Крафт бира за айляци

Георги Христов произвежда пивото си в Серес и го продава във Франция, Великобритания, Холандия и у нас

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 19 August 2019 10:48 >
Крафт бира  за айляци

Богата на аромати и плодови нотки крафт бира за айляци. Айляк е любима турска дума в Пловдив, означаваща безделник, човек, който е свободен от работа и ангажименти и просто си разпуска. Това е и бизнес нишата на предприемача Георги Христов, който произвежда пивото под марката „Айляк“ на ишлеме в Серес, Гърция, а хмела за него доставя предимно от САЩ. Благодарение на мобилните приложения, чрез които потребителите оценяват бирата в класации, продуктът му бързо бива забелязан и вече се радва на традиционни доставки във Франция, Великобритания, Холандия, а най-големият му пазар е у нас. В момента Георги гледа към Полша с надеждата да намери по-голяма пивоварна за своето производство.
ИНИЦИАТИВА: Предприемачът Георги Христов произвежда крафт бира „Айляк“, която продава у нас и в редица страни от ЕС

Домашна бира с етикет от принтера
Преди да се гмурне надълбоко в бизнеса и продажбите на качествена крафт бира, Георги започва да прави домашна вкъщи заедно с приятелката си Пламена. Това се случва след завършване на бакалавърска степен по икономика във Франция и на магистратурата по стратегическо управление в Стопанския факултет на Софийския университет. По това време той работи в данъчния отдел на международната одиторска компания Ernst and Young, а след това като финансов анализатор в компания за клинични проучвания. „Тази бира беше само за приятели, тяхното мнение беше много важно за нас, защото ни подсказваше въобще дали трябва да продължаваме“, разказва Георги.

Първите опити са през 2014 с истински продукти – зърно, мая, малц, а не с готови заготовки. „Проблемът на заготовките е, че не може да контролираш самия процес. Например, когато вариш бирата от истински продукти може да използваш различни температури, докато при заготовките трябва да спазваш фиксирани инструкции“, уточнява пивоварят.

Домашната бира стига до приятелите с етикети, отпечатани от принтера в офиса. С течение на времето хобито започва да се пренася на професионално ниво, като помощник са многобройните клипове по пивоварско майсторство в YouTube. Започва да чете и учебници по темата, предимно от чужди автори.
Изборът му се оказва повече от правилен, защото скоро след това получава като подарък от майка си учебник по пивоварство от Пловдивския университет за хранителни технологии и установява сериозни разлики между написаното в него и в чуждата литература, в ущърб на българското помагало.

Собствен бизнес след Експо в Милано
Докато учи във Франция, Георги е сигурен, че ще се развива като предприемач. Прибирайки се в България, още докато работи за Ernst & Young се заглежда в един от докладите на компанията, в който пише, че крафт пивоварите в САЩ няма как да фалират. „Това явно ми е останало в главата, а и щом започваш бизнес, хубаво е някой да ти каже, че точно този сегмент трудно фалира“, шегува се той. Тъкмо докладът е бил сериозен стимул при избора на бизнес посока. Следващата крачка е да направи бира с „естествена газировка“. Нагледно обяснява понятието с маята в бирата, която започва „да се храни“ и да произвежда диоксид: „Когато се затвори капачката, няма къде да избяга въглеродният диоксид и той се абсорбира от самата напитка. Така се получава естествената газировка. Важното е обаче да се съхранява правилно и на студено, иначе бутилката ще изгърми“.

Стартът му в крафт бизнеса идва след участие в световното изложение в Милано – Експо 2015. Месец преди това окончателно напуска работа и започва да се занимава само с бира.
ПРОМЯНА: Бирата се произвежда на ишлеме в пивоварна в Серес, а Христов обмисля скоро да премести производството в такава с по-голям капацитет в Полша

Премиерата на бирата му в България е в началото на декември 2015 г. От самото начало до днес предприемачът произвежда бирата на ишлеме в пивоварна в Серес, Северна Гърция. Просто там, недалеч от нашата граница, пивоварните машини са по-добри от българските, а и могат да му изварят средни партиди от 2000 литра, каквито българските крафт пивоварни въобще не предлагат. У нас не могат да предложат високо качество за такъв малък обем. А доброто качество на машините в южната ни съседка се дължи на това, че страната е защитила субсидирането им със средства от еврофондовете.

