Том Форд, BBC TopGearАко колите можеха да си правят интернет срещи, Ferrari 812 Superfast и Aston Martin DBS Superleggera биха се засекли. Идват от сходен аристократичен род, имат подобен поглед към живота и дори еднакви хобита – хобита, които гравитират около това да са шумни, да карат хората да се обръщат и толкова бързо ускоряващи, че могат да редактират дистанция само с едно мигане. Двете струват повече от това, което нормалните хора могат да си позволят за нещо, в което не могат да живеят. Ако не ви харесват метафорите, двигателят на двете коли е максимално зад предната ос, V12. Това са гранд турери с две врати, които тежат между 1600 и 1700 кг. Максималната им скорост е 340 км/ч, двете успяват да се справят със 160 км/ч за по-малко време от това, което е необходимо на хотхеч да стигне 100 км/ч.
Значи са еднакви тогава? Никак даже. Това обаче е история за съдържанието, а не времена на обиколка, така че нека обясня. Aston е, общо взето, развитие на DB11 V12, разполага с туин-турбо 5,2-литров V12 със 725 к.с. и 899 Нм. Superleggera загатва за щедрото използване на карбон, който е олекотил всичко със 72 кг спрямо сходния V12 DB11, също така има по-силна 8-степенна ZF автоматична кутия, която да се справи с повишената мощност и въртящ момент. А предавателните й числа са по-къси. Окачването е снижено с 5 мм, адаптивният Skyhook е минал през настройка, както и някои области в каросерията, които карат минувачите да спират. На практика ги кара да останат без думи, а това, което само остава в речника им – са меки псувни. Също така е голямо, широко и ниско, месесто.
В червения ъгъл на ринга е Ferrari 812 Superfast, също толкова наточена версия на предходното F12, с няколко въздушни отвора и аероелемента, атмосферен V12 с 800 к.с. при 8500 об./мин. Червената зона е на 8900 об./мин. Което означава, че там, където тягата на турбините на Aston приключва с играта си и търси нова предавка, Ferrari-то тепърва започва. Има кутия, която чупи врата – 7-степенна F1 с двоен съединител, която разполага с по-малко тяга от Aston (717 Нм), но цяло богатство от електронни помощи, които да ви помагат да си контролирате. Има доста силна прилика с лимитираната серия на F12tdf по начина, по който се усеща леко, бързо и нервно, а с Aston си прилича по това, че хората са много радостни от факта, че съществува. Макар цената му да скача на север от 350 000 паунда, което е с 80 000 повече от Aston-а с този цвят Diavolo Red.
Първо карам DBS, който ми изглежда по-привлекателен за няколко часово пътуване към Уелс. Хората харесват Aston Martin. Купуват коли заради бранда, стила, вибрацията. Геометричната паяжина на тези седалки придава нов привкус на интериора, който иначе е доминиран от неособено вдъхновяващо арматурно табло. Но няма нищо объркано с нивата на комфорт, дори при тази мощност. Кутията преминава през предавките без гняв, возията е уверена, но много далечна от твърдостта на спортните коли. Ако искате да отмятате дистанция, DBS е повече от способен. Преди да и подадете обаче пълна газ, внимателно я разучете. Трета и четвърта предавка са образователни. Това е кола, която се усеща тежка, но масата и мудността изчезват в момента, в който си поиграете с режимите. Двигателят е толкова способен, че може да правите изпреварвания много по-сигурно от досега, спирачките са силни и постоянни, никога не се притеснявате за това, че сте с голяма кола на малък път.
Ferrari-то е друга порода гранд турер и да съм честен, трябва да се потрудите повече от Aston. От гумите има повече ръмжене, повече шум като цяло, воланът е точен, нервен и по-малко адаптиран за отмятане на дистанция. Кутията е невероятна, но й лисва мазната работа като Aston в града. Подскача повече и има рязкост, определено не е най-релаксиращото нещо. Никога не забравяте, че иска да е по-бърза.
