България, където заема позицията финансов директор на българо-швейцарската софтуерна компания Sciant. След 4 години Sciant успяват да привлекат VMware като клиент, а през 2007 г. гигантът закупува цялата компания.
Последователно е управляващ директор на VMware за България, след това и директор бизнес развитие за интергрирани продукти и решения за ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка).– Участвате и в инициативи за завръщането на българи от чужбина обратно в страната…– Да, това е другото нещо, което наскоро припознах като основна кауза, макар че отдавна имам страст в това отношение – да покажем на българите по света, че имат реални възможности за реализация в България. През октомври м.г. направихме голямо събитие в Лондон не само за работещите българи там, но и за студентите. Оказа се, че много от тях нямат ясна представа за ИТ индустрията в България и когато им разказахме за възможностите на целия пазар, за екосистемата, доста се заинтригуваха.
Ще правим такива инициативи и в Холандия, и в Шотландия. Най-важното е, когато студентите завършат и имат оферта от английска или холандска компания, да държат в ръката си и оферта от българска, за да могат да сравнят нещата. Те познават стандарта на живот в България, приятелите и роднините им са тук, и така да вземат решение къде искат да живеят и да се реализират.
– Като говорим за възможности и оферти, има ли разлики – и какви са те, в начина на управление и условията за работа във VMware в сравнение с други технологични компании в България?– Всяка компания е уникална по свой начин. VMware е насочена към служителите си, на тях се гледа като основен актив и тази култура се усеща на всички нива. От друга страна, освен че компанията е успешна като бизнес, което е изключително важно, този успех се споделя с обществото. Има множество начини да помагаме – от една страна, със собствения си труд, като обучаваме ученици или студенти по програмата, която вече споменах. Работихме в един дом за деца без родители, които обучавахме на основни компютърни умения, помагахме им да си напишат сивитата, за да могат да кандидатстват и да се реализират, и много от тях намериха работа. Правили сме и кампании по засаждане на дръвчета, което също е важно, но можем и подпомагаме обществото с това, в което сме най-силни.
Преди няколко години компанията глобално си постави за цел да постигне нулев въглероден отпечатък до 2020 г. Постигнахме го до 2019 г. и в момента имаме още по-агресивни цели. Новата ни сграда в България е една от първите, сертифицирани по BREEAM, имаме програма, по която предоставяме на нашите служители електромобили като споделен начин на превозване, както и велосипеди, и смятаме да я разширяваме и в бъдеще.
Но най-важното е, че продуктите, технологиите, по които работим, помагат да спестяваме и да влияем позитивно върху въглеродния отпечатък. Основният ни софтуер – виртуализацията, дава възможност на един сървър да се разположат множество виртуални и така да се намали използваното физическо оборудване. Разширихме го, за да може да намалим хардуерните носители на целия център за данни, което влияе позитивно и на използваната електроенергия, и на климатизацията. Не знам дали може да пътуваме по-малко със самолети, но със сигурност може да влияем на софтуера в самолетите и на дейта центровете, които ги управляват.
Не трябва да омаловажаваме интересните технологии, по които се работи във VMware, иновациите, които се случват всеки ден. На хората се дава възможност да са иновативни, креативни, да мислят по друг начин и дори да направят грешка – защото няма как да сме креативни без грешки, – да се учат от нея и да продължат напред.