Хмела за бирата Георги осигурява от цял свят. „Хмеловете в Европа са по-специализирани за леки бири, лагер пилзнери, т.е. не са толкова натрапчиви като аромати. Ние винаги сме търсили хмел с повече аромати, защото крафт бирите са по-ароматни”, уточнява той. Хмеловете от САЩ са далеч по-плодови, по-ароматни, със запазени масла. В една от крафт бирите си Георги ползва много популярния американски хмел citra. Поръчва хмел през дистрибуторите на самата пивоварна в Серес. От там бирата се внася на склад в България. „Пробвахме, проверихме хмеловете, които се отглеждат в района на Велинград, но никой от колегите не е особено доволен от качеството. Отглежданият у нас сорт „Перла“ е със сериозни отклонения по отношение на качеството спрямо много по-добрите американските аналози. Да не говорим, че понякога американският хмел идва и по-евтино от нашия заради по-голямото му производство и по-ниската себестойност“, казва още Георги. На въпроса има ли въобще българска съставка в бирата му, отговаря бързо – български дух.

За старта на предприемаческата си инициатива Георги влага 10 000 лв., от които 4000 са заеми от приятели, а останалите лични средства. Сега обмисля заем от банка за оборотни средства: „До два месеца ще се пробваме следващите варки (партиди) да ги направим в по-голяма пивоварна. Вероятно в Централна Европа, като целта ни е да си вдигнем капацитета. Оглеждаме пивоварните на Полша“.

За Георги думата „айляк“ е символ на емоция и свобода. Признава, че има близка приятелка от Пловдив от студентските си години, от която е научил думата и тя е останала в главата му. На етикетите на бирата има шевица, на която са момче и момиче около дървото на живота. „Не случайно избрахме този фолклорен мотив. Идеята ни бе още на Експо 2015-а да представим качествено България“, казва Георги.

Върху бутилките ще видите и надписа „крио“, който подсказва, че хмелът е криогенно замразен. Т.е. всичките ценни масла и аромати в прашеца са вътре. Като се замрази, прашецът се изтръсква и цялата листна маса, която може да придаде тревист вкус на бирата, се изхвърля. Така в питието остава само най-ценното. Освен това в крафт бирата на Георги след ферментация отново се слага хмел с цел повече аромат.

App-ове дирижират продажбите
Пазарът на крафт бири в България е под 1%, и то при положение че вече има и сериозни инвеститори, които са част от екипа на пивоварна Гларус, добавя още предприемачът. През миналата година Георги е продал 300 хектолитра крафт бира, което се равнява на 100 000 бутилки, всяка от 330 мл. Бирата му се предлага в над 60 магазина в България, както и във веригите „Фантастико“ и „Лидл“ и „Метро“. Миналата година е реализирал голяма поръчка за Великобритания. Оказва се, че там дистрибуторите всеки месец доставят бира до къщите на хората, които са се записали. Целта им е да представят нещо ново и непознато от европейския и световния пазар. Пакетът е от 8 бири със снакс и списание и се продава за 24 паунда. „Изпратих на Острова бира с етикет на кирилица“, казва още Георги.

Най-добрият маркетинг инструмент за популяризиране на бирата се оказват специализираните сайтове и app-ове в смартфоните за оценка на пивото, която се дава от потребители от целия свят. Най-известните са www.ratebeer.com и untappd. Именно чрез тях бирата на Георги трупа точки и вече се продава и във Франция, Англия, Германия и Холандия. В момента предприемачът предстои да реализира съвместен проект с Биологическия факултет на Софийския университет, чиято цел е да се изследва дали бири и пробиотици могат да бъдат заедно. „Идеята е да добавим щипка здравословност в бирата“, казва Георги, който не иска да издава повече. Накрая, като финансист и счетоводител, се обръща към всички млади българи, които са поели към собствен бизнес, първо винаги да си правят сметката и да търсят най-удобното и най-полезното за тях, което няма да ги вкара в неудобно положение и излишни разходи.


Текстът е публикуван в брой 32/2019 г. на списание "Икономист" 16 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