По пътя към 5G

За повечето хора началото на юли беше стартът на реалния отпускарски сезон, но за родните телекоми бе историческа дата. Тогава в България официално започнаха тестовете на мобилната мрежа от пето поколение (5G), след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предостави временно честоти на трите водещи оператора. Инициативата подеха от А1, които точно на 1 юли демонстрираха и първата работеща 5G базова станция, която предлага покритие в района на НДК. Двайсетина дни по-късно „Теленор“ обяви старта на своите 5G тестове с първия дистанционен медицински преглед, проведен с използване на новата мрежа.

5G е ключова технология не само за бъдещото развитие на телекомуникациите, но и на икономиката и обществото като цяло. Тя предоставя скорост за трафик на данни, десетки пъти по-високи от 4G при много по-ниско времезакъснение (латентност). Възможността за мигновена високоскоростна връзка ще позволи предоставянето на много нови услуги като виртуална реалност, автономно шофиране, свързани устройства (интернет на нещата, IoT) и ще стане „гръбнакът“ на цифровата икономика. Според проучване на Световната мобилна асоциация (GSMA) за период от 10 години навлизането на 5G ще генерира ръст от 2,9% на БВП в Европа, като средногодишно 50% от общия ръст ще се дължи именно на новата технология.

Мобилната станция като ВЕЦ
Пред навлизането на 5G технологията в България има системни проблеми, които са известни от години, но все още не са решени. Основните са тромавият строителен режим, свързан с изграждането на нови и обновяването на вече съществуващи станции, както и липсата на достатъчно свободни честоти, на които да се разположи новата услуга. Други важни фактори за бъдещото развитие на технологията са цените за ползване на честотите, както и наличието на достатъчни крайни устройства, които да се използват от потребителите.

Според Закона за устройство на територията приемно-предавателните станции за мобилна връзка представляват трета категория строеж, каквито са пътищата III и IV клас, жилищните и смесените сгради с високо застрояване и по-малките електроцентрали. Така за изграждането на всяка станция се прави пълно проектиране, ангажира се строителен надзор, осигурява се строително разрешение и се извървява целият път за въвеждане в експлоатация на обект от съответния клас. Този процес се повтаря многократно и при извършването на всякакъв вид оптимизации, дори когато става въпрос само за т.нар. радиооптимизация – технологично разширение или подобряване функционалността на обекта. А за 5G това е от особена важност, защото технологията изисква поставянето на повече станции, тъй като вълните имат по-ниско проникване.

Въпреки че през последните години операторите обсъждат с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) различни варианти за облекчаване на строителния режим при реализиране на радиооптимизации на вече въведени в експлоатация обекти, те все още не могат да постигнат споразумение с държавните органи за облекчаването му.
„Представили сме в Народното събрание предложения за изменение, които да отразяват съвременния статус на технологиите и оборудването и очакваме МРРБ и народните представители да обърнат внимание на предложенията ни. В противен случай обновяването и развитието на телеком мрежите в България в дигиталната ера ще бъде невъзможно“, заявяват от „Виваком“, допълвайки, че България е сред малкото държави, които не са направили необходимите облекчения в строителното си законодателство. Такива промени вече са извършени в съседните ни държави, което затруднява българските оператори в конкуренцията им с телекомите от региона при привличането на инвеститори.

Според последния сравнителен анализ на GSMA на строителните изисквания за мобилни мрежи в Европа България е сред малкото страни, в които е запазен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на базови станции. В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения. Последно облекчения в тази посока бяха извършени в законодателствата на Сърбия, Румъния и Северна Македония, посочват от „Теленор“.

Честотен ребус
Другата неизвестна е около наличността и цените на честотите. В Европа няма единно решение и някои държави обсъждат възможността да продадат скъпо честотите за 5G, от което ще спечелят националните им бюджети. Докато в други преобладава мнението, че отдавайки честоти на ниски цени, ще се стимулира бързото въвеждане на технологията и нейното приложение, което в дългосрочен план ще доведе до развитие на икономиката.

