Джейсън Барлоу, BBC TopGearСтрес в смисъл на стинт на пистата, в който мислите за оптималната работна температура, да се чувствате комфортно физически в колата и ментално, за да сте готов за операционните системи. Променливите тук са безкрайно много. И днес добавяме още няколко. Големи при това. Както един човек от Микелото, специалист, който подготвя и кара всички състезателни GT коли на Ferrari от 1969 г., който стяга коланите към седалката, която е направена за някого, по-тънък дори от мен. Намираме се в бокса на „Монца“.
Това е сърцето на италианския моторен спорт. Дом на едни от най-романтично намацани с масло хора, качвали се в състезателни коли. Пред мен са едни от най-митичните шикани във Формула 1 като Варианте дел Ретифило, който води в спиращата дъха Курва Гранде, след това идва Лесмо.
Добре, локацията вече е ясна. Ето колата – Ferrari P80/C. Какво? Това е кола с големи предни крила, раздута задница, спартански интериор и достатъчно аеро, за да удържи ракета. Но е също толкова енигматична като човека, който я е поръчал. Чиста форма фантазия с цена някъде 5 млн. паунда.
Колата е базирана на състезателната кола 488 GT3, идва с функции по подразбиране без компромис и сликове Pirelli. Боята се казва Rosso Vero. P80/C може и да не носи SP номенклатурата като най-новия проект на Special Projects, но идва от тази дивизия. А тя се намира на върха на йерархията във Ferrari, направена за топклиентите, които искат собствени коли. Според бившия шеф на Ferrari Амедео Фелиза тези хора „ефективно представляват марката и са повече от колекционери“. Това е елитен клуб. Има направени около 40 коли от създаването на програмата през 2008, от японския ферарист Юничиро Хирамацу със SP1, до SP12 EC BB 512 на Ерик Клептън и миналогодишното SP38 Deborah. Това са много персонални автомобили, но да кажем, някои са по-убедителни от други. Сега е време за P80/C. Не просто най-доброто SP, а едно от най-добрите в историята на Маранело. Собственикът е медиен предприемач от Хонконг – Т. К. Мак, който също е изпълнителен директор на Blackbird Automotive. Той е от новото поколение собственици на Ferrari – млад, щастлив и по-моден от естаблишмънта – нещо, към което Ferrari се стреми, откакто масата започна да се клати в определена посока. „Както много фераристи, бях впечатлен от спортните прототипи от 60-те и 70-те като дете, разказва той. – Това е било време на принципа проба и грешка. Свят без компютърен дизайн, в който инженерите пътуват във въображението си, където се стремят да намерят тези милисекунди, водени от менталност, в която или се научаваш да плуваш, или умираш.“
Екипът на Т. К. снима филм за колата и прави нещо като световен тур. Можете да видите колата на Фестивала на скоростта в Гудууд. Но сега сме в Монца. Няколко пилоти са карали колата в процеса на развитие. Маурицио Медани е тук днес. Общо досега са я карали трима човека, без да броя собственика. И е мой ред. Слагам детски ръкавици.
488 GT3 е по-маломощен от пътната версия, има около 600 к.с. заради баланса на силите според правилата. А това влудява хората в Маранело и изглежда ретро. Но така се изравняват колите на решетката. Ferrari има закупени стотици от тези коли, които участват по шампионатите в света. Двигателят е 3,9-литров туин-турбо V8 с модифицирани и олекотени вътрешни части, също инконелен ауспух. Състезателната версия има 0,7 бара налягане, така че има доста потенциал. Днешното ни излизане на пистата има политически характер. P80/C използва по-агресивна двигателна карта и трябва да разберем колко точно агресивна. Говори се за 800 к.с., а на симулатора явно колата прави умопомрачителни обиколки на Фиорано. А в моята глава е само – единична бройка, сликове, скоростна писта, няма какво да доказвам, трябва да върна колата цяла.
Стартира се от странно малък бутон, оборотите се стабилизират на изненадващо високо ниво. Дигиталният дисплей пред мен показва важни данни с хиперактивна интензивност. Централната конзола е парче карбон, което няма нищо общо с пътната кола. Но има големи отвори за вентилация. Както и воланът, няма тези бутони, но е чудесен за държане. Състезателна кола. Освен другите неща има данни за режима на горивото и двигателната карта, също суич за тракшън контрола отляво и дясно. Трансмисията е амбициозна 6-степенна от Xtrac. Включвам първа и отпускам тежкия съединител. Тръгва с лекота. Колата мигновено събира мускули, сякаш Брус Банер се е ядосал, но също така е с невероятно добри обноски. Имаме да правим снимки, така че карам зад колата с Ричард Пардън и използвам времето да опозная пистата и автомобила. Боже, Монца е мегаписта. Не е технична, няма банзай елементите на Спа или Сузука, но възнаграждава много. Как успяват да минат през този първи шикан, или да изпреварят в средата на Лесмо? Съчетание на физика с много увереност, предполагам. Наполовина на първата обиколка и вече нямам търпение. Включвам втора. Честно казано, не пори хоризонта като LaFerrari, не е хиперкола, а състезателна. Чувства се жива по начин, по който нито една за обикновен път не може. Дори пистарките. Има звук на тракане и свистене. Всичко е автентично. Искам да си запазя работата и да продължа разговорите с Т. К. по WhatsApp, затова оставам далеч от садистичните високи бордюри на Монца. Търся аеропритискане и механично сцепление. Но това няма значение, защото съм в единична бройка луда състезателна кола на Ferrari. Без да имат рестрикциите на правилата, екипът зад P80/C има огромна свобода за действие. Колесната база е увеличена с 50 мм от 488, а масата е само 1260 кг. И също с 5% по-ефективна като аеродинамика, въпреки че задният дифузьор е от GT3, но предният сплитер и крилата са уникални. Замислете се колко е специална тази кола, за да има собствен проект за аеродинамика на Ferrari. Въпреки че дизайнът е дело на Чентро Стиле, Т. К. се намесва в процеса. „Седнах заедно с Флавио и екипа му, за да уточним идеите на колата. За мен е важно, че разбра защо искам да направя тази кола. Не за гордост или шанс да мога да им кажа какво да правят, а затова, че имаме възможност да сътворим нещо, с което да се гордеем в следващите години.“
Дадената им свобода е невероятна. „Ferrari ни дадоха огромна свобода, искаха да са сигурни, че двете страни са съгласни с визията за колата. Затова знаех, че са много ентусиазирани да я направим. Отне ни 4 години – от скицата до металната форма. Това показва колко много работа е свършена. Работихме с Флавио, дизайнерския екип и инженерите повече, отколкото всеки един друг преди нас. Искахме да сме сигурни в перфектността на всичко, преди да я покажем на света.“
Отначало идеята не е за база да се ползва 488 GT3. „В един момент се обмисляше 458 GT2, но избрахме 488 GT3, за да сме сигурни, че имаме най-модерното възможно шаси. А това позволи на дизайнерите да ползват най-новите технологии и да преминат границите.“
Естествено това има определени предизвикателства. „Разбира се, някои неща бяха много трудни за постигане заради аеродинамиката, ефективността или пропорциите, но каквато и база да бяхме избрали, щяхме да вземем максимума от механиката и аерото.“
Всичко обаче проработва. Т. К. има няколко коли Ferrari и е колекционер, но с опита в SP скача още по-нагоре. Той е първият, който прави единична бройка Ferrari, базирано на състезателна кола, а това създава много възможности. Само гледайте.
Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Още интересни теми на topgear.bg 
