Джени Осман* „Какви вкусове сладолед имате за десерт?“ – „Лешник. Или ягода и… хм. Забравих! Момент само да проверя.“ Дотук нищо необичайно. Няма сервитьор, който да не забравя по някоя подробност от менюто. Всъщност нямаме никакви забележки към обслужването. Нищо не липсва, нищо не е разсипано... никак не е зле за място, което определя себе си като „Ресторантът, в който се греши“.
Този ресторант е необичаен. Ръководи го шеф-готвачът, носител на звезди Michelin Джош Егълтън, а останалите 14 души готвачи и обслужващ персонал са само доброволци, които живеят с деменция. Идеята за поп-ъп ресторанта е на CPL Productions, които са в процес на заснемане на документална поредица за британския телевизионен канал Channel 4, която изследва как работата може да помогне на хората с деменция. Популярни личности като звездата от сериала „Имението Даунтън“ Хю Боневил вече са минали оттук за едно щедро хапване.
Аз успях да обядвам порция гъби с девесил, последвана от телешки бузи с хлебни трохи, и накрая завърших с въпросния сладолед. Ако не знаех предварително за ресторанта и не обръщах внимание на телевизионната камера, която надничаше зад една завеса, навярно нямаше да забележа нищо странно. Доброволците със сигурност се справяха с предизвикателството. Макар и плаването им в открити води да не е било винаги гладко.
„Имаше известен стрес, защото имах добри и лоши дни – казва ми Джой. – През лошите не мога да разсъждавам ясно, мисълта ми блуждае и всичко, което правя, ми отнема 10 пъти повече време. Почти невъзможно ми е да планувам каквото и да било. През останалите се справям безпроблемно и се наслаждавам на всеки момент. Днес ми е хубав ден.“
Статистиката сочи, че около 850 000 души във Великобритания живеят с деменция, като се очаква тази цифра да нарасне до два милиона през 2050 г. Повечето от нас познават или са познавали някого, който страда от деменция. Болестта включва симптоми, характерни за хора, страдащи от някаква форма на мозъчно нарушение. Тези симптоми могат да включват загуба на паметта, честа смяна на настроенията и промени в поведението, както и трудности в мисленето, разрешаването на проблеми и езиковото изразяване.
Най-честата причина за появата на деменция е болестта на Алцхаймер (виж в карето), с която Джой е била диагностицирана. Заради заболяването ѝ се е наложило да напусне работа като болногледач. „Тъй като вече се бях грижила за хора с деменция, знаех точно какво ме очаква“ – казва тя.
Джой не е единствената, изгубила работата си заради поставената ѝ диагноза. От диагностицираните с деменция 40 000 души във Великобритания под 65-годишна възраст само 18 процента са продължили да работят. До 2020 г. една трета от работната ръка в Обединеното кралство ще бъде на над 50-годишна възраст и много от тези хора ще развият деменция. Няма ли начин, вместо да изгубят работата си, те да бъдат интегрирани на работното място?
Една от целите на поредицата на Channel 4 е да насърчи работодателите да наемат хора с деменция или да задържат настоящите си служители, които са получили тази диагноза. „Много от доброволците признават, че се чувстват изключени от социалната система, все едно са ги изхвърлили на бунището – казва Луис Бартман, продуцент на предаването. – След като им е била поставена диагнозата, много от тях са изгубили работата си, способността да карат кола, независимостта си, своята идентичност, а в някои случаи дори приятелите и семейството си. Ресторантът осмисли в известна степен ежедневието на доброволците.“
За улеснение на доброволците в ресторанта са били направени някои малки подобрения, като например това да се сложат обозначителни етикети на кафе машината и на шкафа с приборите. За да намират по-добре вещите си в стаята за персонала, върху шкафчето на всеки един от доброволците е била поставена негова снимка. Освен това всеки е получил по една тетрадка, за да си записва в нея рецепти или какво трябва да има на една маса, както и по една „книжка с подсказки“, която да им помага да си припомнят различни неща, като имената на колегите си например.
„Доброволците споделят, че се чувстват по-уверени – казва Бартман. – При някои това си проличава по гладкия им говор, докато други са просто очевидно по-щастливи.“ „Мисля, че е важно хората да разберат, че има дни, в които просто не можем да правим някои работи – казва Джой и бърза да похвали телевизионния екип за подкрепата, която са им оказали. – Винаги има към кого да се обърнем. Един ден просто се сринах и за секунди някой вече беше при мен. В хотела денонощно има човек, който се грижи за нас. Визията на екипа е просто уникална.“
Обществото за борба с болестта на Алцхаймер е публикувало наръчник за работодатели със съвети как да интегрират служителите с деменция. Някои от включените предложения са например да се направят по-ясни обозначителни табели и да се подобри акустиката на помещенията, както и други, по-малко осезаеми промени, като това компаниите сами да правят проучвания колко от служителите живеят със заболяването.
Както „Ресторантът, в който се греши“ доказва, работата и това да се чувстват полезни може много да помогне на хората с деменция. Изследвания сочат и че заниманието с нещо творческо, независимо дали това е музика, или рисуване, също помага. И
Болестта на АлцхаймерБолестта на Алцхаймер е свързана с натрупването на протеини в мозъка, които образуват плътни структури, наречени „плаки“. Това води до нарушения в комуникацията между нервните клетки и в крайна сметка до тяхното унищожение. Болестта причинява и липсата на някои от основните химически сигнални вещества на мозъка (невротрансмитери), което допълнително нарушава комуникацията между нервните клетки.
Често първите симптоми на Алцхаймер се изразяват в проблеми с краткосрочната памет, но с напредването на болестта тези симптоми се влошават и се задълбочават. При някои хора се наблюдава затруднен говор, проблеми с логическите връзки и концентрацията, липса на пространствена ориентация и на емоционална осъзнатост.
„Проблемите с мозъка могат да започнат 20 години преди появата на самите симптоми – казва д-р Шели Алън-Брит от Университета на Бристол, чиято работа е свързана с изследване на механизмите на болестта на Алцхаймер на молекулярно ниво. – Много трудно е да се постави диагноза, преди да са се появили симптомите. Опитваме се да измислим начин да проследим още в зародиш измененията, които настъпват в мозъка – чрез мозъчни скенери и биохимични маркери в кръвта и церебрално-гръбначната течност.“
Няма лечение за Алцхаймер, но има медикаменти и много други средства, които помагат на засегнатите от заболяването.
* Джени Осман е автор на научни статии и радиоводещ на предаването на BBC 4 Costing the Earth („Каквоѝ струва на Земята“)
Текстът е публикуван в брой 33/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