„Част от нужния спектър е свободен, но е на изключително високи цени, което въздържа операторите от инвестиции в него“, казват от „Теленор“. От оператора припомнят, че спектърът в честоти 700 и 800 MHz трябва да бъде освободен и опити в тази посока се правят повече от 10 години, но без резултат, защото тези честоти са заети от Министерството на отбраната. Въпреки че предложените промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър предвиждат тяхното освобождаване, това няма да стане лесно, защото военните искат около 1,4 млрд. лв., за да пренастроят своите комуникационни съоръжения.
Проблем за сектора е и неефективното използване на спектър, като например този в 1800 MHz, който бeше предоставен още през 2011 г. на „Булсатком“, „Макс Телеком“ и „4Джи Ком“, но през последните години те не успяха да разгърнат национални мрежи.

От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията внесоха предложение за изменение в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, с което се цели осигуряването на достатъчен радиочестотен спектър за изграждане на 5G мрежи в България. Те са насочени към създаване на възможност да се предоставят на операторите радиочестотни ленти в обхват 700 MHz и радиочестотна лента 24,25-27,5 GHz за наземните мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги. В страната вече са осигурени условия за ползване на обхват 3,6 GHz, където мобилните оператори получиха временни разрешения за ползване на радиочестотни ленти за своите 5G тестове, припомнят от ведомството.

В плана се предвижда освобождаване на част от заетите от военните честоти, като вероятно те ще бъдат компенсирани със средствата, получени от операторите за тяхното използване. Друг вариант за сваляне на цените е да се постигне и споразумение за съвместно ползване на спектъра със защитени зони около обектите, свързани с националната сигурност. Подобни схеми са реализирани в страни като Великобритания, Полша и Русия.

Решение на Европейския парламент задължава държавите членки, включително България, да освободят ресурса за 5G през 2020 г., но при наличие на основателни причини съответната държава може да удължи този срок с максимум две години. Операторите се надяват да не се стига дотам.

На среща с транспортния министър Росен Желязков през май трите водещи мобилни оператора – А1, „Виваком“ и „Теленор“, поискаха по-ниски такси за ползване на честотен ресурс. Понижението може да стимулира индустрията и да доведе до по-ниски цени за потребителите при ползването на услуги в мрежите от следващо поколение. В момента КРС е подготвила предложения за оптимизиране на таксите, които са консултирани и подкрепени от индустрията. Ако тези нива бъдат одобрени от Министерския съвет, операторите се ангажират с инвестиции в развитие на мрежите в размер на 860 млн. лв. за следващите четири години.

Бизнесът около новата технология
След приключване на 6-месечния тестови период плановете са през следващата година да бъдат проведени и първите търгове, свързани с придобиването на честотен спектър. Но изграждането на национално покритие няма да стане бързо. Прогнозите на операторите са, че при текущите законови рамки разгръщането на национални 5G мрежи е възможно в период от година и половина – до 2 години след това. И то при условие, че бъде освободен достатъчно спектър и в диапазона от 700 MHz. За крайните потребители това означава, че ще трябва да сменят мобилните си телефони, ако искат да използват по-високите скорости на свързаност. А това ще бъде още по-дълъг процес.

Очакванията са от възможностите на новата технология първа да се възползва индустрията с въвеждане на т.нар. частни мрежи с гарантирани качествени параметри спрямо конкретните нужди. Примерът с първия медицински 5G преглед ще има много последователи. Няколко медицински заведения ще могат да правят връзка помежду си при извършване на сложни операции, при които е необходима консултацията от различни специалисти. Извършването на прегледи от разстояние също може да стане стандарт, защото лекарят получава информация за пациента все едно е на място.

