По-високи данъци върху месото

Красимир Чешмеджиев
С мотив за хуманност към животните на германците може да им се наложи да променят хранителните си навици. Идеи за драстичен скок на ДДС върху месото целят възпиране на високата му консумация. Във Великобритания също отдавна обмислят "данък месо", но като инструмент в борбата с глобалното затопляне. Дания и Унгария правят опити с подобни ограничения в името на човешкото здраве.

От 7 на 19% в Германия
Началото на август донесе "горещи" предложения в Бундестага, които разпалиха страстите в обществото. Политици от Германската социалдемократическа партия и от редиците на Зелените предложиха увеличение на данък добавена стойност за месото от 19%. Сега ДДС за основните храни е 7%, 19% е за всички останали стоки извън храните.
Средностатистическият германец консумира два пъти повече месо на година от средностатистическия жител на планетата. Първоизточник на идеята за по-висок ДДС са защитниците на животните. "Хуманното отглеждане е невъзможно! Сегашните ниски цени карат фермерите да държат повече животни в още по-тесни пространства, за да произведат повече месо, което да продават" - заяви пред Euronews Томас Шрьодер, председател на Асоциацията за защита на животните в Германия. По думите му дори рогата на едрия добитък биват отрязвани, за да се вместят по-голям брой животни в ограниченото пространство за отглеждане. Предложението на Шрьодер е коренно различно от това на политиците – вместо вдигане на ДДС въвеждане на "малка такса". Набраните средства от нея ще отиват от потребителя към фермерите за подобряване стандарта на отглеждане на животните. Председателят на асоциацията е убеден, че скок на ДДС просто ще вкара повече приходи в хазната, без да ги пренасочва към правилното място.

Социалдемократите и Зелените обаче държат именно на мярката по-висок ДДС. Опасенията на други политици, както и на неправителствени организации, че допълнителните пари няма да отидат по предназначение, се потвърдиха и от финансовото министерство, което сподели, че не разполага с механизъм, който да отделя данъците върху месото от тези за другите продукти. Според председателя на германската асоциация за органични (био) храни Феликс цу Льовенщайн висок данък ще постигне точно обратния ефект.

Потребителите ще се обърнат към по-евтини месни продукти с ниско качество, за да избегнат по-високата цена на продукта, който доскоро са купували. Той предлага друг подход – вместо месото да става по-скъпо, биомесото, добито след отглеждане на животни по начин, щадящ околната среда, да стане по-достъпно. Льовенщайн предлага храни и продукти, които са произведени по устойчив за природата начин, да се облагат с по-нисък ДДС. Мотивите му са, че в органичното животновъдство хуманността към животните вече е факт. Не се използват антибиотици и фуражи с пестициди, а се набляга на пасищно отглеждане.

Обединените усилия на Германската социалдемократическа партия и Зелените обаче са недостатъчни за постигане на мнозинство в Бундестага за промяна на ДДС. Парламентарните дебати наесен все пак може да спечелят нужната подкрепа за накланянето на везните. Въпреки въпросителните около идеята някои политици са съгласни, че трябва да бъдат взети мерки по този въпрос. Земеделският министър на Германия Юлия Кльокнер е съгласна, че потребителите трябва да поемат част от нужните разходи за осигуряване на достойна среда за добитъка.

Акциз за месото във Великобритания?
Връзката на консумацията на месо и различни болести (дори рак) е отдавна доказана. Изследователи от Оксфордския университет прогнозират, че 2,4 милиона смъртни случая ще бъдат причинени от консумацията на месо до 2020 г. Загубите, свързани със здравеопазването, ще възлизат на 285 млрд. долара. Хуманното отношение към животните и здравните ползи от умерената консумация на месо не са единствените аргументи за неговото ограничаване. В Англия вече са провеждани разговори за въвеждане на акцизен данък върху месото, но за разлика от Германия, тук подбудите са свързани с климатичните промени.

Оказа се, че хората на Острова не са далеч от истината. Скорошно изследване на ООН разкрива, че животновъдството е виновно за 14,5% от парниковите газове. Този сектор има по-голям принос към глобалното затопляне от замърсяването от всички видове транспорт, взети заедно. Голяма част от храната, нужна за прехрана на животните, се отглежда върху обезлесени за тази цел райони. Прибавим ли пакетирането и транспортната дейност, парниковите газове, свързани с хранителната индустрия, вече възлизат на 37% от общите емисии.

Великобритания си е поставила амбициозната задача до 2050 г. парниковите емисии да бъдат сведени до нула. 50% от животновъдството на Острова се състои от производството на агнешко и говеждо месо. А тези два подотрасъла произвеждат десет пъти повече вредни газове от отглеждането на всеки друг вид добитък. Комитетът на климатичните промени на Обединеното кралство твърди, че 20-процентово намаление в консумацията на млечни продукти, говеждо и агнешко ще направи постижими амбициозните цели за 2050-а.

Както повечето развити страни, така и във Великобритания консумацията на месо е висока. Оксфордски изследователи, цитирани от Би Би Си, твърдят, че "данък месо" може да спаси живота на 6000 души годишно от негативните последствия за здравето от свръхконсумацията. Всичко това ще спести на здравеопазването 700 милиона паунда.

Част от хипермаркетите във Великобритания вече са въвели и друг метод в полза на здравето на потребителите. Става въпрос за т.нар. "светофарен етикет", който е доброволна инициатива на част от големи вериги хипермакети. Чрез трите цвята – зелен, жълт и червен, на опаковката на храните се обозначава количеството сол, мазнини и др. Продукт с предимно зелен цвят на етикета е по-здравословен за потребителя. Светещите в червено етикети обаче предупреждават за доста калорични храни.

"Мазен данък" в Дания и Унгария
През 2011 г. Дания първа въведе "мазен данък". От краве маслото през каймата до чипса поскъпват всички храни с повече от 2,3-процентово съдържание на наситени мазнини. Целта на този данък е да намали консумацията на вредни за здравето продукти. Само година по-късно обаче новото правителство отменя данъка. Но дори за този кратък период проучване отчете, че датчаните действително са започнали да купуват по-здравословни продукти, регистрирано е и намаление на смъртните случаи, причинени от мазнините.

От 2011 г. процъфтява "данък чипс" в Унгария. Облагането обхваща и напитки с по-високо кофеиново съдържание. Световната здравна организация констатира намалена консумация на вредни храни в Унгария. Освен на по-високата цена това може да се дължи и на образователните кампании, които запознават гражданите с рисковете от нездравословното хранене. "Дребен детайл" е, че по неясни причини от налога са освободени фаст фуудс ресторантите, повечето от които са огромни световни вериги.

Плахи опити в България
При втория мандат на Бойко Борисов тогавашният зам.-министър на здравеопазването д-р Адам Персенски лансира въвеждането на "мазен данък" в България. Персенски предложи налогът да е до 10% от цената на "вредните храни" и да се начислява под формата на акциз. Под "вредни" се имаха предвид храните със завишено съдържание на сол, захар и мазнини. След бурен отпор от бизнеса обаче идеята отпадна.

Загриженост за животните, адекватни мерки срещу климата, смислени инструменти за консумация на по-здравословни храни? Или най-обикновено сурвакане на потребителите и допълнително пълнене на хазната? Истината ще излезе от дебатите и от резултатите на вече опиталите мерките с по-високо облагане на месото.

Текстът е публикуван в брой 33/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.