Рефинансирай това

Изтеглили сте относително голям потребителски заем – между 7000 и 15 000 лв. например. Обслужвате го безупречно в продължение на няколко години, но изведнъж се оказвате в нужда от още един заем в размер на няколко хиляди лева. Тази ситуация не е задължително притеснителна. Преди да помислите за бърз заем, който предлага най-лесните пари, но се връща най-трудно, може би има едно доста добро решение. 

Рефинансирането на стар заем с размера на сумата, която вeче сте изплатили, е удобен начин да си осигурите ликвидност за някой извънреден разход. Банките ще бъдат повече от щастливи да ви го отпуснат, ако в последната година сте били изряден клиент. От гледна точка на финансовите институции процесът по селектиране на благонадеждните длъжници отдавна е автоматизиран. Затова и не трябва да се изненадвате, ако  получите телефонно обаждане, имейл или хартиено писмо, с което ви предлагат да изтеглите нов заем. 

Какво да се има предвид

Тегленето на новия заем от същата банка най-често става чрез рефинансиране на стария. Това означава, че ще получите нов, по-голям кредит. С него ще покриете стария и ще ви остане сума, близка до тази, която сте искали да изтеглите. Най-често ще е намалена с между 100 и 200 лв. за такса за разглеждане на документите и тук се появяват малките детайли, за които трябва да се внимава при такъв тип операции. 

С новия договор финансовата институция може да предложи по-висока лихва или годишен процент на разходите, или по-неизгодни условия за промяна на лихвата в бъдеще. Ако клиентът е наясно с това и се нуждае от средствата, най-вероятно няма да бъде проблем да преглътне по-строгите условия. Средата днес обаче е такава, че потребителите имат диапазон, в който да диктуват условията. И ако банката вярва, че ще спечели от тях, е много вероятно при отказ на първия вариант на договор тя да предложи втори, с по-изгодни условия.

Причината е, че самите институции са на такъв етап от дейността си, в който трябва да станат доста по-внимателни. Ниските лихвени маржове превръщат печалбата във функция главно от обема на отпуснатите нови кредити, а това означава повече клиенти и по-голям риск. 

След като през миналата година потребителското кредитиране нарасна със 17%, а през тази увеличението е 14% към полугодието, експертите започват да стават предпазливи дали не се надува нов балон и дали всички нови длъжници ще могат да изплатят заемите си. 

Освен Българската народна банка, която вече поиска търговските финансови институции да залагат буфери при ипотечните заеми срещу раздуването на кредитен балон, загриженост изразяват и банкери от частния сектор. „Трябва хората да внимават, трябва да имат едно наум, трябва да се оставят резерви, трябва да се оставят буфери, да преценяват добре и тогава да предприемат стъпки, които да засягат тяхното бъдеще“, коментира кредитния растеж Петър Андронов, председател на банковата асоциация, пред БНТ. 

Конфликтът между необходимостта да се отпускат нови заеми с цел поддържане на печалби и риска новите длъжници да се окажат ненадеждни и един ден банките да загубят от тях, прави старите изрядни длъжници отлична мишена за продажба на нови продукти. Разбира се, има риск дори и най-добрите клиенти по някаква причина да изпаднат в ликвидни затруднения и да спрат да обслужват задълженията си. Затова и правилото, че колкото по-малко дължи един потребител, е по-добре за него, важи с още по-голяма сила, когато се очаква влошаване на икономиката. Но ако все пак ви трябват допълнителни средства, най-евтино ще ги получите от банковия сектор, а институцията, която ви обслужва към момента, се предполага, че ще предложи най-добрите условия. И

Текстът е публикуван в брой 35/2019 г. на списание "Икономист" от 6 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя