Да се сърдим и пропищяваме от клоаката – безсмислено и излишно. Клоаката си е клоака, предназначена е да събира човешките боклуци, значи няма как да не смърди, вони и изригва миазми. Няма как също в меандрите ѝ да не се въдят гадини: тлъсти бели червеи, мазно гърчещи се зелени конски мухи, опиянени от нечистотията, огромни сиви плъхове, къпещи се в гьола на покварата. Така че не е за маене, че клоаката гние и лъха на леш и мръсотия. За маене е по-скоро защо се нахождат индивиди, привлечени от тази измет, бъкаща и плацикаща се из бълвоча.
В този смисъл да се приемат декларации и възвания против клоаката – не, не че не бива, ама е все едно в празно село тъпан бие. Няма тя да те чуе, нито ще ти обърне внимание, напротив – ще се удари в гърдите и ще изригне поредни скверности. Трябва тя да не се захранва, тоест да не ѝ се предаваш доброволно: да не я четеш, да не ѝ даваш интервюта, да не пишеш статии за нея. Вярно, това е клоака, събира боклуците на всички, сиреч масова е. Но нека тази масовост не те привлича тебе, политико, тебе, журналисте, тебе, читателю, нека те отблъсква и отвращава! Защото клоаката съществува благодарение на тези, които не се гнусят от нея. Затуй, повтарям, е важно да открием защо все има доброволци, дето не се гнусят от клоаката, а сами я дирят?
Щото нали е ясно, мръсните снимки от някого са предоставени. Значи този някой не се е посвенил да се приближи плътно до клоаката – може би затискащ носа си, за да не го тресне миризмата, а може би не, влязъл е в отношения с нея, захранил я е, тъй да се рече. Но какъвто и да е мотивът – мъст, завист или алчност, всички те са от реда на седемте смъртни гряха (мъстта може да приравним към гнева), като са възприети те от причинителя като приемливи, като съвсем нормални. С други думи, стигнали сме в такава фаза на обществено развитие, в която греховното е норма. Нечистият импулс е норма, нечистото деяние е норма, нечистата сила е норма…
Затова е евтино и пристрастно обяснението, че видиш ли, всичко се дължало на политическите схватки и предстоящите избори. Да ме извинят неговите привърженици, но ситуацията не е толкова проста: от една страна, както вече казах, никой не може да попречи на клоаката да бъде клоака и да действа като такава; от друга, подобно обяснение, макар и с доста по-нисък интензитет, се включва в същия порядък, на хвърлянето на кал. Не иде дума тук за политика, макар че клоаката се оправдава с политиката, търси алибито си в нея; иде реч за етика. Когато безнравствеността е приемлива, когато лъжеш и злобееш и това те въздига, когато не зачиташ приличието, срам когато нямаш – клоаката тържествува. Опитът ѝ да се защити с политиката е хитър маньовър да се скрие зад гърба ѝ: защо на мен се сърдите, нали и политиката ни е клоака?! Аз само правя явно това, което политиците скриват. Затова: колкото по-чиста е политиката, толкова по-далеч е клоаката. Извод, специално изведен за политици, ясен и недвусмислен. Подарявам им го като принцип, който да следват…
Ако не го сторят, клоаката ще ни надмогне, ще се превърне в наш връх. Това е мечтата ѝ, тъй като – добре знаейки какво представлява, тоест зловонно и нечистоплътно същество, клоаката неистово се себемрази. А още по-силно мрази онези, които не са като нея, които странят от нея и я презират. И затова иска да ги превърне в себе си. И да продължи да мрази. Един от червеите на клоаката в уж обяснителните си пледоарии няколко пъти повтаря: "Мразя ви! Мразя ви! Мразя ви!".
Това обаче не е омраза, насочена навън, това е омраза, насочена навътре: мрази клоаката себе си, но проектира своята омраза извън себе си. Значи има начин клоаката да бъде спряна и този начин е да намалим колкото се може повече количеството омраза и в себе си като индивиди, и от себе си като общество. Да изключим омразата като норма и във всекидневното общуване, и в социалните мрежи. А понеже политиката служи на клоаката за алиби, може би най-ефикасното средство, панацеята за лишаване на нечистата клоака от нечистата ѝ сила е да намалим колкото се може нивото на омразата в политическото говорене; да се превърне то в дебат между опоненти, не в ярост между врагове. Иначе клоаката ще глътне и ще се превърне в нашия връх.
Колкото по-малко омраза в думите, толкова по-встрани клоаката от живота ни...
* Точно преди седмица група български медии излязоха с обща декларация (подписана и от сп. "Икономист") заради драстичното нарушение на етичните норми в журналистиката от един жълт сайт. Повод е опитът за дискредитация на кандидат-кмета за София на "Демократична България" чрез публикуване на интимни снимки, опозоряващи личното достойнство на неговата партньорка. Подписалите декларацията печатни и електронни медии, както и отделни журналисти, призовахме политиците да бойкотират този сайт и подобните нему, като не се изявяват там и не ги финансират за предизборни или други кампании. От щабовете на ГЕРБ, БСП, ВМРО, "Воля", както и Мая Манолова и Борис Бонев, заявиха, че няма да сключват рекламни договори със сайта, прегазил етичните норми. Предстои да се види дали политиците от основните парламентарни партии, които досега се изявяваха в тази т.нар. медия, ще прекратят участията си там, както и комуникацията си с нейни представители. 
Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