Определено Aston има повече дуализъм в характера си. Огромна дистанция между гняв и спокойствие. Но не казвам, че не може да използвате Ferrari-то за GT или Aston за пистова кола. Просто там, където седи Aston е висшият ешелон на безумно бързи гран туризмо коли. А Ferrari се усеща като състезателна кола, екипирана с достатъчно луксозни неща да върши същата работа. На пътя Ferrari-то ви изостря там, където Aston ще ви успокоява. Ето един пример – двете коли имат достатъчно мощност и въртящ момент да преодолеят електронните системи за сигурност, когато вали. Това е едновременно смешно и страшно. Aston ще направи всичко, за да спре поднасянето, когато гумите започнат да приплъзват. А Ferrari на режим Sport (един клик от Wet) ще докосне бялата линия на четвърта и ще настъпи. Мога само да кажа, че е добре да имате бързо и прецизно управление, защото иначе бихте се забили в някоя стена.
Има момент, в който напълно може да се забравите. Колите ускоряват толкова бързо, че за секунди може да се озовете в много тесен път в Уелс, пълен с овце. Добавете дъжд и локви, с което рискът от сериозен инцидент значително нараства. А това означава, че трябва да се насочим към пистата, където няма ограничения на скоростта. Или живи същества по пътя. Интересно е, че на пистата „Ландоу“, която е малка, Aston Martin отново впечатлява. На всички релевантни режими с пълен звук и изострено окачване. Спирачките са невероятни, двигателят не изпитва трудности. Очевидно има презавиване, но когато се случи, го усещате контролируемо и само в началото. Има емоция. Много от нея. Отдавна не е имало толкова способен Aston, чувства се велик. Компромисите за комфорт на обикновения път тук си личат повече. Предавателната кутия, толкова полезна в града, няма сваляне на предавките, каквото искате. Чакате кутията да свали предавка, когато сте в тесен завой. Двигателят е забавен на ниски обороти, но имате чувство, че изостава някъде. Да, това са недостатъци, но за мен добри – DBS не е пистово животно, повече ще бъде използван за GT.
А когато Ferrari стъпва на пистата, забравяте всичко. Като звука от гумите, нервното управление и цената. Дори собственото си име, къде живеете, всичко. Това не е кола, а бомба с алуминиеви джанти. В свят, пълен с празни обещания, мисля, че Ferrari с този атмосферен мотор е направо епично. Звукът от оборотите е като супербайк мотор, свалянето на предавките е като в болид от Формула 1. Оставя черни следи навсякъде, не само при приплъзване, но това вероятно има нещо общо с опционните гуми, които са за писта. Но не става въпрос само за тях. А комбинация на гениален атмосферен мотор и автоматично оръжие, сложени в кола, която е толкова фокусирана, че трябва да пренастроите мозъка си, за да не изостава от тялото.
От самото начало информацията пристига с огромно задоволство. Все едно влизате от тиха градина в шумно парти. 800 коня скачат върху задните гуми. А в бавните завои? Подадох само малко повече газ и веднага видях грешната страна на пътя. Бърз завой? 812 ме кара да се потя и да се справям с презавиването. Ако наистина искате да карате 812 Superfast бързо без тракшън контрол, по-добре вземете преди това силни успокоителни. И няколко кафета. И частична лоботомия. На пътя не може да извадите всичко от 812. Но така и при DBS на пътя двете коли са близко. Но на пистата? Ferrari направо убива DBS, погребва го и посипва с прахта му земята.
Но както винаги присъдата не е лесна. Ако ме питате коя кола бих карал в продължение на 12 часа до Монако, веднага ще кажа Aston Martin DBS. Това е по-добрата GT кола. По-пълна интерпретация и една от най-добрите коли на Aston в историята – бърза и невероятно комфортна в контекста на стила.
Но ако ме питате коя от двете коли бих притежавал… съжалявам, но е Ferrari-то от тези двете. Просто не мога да повярвам какво ще се случи с този атмосферен V12 и как ще бъде объркан с хибридна технология или принудително пълнене. Не мога да повярвам, че Ferrari ще трябва да се отдалечат от това да правят такива маниакални коли. Не спирам да мисля, че ако карам тази кола всеки ден, ще бъде заради мотора, кутията и всичко останало. Сигурно ще оглушея. Вероятно ще си направя застраховка и рано или късно ще катастрофирам с висока скорост. Но за Бога, какъв живот ще е само.
Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя 
