Вратата към Сахара

Когато говорим за Северна Африка, обичайно си представяме размирици и напрежение, което не се връзва с туризма. И действително е така, в Либия от години върви гражданска война, а в Алжир от февруари има нестихващи протести, които искат смяна на системата. Но между двете страни е сгушен Тунис – остров на спокойствието и уникално място за региона. 

Още след обявяването на независимостта си от Франция страната избра светски път и някак си успява да се държи в него, въпреки че 97% от населението е мюсюлманско. Няма натрапване на религиозни убеждения или някакви признаци на нетолерантност. Демократизацията е стигнала дотам, че проституцията е узаконена, а в структурата на правителството има министерство на жената. Има и традиционни арабски схващания, които обаче са доброволни и не се натрапват. Заради тази уникална смесица туризмът е особено развит в бившата френска колония. 


Повечето хора са чували за Картаген, който в днешно време е предградие на столицата Тунис. Древният град е разположен на източната страна на езерото Тунис, точно срещу центъра на столицата. Според римски легенди Картаген е основан през 814 г. пр.Хр. и се разраснал дотолкова, че се превърнал в основна сила на Средиземноморието. Съперничеството, развило се между Картаген, Сиракуза и Рим, довело до избухването на няколко войни. През 146 г. пр.Хр. Картаген бил разрушен от римляните, но те построили града отново и той се превърнал в един от трите най-важни града в империята. Картаген запазил позицията си на важен град до мюсюлманското завоевание, когато градът бил разрушен за втори път. Останките му са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

За жалост, за Картаген може повече да се чете, отколкото да се види, защото сега са останали много малко руини. Едноименната столица на Тунис е един напълно съвременен град, който обаче си има и очарователна Медина (стар град), която е запазила арабското си очарование.


Съвсем наблизо е и градчето Сабу Бу Саид, където забрана от миналия век е запазила оригиналната архитектура, която ще ви остави без дъх. Контрастът между белите къщи и сините декоративни елементи заедно с ярколилавите бугенвилии създава невероятната атмосфера. Освен Картаген в Тунис има още много римски забележителности. Може би най-известната е Дуга – градът, възвишаващ се над пейзажи с пшеница. Във вила Була Регия има подземни етажи, спасяващи от жегата – рядък шанс да посетите автентична римска стая. 

Голяма част простиращото се на 1400 км средиземноморско крайбрежие на Тунис e бели пясъчни плажове, някои от които са просто фантастични. Ако говорим за морски туризъм, Тунис предлага три основни курорта. „Зеленият“ курорт Хаммамет е за по-спокойна семейна почивка. На обратния полюс е Сус – третият по големина град в Тунис. Той е шумен туристически курорт, който се препоръчва за туристи, които търсят активен нощен живот и спортни активности. Махдия е нов туристически район с висококатегорийни хотели, който обаче не е прекалено забързан. Дори някои се оплакват, че там няма какво да се прави, освен да си стоиш в хотела и да ходиш на плаж. 

Това, което за нищо на света не трябва да се пропуска в Тунис, е посещението на Сахара. Някои казват, че африканската пустиня започва от тази държава. Най-доброто изживяване ще изпитате с минимум двудневна автобусна екскурзия, каквито има организирани по над 1000-километров маршрут.


Постепенното отделяне от цивилизацията започва с посещение на Ел Джем, където се намира огромен амфитеатър с 35 000 места, където е сниман част от филма „Гладиаторът“. Следващата ви спирка ще е оазисът Габес, където най-вероятно ще опитате палмов сок. Матмата е друго известно тунизийско село по маршрута, прочуло се като родното място на Люк Скайуокър, тъй като част от поредицата е снимана там, а местните жители все още живеят в подземни домове, вкопани в скалите. Някои от тях са пригодени за хотели и може да се отсяда в тях.


Следващата спирка е град Дуз, който е наричан „врата към пустинята“, където ще можете да си купите пустинни рози. Навлизайки в същинската пустиня, ще се удивите на соленото пресъхнало езеро Шот ел Джерид, което отдалеч изглежда като покрито със сняг. Твърди се, че това е мястото, където най-вероятно ще видите пустинен мираж. Не плод на въображението ви обаче е един от най-големите оазиси в света, Тозьор, където ще видите стотици хиляди палми, растящи насред пустинята. Разбира се, различните организатори предлагат и няколкочасови преходи с джип или АТВ през дюните, ако ви стиска. Ако не си падате по екстремните преходи, винаги можете да се обърнете към традицията и да яхнете камила.

Текстът е публикуван в брой 30/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.