Високотехнологичният и логистичният сектор ще използват възможностите на мрежата в своите предприятия, за да контролират производството, движението на стоките и наличностите чрез свързани с интернет умни машини и сензори. А това е от изключителна важност за повишаване на ефективността по веригата на доставки.

Големите градове могат да се възползват от технологията за управление на пътния трафик и системите за видеонаблюдение. Големите офис центрове също ще са сред първите клиенти, защото с разполагането на свързани с интернет сензори (интернет на нещата) те ще следят много по-точно околната температура, осветление и заетостта и ще могат да контролират по-добре разходите си за отопление и климатизация и за охрана.

Транспортните компании също ще са сред първите, които ще използват бързата връзка. Още през м.г. България, Сърбия и Гърция лансираха съвместната инициатива за транспортен 5G коридор. В бъдеще той ще позволи автономно шофиране, но дори в началото водачите ще могат да получават информация за състоянието на пътя от високоскоростна връзка между отделните автомобили.

Ще се появят и бизнеси, ориентирани около предоставянето на преживяване, свързано с виртуална реалност. Както някога компютърните клубове даваха възможност на геймърите да играят в мрежа, така с VR шлемове и допълнително оборудване хората ще може да играят видеоигри или да се пренасят на някое екзотично място, като се разхождат и изследват околността.

Страхове
Но както при всичко ново и при 5G сред обществото се разпространяват какви ли не небивалици. Стартът на тестовете вдъхнови и градски легенди за влиянието на новата технология върху здравето на хората. Напълно измислена публикация, че първата базова 5G станция, разположена на покрива на НДК, само за ден е умъртвила 700 гълъба, бързо обиколи социалните мрежи и вдъхнови нестихващи дискусии за опасността от мобилната връзка. Всъщност тя бе вдъхновена от по-ранна публикация от холандски изследовател на НЛО, който бе съобщил, че стотици гълъби са умрели в Хага след тестове на 5G мрежа в града. Разбира се, това бързо бе опровергано от властите и регулаторите в Холандия, тъй като стана ясно, че еднодневният тест е проведен два месеца преди мистериозната смърт на птиците. Но „новината“ заживя свой живот, което е неизбежно в ерата на социалните мрежи.

Парадоксът е, че България е сред страните с най-стриктни изисквания относно допустимите нива за излагане на електромагнитно излъчване, като у нас тези нива са между 50 и 100 пъти по-рестриктивни спрямо тези в ЕС в зависимост от честотния обхват, който се използва. „Това е много голяма разлика, няма реална причина за нея и поради тези причини считаме, че е резонно да се възприемат нивата, които са в останалата част на ЕС“, казват от А1.

Важен въпрос пред бъдещето на технологията е и дали операторите ще използват оборудване на Huawei за изграждане на своите мрежи от ново поколение. След като САЩ и Австралия наложиха търговско ембарго на китайската компания заради притеснения, свързани с националната сигурност, и държави от ЕС, сред които Великобритания и Германия, обмислят да въведат ограничения за оборудването. В глобален аспект Huawei е най-големият доставчик на 5G оборудване и разширяването на ембаргото може да доведе до забавяне на разпространението на 5G услуга и повишаване на разходите за инвестиции.

А1 е с оборудване на Nokia за първата си 5G базова станция. „Ще използваме оборудване, което ще ни гарантира качество и надеждност на услугите, както и ефективност на направените инвестиции“, казват от оператора. От „Теленор“ посочват, че Huawei им е партньор за 5G тестовете, но дългосрочният партньор ще бъде избран на по-късен етап.

„Използваното оборудване е предмет на конкретно техническо решение при спазване на установени норми и стандарти“, казват лаконично от МТИТС, които не желаят да коментират политическите рискове, които може да се проявят около китайския гигант. Но и без тях ситуацията не е особено оптимистична. Добрата новина е, че има време всички пречки пред въвеждането на мрежата от ново поколение да бъдат премахнати бързо. Стига да има воля за това.


Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя